Административно деление на Турция

Република Турция е разделена на 81 вилаета (на турски: iller, ед.ч. – il), управлявани от назначен валия (на турски: vali). Всеки от вилаетите се състои от няколко околии (ilçeler, ед. ч. – ilçe). Административният център на вилаета формира централна околия (merkez ilçe), начело на централната околия стои заместник-валията на вилаета, всички останали околии във вилаета си имат собствени каймаками (околийски управители), назначавани от валията и правителството. По данни от август 2025 г. Турция е разделена на 973 околии.^[1]

Обикновено всяка околия се състои от една община (на турски: belediye, беледийе), чийто кмет се избира в преки избори от населението. Когато една околия е прекалено голяма по територия, население или по други причини, се обособява повече от една община (на турски: belde, белде). Разликата между двата вида общини е, че вторите са в по-гъсто населените вилаети и в районите на големите градове и тази им близост е причината да не бъдат обособени в отделни околии.

Обикновено вилаетът и околиите носят името на административния си център, като изключения правят само Хатай (Антакия), Коджаели (Измит) и Сакария (Адапазаръ).

Географски региони

Основна статия: Географски региони на Турция

Географските региони са 7 броя.

1. Мраморноморски регион

В региона има 11 провинции.

1. Чанаккале – пролив Дарданелите.
2. Истанбул – пролив Босфора.
3. Одрин – Европейска част, без излаз на море.
4. Родосто – Европейска част, излаз на Мраморно море.
5. Лозенград – Европейска част, излаз на Черно море.
6. Коджаели – излаз и Мраморно море и на Черно море.
7. Сакария – излаз на Черно море.
8. Белджик – без излаз на море.
9. Ялова – излаз на Мраморно море.
10. Бурса – излаз на Мраморно море.
11. Балъкесир – излаз на Мраморно море и Егейско (Бяло) море.

2. Черноморски регион

В региона има 18 провинции.

1. Карабюк – Западна Турция, без излаз на море.
2. Болу – Западна Турция, без излаз на Черно море.
3. Дюздже – Западна Турция, излаз на Черно море.
4. Зонгулдак – Западна Турция, излаз Черно море.
5. Бартън – Западна Турция, излаз на Черно море.
6. Чорум – Централна Турция, без излаз на море.
7. Амасая – Централна Турция, без излаз на море.
8. Токат – Централна Турция, без излаз на море.
9. Кастамону – Централна Турция, излаз на Черно море.
10. Синоп – Централна Турция, излаз на Черно море.
11. Самсун – Централна Турция, излаз на Черно море.
12. Орду – Централна Турция, излаз Черно море.
13. Гюмюшхане – Източна Турция, без излаз на море.
14. Байбурт – Източна Турция, без излаз на море.
15. Гиресун – Източна Турция, излаз на Черно море.
16. Трабзон – Източна Турция, излаз на Черно море.
17. Ризе – Източна Турция, излаз на Черно море.
18. Артвин – Източна Турция, излаз на Черно море, граничи с Армения.

3. Беломорски регион

Беломорския регион се разпростира от брега на Бяло море до вътрешните части на Западен Анадол. Има значителни различия между крайбрежните територии и тези във вътрешността, както по отношение на географските характеристики, така и в икономически и социален аспект. Като цяло, планините в района са разположени перпендикулярно на морето, а равнините се простират от изток на запад. В региона има 8 провинции:

1. Измир – излаз на море.
2. Айдън – излаз на море.
3. Мугла – излаз на Бяло и Средиземно морета.
4. Маниса
5. Динизли
6. Ушак
7. Кютахая
8. Афинкарахисар

4. Средиземноморски регион

Средиземноморският регион, намиращ се в Южна Турция по протежение на Средиземно море с ширина варираща от 120 – 180 км. Той е с полупланински и планински релеф. Основната линия на района се определя от планинските вериги Торос и Аманос. Тук са разположени и низините на Анталия и Чукурова, и богатите алувиални низини по делтите на реките Сейхан и Джейжан. Много малки, богати на алувиални почви низини по долините на реките Даламан и Ешен са Финикия, Серик, Манавгат, Алания и др. В региона има 8 провинции:

1. Анталия – излаз на Средиземно море.
2. Мерсин – излаз на Средиземно море.
3. Адана – излаз на Средиземно море.
4. Хатай (адм. ц. – Искендерун) – излаз на Средиземно море, граничи със Сирия.
5. Бурдур
6. Ъспарта
7. Османие
8. Кахраманмараш

5. Регион Централен Анадол

Регионът Централ Анадол е разположен точно в средата на Турция и изглежда по-равнинен в сравнение с другите. Известна е като „житницата“ на страната. Голяма част от района е с надморска височина от 1000 м. Найниските места са около Сакария и долината на река Къзълрмак около 700 м. В южата част на района са разположени в посока североизток-югозапад планини с вулкански произход – Хасанда, Караджада, Карадаа, Ерджиес и Мелендис. Платата се най-много в този район, а именно Хаймана, Джиханбейли, Обрук и Бозок. Областта около езерото Туз е най-големият затворен басейн. Тук са разположени и едни от най-широките низини – Коня – най-голямата в Турция, следавни от низината Аксарай и Горносакарската, а по-малки са Ескишехирската, Анкарската, Кайсерската и Девели. В региона има 13 провинции:

1. Анкара
2. Чанкъръ – североизточно от Анкара
3. Ескишехир – западно от Анкара
4. Кония – южно от Анкара
5. Аксарай – югоизточно от Анкара, част от Кападокия
6. Киршехир – югоизточно от Анкара
7. Кириккале – югоизточно от Анкара
8. Кайсери
9. Караман
10. Нигде
11. Невшехир (Кападокия е в провинцията)
12. Йозтаг
13. Сивас

6. Регион Източен Анадол

Регионът Източен Анадол е най-големият по територия и надморска височина в цяла Турция. Около 3/4 от него се намира на височина от 1500 до 2000 м. Тази част се състои, както от самостоятелни планини, така и от цели планински вериги, с големи плата и низини. В тази част има голям брой затихнали вулкани Аръ, Субхан, Немрут и Тендурек. Наред с високопланинския релеф, в района се простират няколко низини Ерзинджан, Терджан, Ерзурум, Ъдър – с най-ниската надморска височина 800 м, Елбистан, Малатя, Елазъ, Бингьол и Муш, а Юксекова и Башкале са низини с най-високата надморска височина над 2000 м. В този района е разположени разломна линия и е найземетръсната зона в Турция. По течението на река Ефрат и притоците £ са разположени ниски и високи плата като Узуняйла, Ерзурум-Карс

В региона има 14 провинции.

7. Регион Югоизточен Анадол

Районът на Югоизточен Анадол е разделена на две части от вулканския конус на Караджадаа на Диджле на изток и Средното поречие на р. Ефрат на запад. На север е разположен делът на югоизточните Тороски планини. Районът е покрит от плата и низини, забележителни с еднообразността в пейзажа си. Низината на Кахраманмараш-Хатай и платото на Газиантеп.

В региона има 9 провинции.

Списък на вилаетите и административните им центрове

Данните за населението са актуални към 31 декември 2022 г.^[2] Площта е в квадратни километри (km²). Гъстотата на населението на вилаета е в души на km². След Ъспарта (номер 67) вилаетите не са подредени по азбучен ред, а по ред на създаване.

№	Вилает	Администр. център	Площ	Население на вилаета	Гъстота на населението на вилаета	Население на адм. център
1	Агръ	Агръ	11 470	510 626	44,5	120 633
2	Адана	Адана	13 915	2 274 106	163,4	1 779 463
3	Адъяман	Адъяман	7033	635 169	90,3	237 241
4	Айдън	Айдън	7851	1 148 241	146,3	259 027
5	Амасия	Амасия	5690	338 267	59,5	116 353
6	Анкара	Анкара	24 521	5 782 285	235,8	5 186 002
7	Анталия	Анталия	20 723	2 688 004	129,7	1 322 766
8	Артвин	Артвин	7367	169 403	23	26 180
9	Афионкарахисар	Афионкарахисар	14 314	747 555	52,2	256 901
10	Балъкесир	Балъкесир	14 299	1 257 590	88	314 958
11	Биледжик	Биледжик	4302	228 673	53,2	72 238
12	Бингьол	Бингьол	8253	282 556	34,2	133 423
13	Битлис	Битлис	7021	353 988	50,4	54 567
14	Болу	Болу	8320	320 824	38,6	186 078
15	Бурдур	Бурдур	6840	273 799	40	95 907
16	Бурса	Бурса	10 422	3 194 720	306,6	2 051 464
17	Ван	Ван	19 299	1 128 749	58,5	525 016
18	Газиантеп	Газиантеп	6819	2 154 051	316	1 680 723
19	Гиресун	Гиресун	6832	450 862	66	125 682
20	Гюмюшхане	Гюмюшхане	6473	144 544	22,3	38 105
21	Денизли	Денизли	11 692	1 056 332	90,3	651 200
22	Диарбекир	Диарбекир	15 058	1 804 880	119,9	1 087 786
23	Елязъг	Елязъг	8455	591 497	70	387 072
24	Ерзинджан	Ерзинджан	11 619	239 223	20,6	135 682
25	Ерзурум	Ерзурум	25 323	749 754	29,6	422 636
26	Ескишехир	Ескишехир	13 842	906 617	65,5	789 023
27	Зонгулдак	Зонгулдак	3304	588 510	178,1	101 749
28	Измир	Измир	12 012	4 462 056	371,4	2 948 160
29	Истанбул	Истанбул	5196	15 907 951	3060,9	15 244 936
30	Йозгат	Йозгат	14 072	418 442	29,7	92 643
31	Кайсери	Кайсери	17 043	1 441 523	84,6	988 578
32	Карс	Карс	10 127	274 829	27,1	91 449
33	Кастамону	Кастамону	13 153	378 115	28,7	128 707
34	Кахраманмараш	Кахраманмараш	14 346	1 177 436	82,1	571 266
35	Коджаели	Измит	3612	2 079 072	575,8	342 704
36	Коня	Коня	38 873	2 296 347	59,1	1 365 287
37	Кършехир	Кършехир	6352	244 519	38,5	150 700
38	Кютахия	Кютахия	11 977	580 701	48,5	263 860
39	Лозенград	Лозенград	6278	369 347	58,8	85 493
40	Малатия	Малатия	11 776	812 580	69	485 484
41	Маниса	Маниса	13 096	1 468 279	112,1	385 452
42	Мардин	Мардин	8806	870 374	98,9	133 381
43	Мерсин	Мерсин	15 485	1 916 432	123,7	1 040 507
44	Мугла	Мугла	12 851	1 048 185	81,6	82 717
45	Муш	Муш	8059	399 202	49,6	116 707
46	Невшехир	Невшехир	5379	310 011	57,6	123 882
47	Нигде	Нигде	7352	365 419	49,7	161 224
48	Одрин	Одрин	6074	414 714	68,3	180 002
49	Орду	Орду	5952	763 190	128,2	190 425
50	Ризе	Ризе	3922	344 016	87,7	122 555
51	Родосто	Родосто	6313	1 142 451	181	186 421
52	Сакария	Адапазаръ	4838	1 080 080	223,4	553 316
53	Самсун	Самсун	9083	1 368 488	150,6	639 930
54	Сивас	Сивас	28 549	634 924	22,2	365 260
55	Сиирт	Сиирт	5473	331 311	60,5	161 328
56	Синоп	Синоп	5792	220 799	38,1	45 629
57	Токат	Токат	9958	596 454	59,9	163 405
58	Трабзон	Трабзон	4664	818 023	175,4	293 661
59	Тунджели	Тунджели	7432	84 366	11,4	36 291
60	Ушак	Ушак	5341	375 454	70,3	229 463
61	Хаккяри	Хаккяри	7179	275 333	38,4	60 098
62	Хатай	Антакия	5828	1 686 043	289,2	368 279
63	Чанаккале	Чанаккале	9933	559 383	56,3	143 675
64	Чанкъръ	Чанкъръ	7490	195 766	26,1	91 383
65	Чорум	Чорум	12 792	524 130	41	269 594
66	Шанлъурфа	Шанлъурфа	18 765	2 170 110	115,6	596 637
67	Ъспарта	Ъспарта	8276	445 325	53,8	247 580
68	Аксарай	Аксарай	7570	433 055	57,2	253 112
69	Байбурт	Байбурт	3739	84 241	22,5	48 762
70	Караман	Караман	8845	260 838	29,5	175 390
71	Къръккале	Къръккале	4534	277 046	61,1	186 960
72	Батман	Батман	4659	634 491	136,2	461 354
73	Шърнак	Шърнак	7152	557 605	78	69 388
74	Бартън	Бартън	2080	203 351	97,8	83 744
75	Ардахан	Ардахан	4842	92 481	19,1	23 295
76	Ъгдър	Ъгдър	3588	203 594	56,7	101 700
77	Ялова	Ялова	847	296 333	349,9	133 109
78	Карабюк	Карабюк	4109	252 058	61,3	125 403
79	Килис	Килис	1428	147 919	103,6	111 648
80	Османие	Османие	3124	559 405	179,1	252 186
81	Дюздже	Дюздже	2567	405 131	157,8	194 097

Източници

↑ Turkey Map with 81 Provinces and 973 Districts // editablemaps.com. Посетен на 29 септември 2025 г. (на английски)
↑ Brinkhoff, Thomas. Turkey: Provinces and Major Cities // www.citypopulation.de, 13 февруари 2023 г. Посетен на 30 юли 2025 г. (на английски)

[1] Turkey Map with 81 Provinces and 973 Districts // editablemaps.com. Посетен на 29 септември 2025 г. (на английски)

[население-2] Brinkhoff, Thomas. Turkey: Provinces and Major Cities // www.citypopulation.de, 13 февруари 2023 г. Посетен на 30 юли 2025 г. (на английски)

[1]

[2]