Адмиралтейски острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Адмиралтейски острови
Admiralty Islands
Admiralty Islands Topography with labels.png
Топографска карта.
Papua new guinea manus province.png
Местоположение на Адмиралтейските острови в Папуа Нова Гвинея.
Страна Flag of Papua New Guinea.svg Папуа Нова Гвинея
Адм. единица Манус
Акватория Тихи океан
Площ 2170 km²
Население (2011) 50 321 жители
23,2 души/km²
Най-висока точка 718 m
Papua New Guinea location map Topographic.png
-2.0833° с. ш. 146.95° и. д.
Местоположение в Папуа Нова Гвинея
Адмиралтейски острови в Общомедия

Адмиралтейските острови (на английски: Admiralty Islands) са група от 18 острова в архипелага Бисмарк, северно от Нова Гвинея, в Тихия океан. Понякога се наричат и острови Манус, по името на най-големия остров в групата.

Тези покрити от джунгли острови образуват част от провинция Манус, най-малката и най-слабо населената провинция на Папуа Нова Гвинея, попадаща в нейния регион Айлъндс. Общата им площ е 2170 km2. Повечето от Адмиралтейските острови са атоли и са необитаеми.

Острови[редактиране | редактиране на кода]

Големите острови в центъра на групата са Манус и Лос Негрос. Други по-големи острови са Тонг, Пак, Рамбутио, Лоу и Балуан на изток, Мбуке на юг и Бипи на запад от Манус. Други по-известни острови са Ндрова, Питилу и Понам.

География[редактиране | редактиране на кода]

Традиционна къща на остров Балуан.

Температурата на Адмиралтейските острови се характеризира с малка годишна амплитуда. През деня тя обикновено е в рамките на 30 – 32 °C, а през нощта е между 20 – 24 °C. Средното количество годишни валежи е 3382 mm и като цяло зависи от сезона, като юни и август са най-влажните месеци.

Максималната височина на остров Манус е 718 m. Той е с вулканичен произход и вероятно се е издигнал над морското равнище към края на миоцен, преди около 8 – 10 милиона години. Материалът на острова е или директно вулканичен, или образуван от издигнат коралов варовик.

Основният град е Лоренгау на остров Манус, който се обслужва от летище на близкия остров Лос Негрос. Туризмът е слабо развит, въпреки че водите около островите са привлекателни за гмуркачи, сред които се откроява Жан-Мишел Кусто, който прекарва известно време на остров Увулу през 1970-те години.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Поради изолираното местоположение на Адмиралтейските острови, те са дом на редки и ендемични видове птици, прилепи и други животни и се считат за отделен екорегион. По-голямата част от горите на остров Манус са непокътнати, но горите на някои от по-малките острови са изсечени за разчистване на място за кокосови плантации. Типичните дървесни видове са различни видове от родовете Calophyllum и Sararanga.[1]

Зоната за управление на дивата природа Ндролоуа, покриваща площ от 58,5 km2, е създадена през март 1985 г. на юг от Лоренгау. Тя съдържа както сухоземни, така и морски региони.[2] Допълнителна защитена област от 250 km2 е установена около най-високия връх на Манус, връх Дремсел, но нивото на защита все още е неопределено.[3]

Три от ендемичните видове птици на острова са обозначени като уязвими в Червената книга: Rhipidura semirubra, Pitta superba и Tyto manusi. Още три птици са ендемични, но са незастрашени: Philemon albitorques, Symposiachrus infelix и Ninox meeki. Други широко разпространени птици на островите са: Megapodius eremita, Ptilinopus solomonensis, Ducula subflavescens, Reinwardtoena browni, Micropsitta meeki, Zosterops hypoxanthus и Myzomela pammelaena.

Сред бозайниците се открояват: плодоядни прилепи, Pteropus admiralitatum, Emballonura serii, докато двата чисти ендемита са адмиралски кускус и Melomys matambuai.[1] На островите живеят и два ендемични вида от рода Platymantis (Platymantis admiraltiensis и Platymantis latro),[4] както и четири гущера. Зеленият дървесен охлюв от остров Манус е първият земен охлюв, който е вписан в Червената книга като уязвим.

История[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с Нова Гвинея, архипелага Бисмарк и Соломоновите острови, Адмиралтейските острови първоначално са обитавани преди около 40 000 години, в хода на първоначалната вълна на миграция от Югоизточна Азия, която заселва и Австралия. Това ранно общество е отглеждало таро и целенасочено е донесло животни от Нова Гвинея. На островите се е добивал и се е търгувал обсидиан.[5]

Културата лапита възниква преди около 3500 години, като в разцвета си обхваща територия от Адмиралтейските острови до Тонга и Самоа. Произходът ѝ е спорен въпрос, но е възможно да е била продукт от последваща вълна на миграция от Югоизточна Азия. Тази култура става известна със своето грънчарство, наколни жилища, въвеждане на домашни животни (свине, кучета, кокошки) и значително развитие на земеделието и корабостроенето, позволило търговията на големи разстояния. Лапита рухва преди около 2000 години.[5]

Първото посещение на европейци на островите е осъществено от испанския мореплавател Алваро де Сааведра, който се опитва да се върне от индонезийския град Тидоре в Нова Испания през лятото на 1528 г.[6] През 1616 г. холандецът Вилем Схаутен също посещава островите. Името Адмиралтейски острови е приумица на британския капитан Филип Картерет от 1767 г.[7]

От 1884 г. до 1914 г. районът се администрира като германска колония в състава на Германска Нова Гвинея. През ноември 1914 г. островите са окупирани от австралийски войски. Няколко изстрела, изстреляни от картечница на австралийски кораб над главите на малкия германски гарнизон в Лоренгау, се оказват последните изстрели в битката. След края на Първата световна война островите попадат под управлението на Австралия като мандатна територия.[8]

Части на Японската империя пристигат на остров Манус на 7 април 1942 г.[9] През 1944 г. японските войски на островите са нападнати от съюзнически войски. Впоследствие е построена голяма американска военновъздушна база при Ломбрум, близо до Лоренгау.[10]

След като Папуа Нова Гвинея обявява независимост през 1975 г., суверенитетът на Адмиралтейските острови е прехвърлен от Австралия на новообявената държава.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Islands off the northeast coast of mainland Papua | Ecoregions | WWF
  2. UNEP World Database on Protected Areas: Ndrolowa
  3. UNEP World Database on Protected Areas: Mt. Dremsel
  4. Archived copy. // Посетен на 26 декември 2009.
  5. а б Spriggs, Matthew. The Cambridge History of the Pacific Islanders. Cambridge, Cambridge University Press, 1997. с. 52 – 69.
  6. Brand, Donald D. The Pacific Basin: A History of its Geographical Explorations The American Geographical Society, New York, 1967, с. 121
  7. Morison, Samuel Eliot. Breaking the Bismarcks Barrier,. Boston, Little, Brown and Company, 1958. ISBN 0-7858-1307-1. с. 433.
  8. Mackenzie, S.S.. Volume X – The Australians at Rabaul: The Capture and Administration of the German Possessions in the Southern Pacific. Canberra, Australian War Memorial, 1927. ISBN 0-7022-1856-1. с. 2, 178, 345 – 366.
  9. L, Klemen. Manus Island, experience of No. 4 Section, 'B' Platoon, First Independent Company, Australian Imperial Force. // Forgotten Campaign: The Dutch East Indies Campaign 1941 – 1942. 1999 – 2000.
  10. Frierson, Major William C.. The Admiralties: Operations of the 1st Cavalry Division, 29 February – 18 May 1944. Washington, DC, United States Army Center of Military History, 1990, [1946].