Адмирал Зозуля (голям противолодъчен кораб, 1965)

„Адмирал Зозуля“
	„Адмирал Зозуля“;
Флаг	СССР; Русия
Клас и тип	Ракетен крайцер; (голям противолодъчен кораб) от проекта 1134
Производител	КСЗ №190 „А. А. Жданов“ в Ленинград, СССР.
Служба
Заложен	26 юли 1964 г.
Спуснат на вода	17 октомври 1965 г.
Влиза в строй	8 октомври 1967 г.
Изведен от; експлоатация	утилизиран през 1994 г.
Основни характеристики
Водоизместимост	5335 t (стандартна); 7125 t (пълна)
Дължина	156,2 m; (148 m по водолинията)
Ширина	16,8 m; (16,2 m по водолинията)
Газене	6,3 m
Задвижване	2 парни турбини ТВ-12;; 4 парни котела КВН 98/64; 2 гребни винта;; 90 000 к.с.
Скорост	34,3 възела; (63 km/h)
Далечина на; плаване	5000 мили на ход 18 възела
Екипаж	312 души; (в т.ч. 30 офицера)
Радиолокационни; станции (РЛС)	РЛС за откриване на ВЦ „Ангара-А (МР-310А)“ +; „Кливер“ (МР-500)
Хидроакустическа; система (ХАС)	ХАС МГ-312, „Титан-1“;; ХАС МГ-311 „Вычегда“;; ХАС за опознаване и звукоподводна свръзка МГ-26.; Апаратура за търсене на ПЛ по топлинната следа: – МИ-110К – с контактен подкилен датчик за температурата на водата;; – МИ-110Р – с въздушен датчик за измерване на температурни аномалии във водата по инфрачервено излъчване.
Радиоелектронно; оборудване	БИУС „Планшет-1134“; САС „Гурзуф А“ (МП150); и „Гурзуф Б“ (МР-152); станция за РТР „Залив“; МРП 11 – 14, МРП 15 – 16
Въоръжение
Артилерия	2x2 57 mm; (боезапас – 4400 изстрела); Радиолокационна станция за управление на огъня МР-103 „Барс“; Зенитна артилерия:; 4×6 ЗАУ АК-630 (12 000 изстрела);; Радиолокационна станция за управление на огъня ЗА МР-104 „Рысь“
Ракетно; въоръжение	2x2 ПУ за ПКР П-35 (боезапас 4 ПРК „П-35“); Радиолокационна система за управление на насочването „Бином“. Радиолокационна система за приемане на целеуказания от отдалечени изсточници (предаване на радиолокационната картина) – МРСЦ-1 „Успех“; Зенитно-ракетно въоръжение:; 2 ПУ за ЗРК „Волна-М“ (64 ЗУР В-601);
Торпедно; въоръжение	2x5 533 mm ПТА-53-1134; (10 торпеда СЕТ-65)
Хеликоптери	2 Ка-25РЦ или 2 Ка-25ПЛ, палубен хангар
Други	Противолодъчно въоръжение:; 2x12 РБУ-6000 „Смерч-2“; (боезапас – 144 РГБ-60);; 2x6 РБУ-1000 (боезапас – 48 РГБ-10)

Адмирал Зозуля е ракетен крайцер на Военноморския флот на СССР, главен кораб на ракетни крайцери (големи противолодъчни кораби) от проекта 1134.

История[редактиране | редактиране на кода]

Зачислен в списъците на корабите на ВМФ на 11 юни 1964 г.

Залагането на кораба се състои на 26 юли 1964 г. в корабостроителния завод „А. А. Жданов“ (Северная верфь) в Ленинград.

На 17 октомври 1965 г. кораба е спуснат на вода. През април 1967 г. започват изпитанията на кораба в Балтийско море. На 8 октомври същата година влиза в строй и е включен в състава на Червенознаменния Северен флот.

От декември 1969 г. до юни 1970 г. оказва помощ на въоръжените сили на Египет.

Лятото на 1977 г. кораба е прекласифициран в ракетен крайцер.

На 9 октомври 1986 г. кораба е преведен в състава на Балтийския флот.

През септември 1994 г. е спуснат Военноморския флаг, кораба е изваден от състава на ВМФ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Аверин А. Б. Адмиралы и маршалы. Корабли проектов 1134 и 1134А. 80, 144 илл. с. ISBN 978-5-902863-16-8.
Апальков Ю. В. Корабли ВМФ СССР:Справочник. В 4-х томах. Т. 2. Ударные корабли. Часть 1. Авианесущие корабли. Ракетно-артиллерийские корабли. – СПб.: Галея Принт, 2003. – 124 с.: ил. ISBN 5-8172-0080-5
Васильев А. М. и др. СПКБ. 60 лет вместе с флотом. ISBN 5-903152-01-5.
Коваленко В. А., Остроумов М. Н. Справочник по иностранным флотам.
Кузин В. П., Никольский В. И. Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991. 653 с.
Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. ISBN 1557501327.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Адмирал Зозуля (большой противолодочный корабль)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.