Адмирал Нахимов (броненосен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Адмирал Нахимов
AdmiralNakhimov1900-1903.jpg
Броненосен крайцер „Адмирал Нахимов“
Флаг Военноморски флот на Русия Русия
Клас и тип броненосни крайцери
Производител Балтийски завод, Санкт Петербург, Русия.
Живот
Заложен юли 1884 г.
Спуснат на вода 21 октомври 1885 г.
Влиза в строй 3 декември 1887 г.
Изведен от
експлоатация
потънал (потопен от екипажа) на 15 май 1905 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 101,3 m
Ширина 18,6 m
Газене 8,3 m
Задвижване 2 парни машини с двойно разширение, 12 котли, 2 винта, 8000 к.с.
Скорост 16,38 възела
(30,2 km/h)
Водоизместимост 7,906 t (нормална)
8,609 t (пълна)
Броня Броня „Компаунд“
на борда: 254 mm
на палубата: 51 – 76 mm
барбети: 203 mm
на бойната рубка: 152 mm
Екипаж 572 души
Въоръжение
Артилерия 4х2 203 mm
10х152 mm
2х64 mm (десантни)
12х47 mm
6х37 mm
Торпеда 3х381 mm надводни ТА
Адмирал Нахимов в Общомедия

Адмирал Нахимов (на руски: Адмирал Нахимов) e броненосен крайцер на руския императорски флот. Това е първият руски крайцер, чиято артилерия на главния калибър е разположена в кули. Построен е на стапелите на Балтийския завод от корабния инженер полковник Н. Самойлов. Корабът е кръстен на адмирал Павел Нахимов. Дълго време е смятан за един от най-мощните и бързоходни крайцери в света.

Проектиране и постройка[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно заданието към Морския технически комитет за проект на нов броненосен крайцер в рамките на програмата от 1881 г., новият кораб трябва да има броня по ватерлинията не по-тънка от 254 mm, артилерията на главния калибър да е поне 11 дюйма, голям запас въглища, скорост не по-малка от 15 възела, газене не повече от 7,92 m и пълно ветрилно въоръжение. В качеството на прототип е избран английският броненосен крайцер Imperieuse, който имал ромбично разположение на оръдията на ГК (на носа и кърмата и по двата борда).

На 19 ноември 1882 г. проектът е утвърден. В сравнение с прототипа: диаметърът на барбетите е увеличен с 1,5 m, за да позволи монтажа на 229 mm оръдия на Обуховския завод; изменено е разположението на машинно-котелната установка, проектът за която е разработен от Управлението на главния инженер-механик на флота генерал-майор А. И. Соколов. По-компактното разположение на котелните отделения в средната част на корпуса позволява корабът да е с един комин. Запасът гориво се увеличава 1,5 пъти, като сумарното допълнително натоварване от 390 t увеличава проектната водоизместимост до 7782 t. Дължината на корпуса нараства с 1,83 m, а газенето с 0,1 m.

През януари 1885 г., в хода на стапелните работи, е решено главният калибър да са 203 mm оръдия образец 1884 г., поставени на лафети тип „Вавасер“. Превъоръжаването дало ръст на бордовия залп и скорострелността на артилерията на ГК, възможност да се намали диаметърът на барбетите с 62 cm, което подобрило мореходните качества на кораба. Освен това, барбетните установки получили тънко кръгово брониране. За разлика от английския си предшественик, проектът „Нахимов“ е оценен като удачен и на свой ред той е прототип на напълно успешния американски проект за крайцер „Belfast“. По основните му параметри „Адмирал Нахимов“, даже след двадесет години, към началото на руско-японската война, имал значителни резерви за техническа модернизация и при евентуална замяна на остарелите оръдейни установки на ГК, напълно би съответствал на най-новите броненосни крайцери. По същество той е първообраз на появилите се почти след 30 години многокулни крайцери.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Голямата част от своята служба крайцерът прекарва в далечни плавания. На 29 септември 1888 г. той тръгва от Кронщат към Далечния изток и се връща едва след три години. След ремонт отново потегля на дълъг поход – първоначално в САЩ, после в Средиземно море, а оттам – пак към Далечния изток.

Нашият „Адмирал Нахимов“ тук е слава за нашия флот! Когато се доближихме до „Imperieuse“, то едни от първите думи на неговия командир бяха да поиска разрешение да разгледа кораба, като сам предложи ние първи да разгледаме неговия кораб. Дори ни показаха техните крюйт камери. Между Imperieuse и „Нахимов“ има такава голяма разлика, все едно първият е строен 15 години преди нашия кораб, а разликата е само една година. Нито един от чуждите кораби не си тръгва от тук, без капитанът му да поиска разрешение да разгледа „Адмирал Нахимов“, изпращат ни и мичманите си, за да гледат и да се учат. Из писмо на един от офицерите на крайцера, по време на престоя на кораба в Япония през 1890 г.[1]

— Владивосток (раздел „Морская хроника“), 1890, № 15, с.2

През 1894 г. крайцерът участва в маневри в пристанището на Чифу, след това посещава Владивосток, корейски и японски пристанища. През май 1898 г. се връща в Балтика.

След модернизация крайцерът, през 1900 г. вече гвардейски кораб, се отправя на трето плаване в Тихия океан. В течение на две години участва в маневри на Порт Артурската ескадра, посещава Япония и Корея, изпълнява дипломатически мисии. През май 1903 г. се връща в Кронщат. При поредната модернизация не са заменени остарелите оръдия. Тази планирана задача е отложена за следващото модернизиране, а като следствие, в руско-японската война все още мощният крайцер бил практически невъоръжен спрямо противника, заради малката далекобойност и ниската скорострелност на оръдията си. Определено, именно заради тази модернизация (и планов ремонт) той бил върнат на Балтика. Отслабвайки, поради отсъствието си, 1-ва Тихоокеанска ескадра (независимо от това, че старите оръдия не са приспособени за ескадрен бой, а скоростта му не позволява да изпълнява рейдови операции, благодарение на наличието на 8" оръдия за ГК, той бил идеален кораб за прикритие от миноносци), той без да е модернизиран, незначително усилва 2-ра Тихоокеанска ескадра (ниската скорост, слабото брониране и вече пределно ниската за времената си далекобойност и скорострелност на артилерията правят крайцера малопригоден за линеен бой кораб, за какъвто тип сражения е направена ескадрата).

За периода 1902 – 1903 г. старши офицер на кораба е великият княз Кирил Владимирович Романов.

Руско-японска война, гибелта на крайцера[редактиране | редактиране на кода]

В началото на войната „Адмирал Нахимов“ под командването на капитан 1-ви ранг Александър Андреевич Родионов е в състава на 2-ри броненосен отряд на 2-ра Тихоокеанска ескадра (командир на отряда – контраадмирал Дмитрий Густавович Фелкерзам). На 14 май 1905 г. в Цушимското сражение крайцерът получава около 20 попадения, а през нощта, около 21:30 – 22:00 е торпилиран в десния борд по носа. По данни на екипажа (непотвърдени от японските историци) в хода на нощния бой крайцерът потопява два (по твърдения на Родионов – три) миноносеца на противника със залпове на кърмовата и дясната 8" кули. Още минимум три попадения на 8" снаряди в крайцера „Ивате“ нанесли сериозни повреди, може да се отнесат към постиженията на разчетите на руския броненосен крайцер, по информация на командира на кърмовата 8 дюймова кула мичман Алексей Степанович Рождественски, описал стрелбата към японския противник и съдейки по описа на пораженията от 8" снаряди, които нямат другите руски кораби. Възможно е да има грешка при оценката на щетите (японците биха могли да объркат 8" от „Нахимов“ с 9" снаряди на „Николай I“), но все пак тези твърдения следва да се приемат като много вероятни.

Сутринта на 15 май полупотопеният кораб продължавал героичния си път (с кърмата напред, поради пробойна в носа и силен наклон) и е окончателно потопен от екипажа си едва при появата на японски кораби.

Като цяло, пределно остарелият крайцер се проявил в тежките условия на сражението повече от достойно. За това помогнали независещи от екипажа фактори (слабо огнево противодействие на противника), а също така и удачните действия на екипажа като цяло, обединено с удачното разположение на противоминната артилерия.

Командири на кораба[редактиране | редактиране на кода]

  • 1884 – 1890 – капитан 1-ви ранг Карл Карлович Деливрон, впоследствие адмирал на флота.
  • 1890 – 1893 – капитан 1-ви ранг Федотов
  • 1893 – 1894 – капитан 1-ви ранг Василий Михайлович Лавров, впоследствие контраадмирал, генерал-лейтенант, председател на управлението на Балтийския завод.
  • 1894-хххх – капитан 1-ви ранг Александър Парменович Кашерининов.
  • 1896 – 1898 – капитан 1-ви ранг Николай Иванович Небогатов, впоследствие контраадмирал.
  • 1898 – 1901 – капитан 1-ви ранг Дмитрий Дмитриевич Всеволожский, впоследствие контраадмирал.
  • Май-август 1901 – и.д. капитан 2-ри ранг Андрей Августович Еберхард, впоследствие адмирал, командващ морските сили на Черно море.
  • 21 май 1901 – 23 декември 1902 – капитан 1-ви ранг Фьодор Фьодорович Стеман.
  • 1902 – 1903 – капитан 1-ви ранг Николай Михайлович Бухвостов.
  • 1903 – 1905 – капитан 1-ви ранг Александър Андреевич Родионов.

Митът за потъналото злато[редактиране | редактиране на кода]

Към крайцера „Адмирал Нахимов“ никой не проявявал интерес, докато в 1933 г. американецът Хари Ризберг в книгата си „600 милиарда под водата“ не заявил, че на борда на четири от руските кораби на 2-ра Тихоокеанска ескадра, потънали при Цушима, имало съкровища на обща сума 5 млн. долара. По чиста случайност американецът пише, че най-много злато (2 млн. долара) потънали заедно с „Адмирал Нахимов“.

През ноември 1980 г. японският милионер Такео Сасагава заявил, че отделя огромна сума за спасяването на руското злато, след като намерили мястото на потъване на „Нахимов“. Той разказал как намерили на борда му сандъци със златни монети, кюлчета злато и платина. По-късно Сасагава позира пред фотографи, държейки в ръце платинени кюлчета, който по негови думи са извадени от потъналия кораб, но нови находки не са показани, като се позовал на непредвидени обстоятелства.

Първи в думите на Сасагава се усъмняват професионалните ловци на съкровища. Те само прочели документите към руско-японската война, в частта им за Цушимската битка, за да разберат, че в думите на Сасагава няма много истина. С времето се появила и друга любопитна подробност. Оказва се, че кюлчетата метал, уж извадени от кораба, имат относително тегло 11,34 g/cm³. Това е плътността на оловото, а не на платината.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Владивосток (раздел „Морская хроника“), 1890, № 15, с.2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Адмирал Нахимов (броненосный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.