Адмирал Невелской (голям десантен кораб, 1982)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Адмирал Невелской“
до 25.07.2011 г. – „БДК-98“
БДК Адмирал Невельской 2014.06.01.JPG
Флаг СССР СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Клас и тип Голям десантен кораб от проекта 775
Производител Remontowa Shipbuilding в Гданск, Полша.
Живот
Влиза в строй 28 септември 1982 г.
Състояние в строя на Тихоокеанския флот на Русия
Характеристика
Дължина 112,5 m
Ширина 15,0 m
Газене 3,7 m
Задвижване 2 дизелови двигателя 16 ZVB 40/48 ;
2 х ВФС
(винта с фиксирана стъпка);
2 х кърмови подвижни ВРК
(винторулева колонка)
19 200 к.с.
Скорост 17,5 възела
(33 km/h)
Водоизместимост 3500 t (нормална)
4080 t (пълна)
Екипаж 98 души (17 офицера)
Далечина на
плаване
3500 мили на ход 16 възела
6000 мили на ход 12 възела
Радиолокационна
станция (РЛС)
РЛСО за НЦ и ВЦ МР-302 „Рубка“
Радиоелектронно
оборудване
НРЛСДонили „Миус“ или „Вайгач“ или „Наяда“
СУО МР-103 „Барс“
СУО ПС-73 „Гроза“
2 × 82 мм ПУ за комплекса за РЕП ПК-16,
Въоръжение
Артилерия 2 × 2 57 mm АК-725 (2200 изстрела)
Ракети 2 × ПУ за РСЗО А-215 „Град-М“
(320 НУРС);
4 × ПУ за ПЗРКСтрела-3
Торпеда 2 × ПУ за шнурови заряди
Други 10 средни танка и
340 десантника

Адмирал Невелской е голям десантен кораб от проекта 775. На въоръжение в Тихоокеанския флот на Русия. Построен е в Полша от корабостроителницата „Сточня Полноцна Бохатерув Вестерпляте“ в Гданск под заводския номер 775/16. Става четвъртия съд от втората серия БДК на проекта 775. Корабите от този проект са основата на руския десантен флот.

История на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Проекта за десантния кораб е разработен в съответствие с ТТЗ утвърдено от Главнокомандващия на ВМФ Адмирала на Флота на Съветския съюз Сергей Георгиевич Горшков през 1968 г. Полският инженер О. Висоцкий е назначен за главен конструктор на проекта, а за главен наблюдаващ от страна на ВМФ на СССР капитан 1 ранг Б. М. Моложожников, на тази длъжност по-късно сменен от гражданския специалист М. И. Рибников. Старши представител на клиента в ПНР става Л. В. Луговин. Новият кораб идва за смяна на средните десантни кораби от проектите 770, 771 и 773. Строителството на корабите от проекта се води в Полския корабостроителен завод „Stocznia Polnocna“ в град Гданск и се състои от три серии. Първата серия от проекта 775 включва 12 кораба. С началото на строителството на корабите от втората серия те са прекласифицирани на големи десантни кораби от 2 ранг. Втората серия включва 13 кораба, различаващи се от първата серия по състава на радиотехническото въоръжение. Третата серия, от три кораба, се строи по съществено доработен проект с обозначението 775М. На тези кораби са поставени други РЛС ОВНЦ и е изменен състава на артилерийското въоръжение.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

БДК се явява многопалубен, плоскодънен десантен кораб на близката морска зона с полубак и развита кърмова надстройка. Предназначен е за превозване по море войски, военна техника и стоварване на морски десант на необорудвано крайбрежие. Разтоварването на техниката и товарите може да става както от страна на кърмата, така и от страна на носовата част. При строителството единствено на БДК-98 е поставен кран на шкафута по десния борд, който е демонтиран по времето на един от ремонтите[1].

Размерите на танковия трюм: дължина 95 метра, ширина 4,5 метра, височина 4,5 метра. Може да транспортира 10 средни/основни танка (до 41 т) и 340 десантника или 12 единици бронетехника и 340 десантника или 3 средни/основни танка (до 41 т), 3 САУ 2С9 „Нона-С“, 5 МТ-ЛБ, 4 камиона и 313 десантника или 500 тона товари[2]. Също така БДК е способен да транспортира различни видове техника и товари с невоенно предназначение.

БДК може да се използва за евакуацията на населението от зони на военен конфликт.

T-72B3 - Parad2014NN-08.jpg
2S9 Nona-S.png
BTR-80 swimming.jpg
Brest2012-Kaliningrad à quai- (11).JPG
Основен боен
танк Т-72Б3
Самоходно артилерийско
оръдие 2С9 „Нона-С“
БТР-70 Морска пехота на ВМФ на РФ
на борда на БДК

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Въоръжението на кораба
Brest2012-Kaliningrad à quai- (3).JPG
A-215 Grad-M.jpg
122 mm missiles NTW 10 93.jpg
SA-14 missile and launch tube.jpg
Mina KPM.jpg
Артилерийска установка
АК-725
А-215 „Град-М“ Макети на 122-мм
реактивни снаряда
Стрела-3 Корабна контактна
мина

Радиотехническо въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Конструктивни особености на кораба
BDK-47 detail.JPEG
Brest2012-Kaliningrad à quai- (9).JPG
Russian sailor monitors a navigational radar screen.JPEG
Антенното и радиолокационното
въоръжение
Антенна мачта Пусковата установка КЛ-101
за поставяне на смущения ПК-16
Работното място
на оператора в рубката

Силова установка[редактиране | редактиране на кода]

  • Два 16-цилиндрови дизела от типа 16ZVB40/48,3 „Згода-Зулцер“ с мощност 9600 к.с. всеки със система за управление от типа USSG-11.1, всережимни регулатори на честотите на въртене РGА-58, редукционна станция оза осигуряване на сгъстен въздух от 0,6 МПа и 0,15 МПа.[3].
  • Две подвижни кърмови спомагателни винто-рулеви колонки.
  • В качеството на източници за електроенергия се използват три дизел-генератора „Cegielski-Sulzer“ 6А25 мощност по 640 кВт всеки.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

1980-те[редактиране | редактиране на кода]

На 1 юли 1983 г. БДК-98 отплава от Балтийск за преход от бойната служба към Тихия океан (о. Руский). По време на прехода доставя военни товари (130-мм гаубици и боеприпаси за тях, бензин във варели и т.н.) от Аден (Йемен) за остров Сокотра. Също доставя два вертолета в Етиопия, порт Масава (Масауа), посещава остров Нокра (архипелага Дахлак), порта на град Накала (Мозамбик), порт Виктория (Сейшелски острови). През ноември посещава базата в Камран, пристига във Владивосток на 1-ви горивен причал на 31 януари 1984 г.

Боен поход от 4 октомври 1989 г. до 9 ноември 1989 г. в зоната на Индийския океан. Маршрута на прехода е: Владивосток – Камран (Виетнам) – Аден (Йемен) – Нокра (Етиопия) за смяна в бойното дежурство на БДК-90. Доставя батальон морска пехота на 55-та дивизия от морската пехота на Тихоокеанския флот под командването на майор Сушински. Командир на десантно-щурмовата рота е старши лейтенант Андрей Семикин. Поради това, че БДК-14 по време на щорм губи крило на апарела, и тя е заменена с такава от БДК-197 екипажа приема дежурството от БДК-98 едва на 15 юни 1990 г. На 24 юли 1990 г. БДК-98 се насочва за Владивосток. Според резултатите от бойната служба командването на 8-ма оперативна ескадра кораби на ВМФ отбелязва работата на БДК-98 с оценката „отлично“. На времето на похода пощенският адрес на кораба е 103400, гр. Москва – 400, п.к. 548"К"[1].

1990-те[редактиране | редактиране на кода]

От януари до юли 1990 г. БДК-98 носи бойно дежурство и изпълнява охрана на базата на остров Нокра. На борда се намира десантен батальон под командването на майор Сушински и десантно-щурмова рота под командването на старшия лейтенант Семикин. След сдаване на вахтата, през юли, на БДК-14, БДК-98 се насочва към базата на Тихоокеанския флот на остров Руский, но по време на прехода получава нова заповед – да се насочи за Персийския залив, където седмица носи дежурство, след което възобновява прехода към остров Руский.

Десантници от Тихоокеанския флот на ВМФ на Русия десантират по време на учения, Приморски край, 1 юли 1992 г.

През 1990-те години БДК-98 активно се използва като кораб на снабдяването за флотските части на Камчатка, Сахалин, Курилите. Взема участие в свързаните с ротните и батальонните тактически учения на морските пехотинци на територията на ДВО.

2000-те[редактиране | редактиране на кода]

На 22 юни 2004 г. БДК-98 и БДК-11 се намират на учения.

От 1 до 5 юли 2007 г. БДК-98 е кораб-домакин в хода на визитата във Владивосток на отряд бойни кораби на ВМС на САЩ (разрушителя USS Curtis Wilbur (DDG-54) и плаващата база за подводни лодки Frank Cable). В рамките на визитата, на 2 юли, преминават съвместни тържества по случай Деня на град Владивосток и Деня на независимостта на САЩ 4 юли. На 5 юли 2007 г. корабите се насочват за съвместен международен морски „Поход на паметта“ към мястото на гибелта на подводниците Л-19 и Wahoo, в пролива Лаперуз[4].

2010-ти[редактиране | редактиране на кода]

Пролетта на 2010 г. БДК-98 успешно транспортира на един от островите в Японско море брегови ракетни комплекси[5].

Морски десант на ТОФ на нос Клерк в рамките на оперативно-стратегическите учения „Восток-2010“.

През юли 2010 г. на морския десантен полигон „Клерк“ на полуостров Клерк преминават тактически учения под ръководството на началника на бреговите войски на Тихоокеанския флот генерал-майор Сергей Пушкин по извършване на морски десант. В тях приемат участие морски пехотинци от Тихоокеанския и Балтийския флотове. Според легендата на ученията е изпълнено хвърляне в „тила на врага“ на над 500 морски пехотинеца със самолети от авиацията на ТОФ. Големите десантни кораби, БДК-98, „Пересвет“, „Ослябя“ и „Николай Вилков“ осъществяват стоварването на техника на брега на условния противник, още три десантни катера също провеждат десантиране, отработени са стотици бойни упражнения, маневри, задействани са практически всички съединения и подразделения на Тихоокеанския флот. Подводни лодки на Приморската флотилия от разнородни сили осигуряват прикритието. За тихоокеанците тези учения стават най-мащабните за последните 20 години[6][7][8].

През август 2010 г. БДК-98 взема участие в „Поход на паметта“ в района на Южните Курили.

През април 2011 г. на военния полигонБамбурово“ в Хасанския район на Приморието преминават учения със стоварването на десант от 155 ОБРМП от големите десантни кораби „Ослябя“, БДК-98, „Николай Вилков“[9].

Генадий Иванович Невелской

На 24 юли 2011 г. в тържествена обстановка на владивостокския 33-ти причал БДК-98 получава името на прославения адмирал Генадий Иванович Невелской[10]. На тържествения митинг присъстват командването на Тихоокеанския флот и ветерани, служили на БДК-98, които предават на командира на БДК документа за първото свидетелство за разрешение да плава под държавния флаг на СССР[11].

На 25 август 2012 г. отряд кораби на Тихоокеанския флот в състав БДК „Адмирал Невелской“ и МБ „Калар“ започва вече петия по ред военно-исторически морски „Поход на паметта“, посветен на отдаването на почести на съветските моряци, загинали при освобождаването на Курилите и Сахалин в годините на Втората световна война. Корабите посещават местата на морските десанти и бойните действия в периода на провеждането на Сахалинската настъпателна и Курилската десантна операции, от август 1945 г., на островите Кунашир, Итуруп и Парамушир. Също посещават град Охотск (Хабаровски край), където съвместно с ветерани от Хабаровския край вземат участие в тържествата, посветени на 365 години от деня на основаване на града. В хода на похода, в залива Петър Велики на борда на БДК преминава церемония в памет на подводничарите, загинали на подводните лодки М-49 и М-63, а в пролива Лаперуз – в церемонията в памет на моряците от подводните лодки – съветската Л-19 и Wahoo на ВМС на САЩ, които не се завръщат от бойните си походи[12].

От 19 март до 24 май 2013 г. девети отряд кораби в състав група съдове на Тихоокеанския флот (БПК „Адмирал Пантелеев“, БДК „Адмирал Невелской“, БДК „Пересвет“) извършва преход от Владивосток към Средиземно море, и се присъединява към междуфлотската групировка от кораби на ВМФ на Русия. При прехода отряда кораби, през втората половина на май, за попълване на запасите, посещава сирийския порт Тартус[13], след това има визита в иранския порт Бандар Абас. След това отряда кораби, преминавайки през Червено море, влиза през Суецкия канал в Средиземно море[14]. На 17 май отряда кораби посещава кипърският порт Лимасол[15]. Големите десантни кораби на Тихоокеанския флот „Адмирал Невельской“ и „Пересвет“ след изпълняването на задачите в състава на групировката кораби на ВМФ на Русия в Индийския океан и Средиземно море на 24 май 2013 г. за първи път посещават в Новоросийската военноморска база на Черноморския флот. Екипажите провеждат междупоходното регламентирано обслужване на техниката, попълват запасите си от гориво и продоволствие[16]. На 19 август 2013 г. големите десантни кораби „Пересвет“ и „Адмирал Невелской“ през пролива Босфор от Черно море преминават в Средиземно море. На 25 септември 2013 г[17] корабите отново се присъединяват към ракетния крайцерМосква“, БПК „Адмирал Пантелеев“, СКР „Сметливый“, БДК „Минск“, БДК „Новочеркаск“, БДК „Александр Шабалин“, океанския спасител „Фотий Крылов“ и СМТ „Печенга[18].

На 23 януари 2014 г. БДК „Адмирал Невелской“ и командира на кораба капитана 2 ранг И. А. Акулов са наградени паметния знак на Морския държавен университет „Адмирал Г. И. Невелской“[19].

От 18 до 26 май 2014 г. БДК „Адмирал Невелской“ в състава на отряда кораби на Тихоокеанския флот под командването на капитана 1 ранг Сергей Липилин (ГРКР „Варяг“, ЕМБыстрый“, танкераИлим“, МБ „Калар“) взема участие в руско-китайските учения „Морско взаимодействие-2014“. В утрото на 27 май на причала на военноморската база Усун се състои тържествената церемония по изпращане на руския отряд[20].

През 2015 г. влиза в тактическа група №1 на оперативното съединение от далечната морска зона с ротационен състав с базиране в Тартус (Сирия). Командира на съединението е капитан 1 ранг Юрий Земский, организационно съединението е подчинено на командващия Черноморския флот.

Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]

БДК „Адмирал Невелской“ се намира в състава на 100-на бригада десантни кораби от Приморската флотилия разнородни сили на Тихоокеанския флот с базиране във Фокино. Бордов номер – 055. Шефство над кораба има [[|Морски държавен университет|Морския държавен университет]] „Адмирал Г. И. Невелской“.

Командири на кораба[редактиране | редактиране на кода]

  • Капитан 3 ранг Василий Трегубов (първи командир)
  • Капитан 3 ранг Воскресенский, Леонид Игоревич (1986 – 1989)
  • Капитан 2 ранг Николаев, Алексей Леонидович (1990 – 1993)
  • Капитан 2 ранг Николай Грищенко
  • Капитан 2 ранг Игор Акулов
  • Капитан 2 ранг Денис Картишев
  • Капитан 3 ранг Петухов, Иван Александрович

Бордови номера на БДК[редактиране | редактиране на кода]

  • 129 от 1982 г.
  • 067 от 1982 г.
  • 079 от 1987 г.
  • 058 от 1990 г.
  • 055 от 1996 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ошибка с БДК-98
  2. Проект 775/775М «Ropucha». // Архивиран от оригинала на 2017-09-14. Посетен на 2014-12-29.
  3. Система управления дизелями типа 16ZV 40/48 // vdvizhke.ru
  4. Во Владивосток прибыл отряд боевых кораблей ВМС США // NEWSru.com 01.07.2007
  5. На Тихоокеанском флоте большой десантный корабль получил имя „Адмирал Невельской“ // ТРК „Звезда“ 25.07.2011
  6. Тактические учения морской пехоты ТОФ начались на юге Приморья Архив на оригинала от 2014-12-29 в Wayback Machine. // ПТР Новости, 16.04.2010
  7. Учения морской пехоты // Военный университет МО РФ
  8. ФЛОТ ВЕРНУЛСЯ В ОКЕАН // Центр военно-политических исследований
  9. Артиллеристы морской пехоты ТОФ начали учения со стрельбой в Приморье // PortNews.ru, 11.04.2011
  10. «Как корабль назовешь...» // Новости Владивостока на VL.ru, 24.07.2011
  11. БДК-98 получил второе дыхание и благословение на ратный труд // primamedia.ru, 24.07.2011
  12. Корабли Тихоокеанского флота начали поход к Курилам Архив на оригинала от 2015-01-03 в Wayback Machine. // www.NAVY.ru, 27.08.2012
  13. Корабли Тихоокеанского флота зайдут в сирийский Тартус Архив на оригинала от 2015-01-03 в Wayback Machine. // www.NAVY.ru, 08.04.2013
  14. Отряд боевых кораблей Тихоокеанского флота России покинул иранский порт Бендер-Аббас Архив на оригинала от 2015-01-03 в Wayback Machine. // www.NAVY.ru, 25.04.2013
  15. Корабли ТОФ пополнят Средиземноморскую эскадру Архив на оригинала от 2015-01-03 в Wayback Machine. // www.NAVY.ru, 08.05.2013
  16. Два десантных корабля Тихоокеанского флота РФ – „Адмирал Невельской“ (055) и „Пересвет“ (077) – впервые зашли в Новороссийск // BlackSeaNews.net, 25.05.2013
  17. «Пересвет» и „Адмирал Невельской“ присоединились к постоянному соединению ВМФ РФ в Средиземном море // ИТАР-ТАСС, 25.09.2013
  18. БДК „Пересвет“ и „Адмирал Невельской“ присоединились к группировке ВМФ в Средиземном море // Деловая газета „Взгляд“, 25.09.2013
  19. Шефский визит на БДК „Адмирал Невельской“ // МГУ им. адм. Г. И. Невельского, 24.01.2014
  20. Тихоокеанцы завершили визит в Китай и взяли курс на Владивосток Архив на оригинала от 2015-01-03 в Wayback Machine. // NAVY.ru, 27.05.2014

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Щербаков Владимир. Десантные корабли ВМФ России. Часть 2. Техника и вооружение. М., 4 – 7 с..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Адмирал Невельской (большой десантный корабль)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.