Адмирал Хипер (тежък крайцер, 1937)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хипер.

„Адмирал Хипер“
Admiral Hipper
Bundesarchiv DVM 10 Bild-23-63-24, Schwerer Kreuzer "Admiral Hipper".jpg
Тежкият крайцер „Адмирал Хипер“ през 1939 г.
Флаг Германия Германия
Клас и тип Тежък крайцер от типа „Адмирал Хипер“
Производител Deutsche Werke в Кил, Германия
Живот
Заложен 6 юли 1935 г.
Спуснат на вода 6 февруари 1937 г.
Влиза в строй 29 април 1939 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 3 май 1945 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 194,6/205,9 m
Ширина 21,3 m
Газене 5,8 m
7,7 m (максимално)
Задвижване 3 парни турбини Blohm & Voss;
12 котела La Mont;
3 гребни винта;
132 800 к.с.
Скорост 32 възела
(59,26 km/h)
Водоизместимост 14 250 t (стандартна);
18 210 t (пълна)
Броня пояс: 40-80–70 mm;
траверси: 80 mm;
палуба: 30+30 mm
(скосове: 60 mm)
кули: 160 – 50 mm;
барбети: 80 mm;
бойна рубка: 150 – 50 mm
Екипаж 1600 души
Далечина на
плаване
6800 морски мили при 16 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 203 mm;
Зенитна артилерия:
6x2 105 mm;
6x2 37 mm;
10x1 20 mm
Самолети 3 – 4 хидросамолет;[1]
1 катапулт
Торпеда 4x3 533 mm ТА[2]
„Адмирал Хипер“
Admiral Hipper
в Общомедия

Адмирал Хипер (на немски: Admiral Hipper) е Тежък крайцер на Кригсмарине от времето на Втората световна война. Главен кораб на едноименният тип. Участва в бойните действия, в т.ч. в нахлуването в Норвегия, атаките над съюзните атлантически конвои, а също и в сраженията в арктически води. Потопен от британската авиация на 3 май 1945 г. в Кил.

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

На 30 октомври 1934 г. фирмата „Блом унд Фосс“ в Хамбург получава официална поръчка за главния кораб на серията, „крайцер H“ – «Ерзац „Хамбург“». Започва разработката на работните чертежи (при това официално Германия се намира под действие на Версайските ограничения).

На 6 юли 1935 г. кораба е официално заложен, спуснат е на вода на 6 февруари 1937 г. Стапелният период отнема година и половина. Предаден е на флота на 29 април 1939 г.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Формата на корпуса напомня на тази използвана при лекия крайцер „Лайпциг“ – с були, изразена бълбова нос и вътрешен пояс, включен в системата на общата здравина. Корпуса е изпълнен по надлъжната схема, с използването на стомана ST-52.

Крайцера има двойно дъно, разделено от седем надлъжни прегради, което достига до двойния борд. Двойното дъно и двойния борд се простират на 72% от дължината на кораба.

Външната обшивка се крепи за сметка на заваръчни съединения, освен при тези зони, където нейната роля играят броневите листове, които се нитоват към останалите части на обшивката с помощта на накладки. Крайцера е разделен на 14 изолирани отсека.

Отсеци: снарядни погреби за главния калибър II и X; турбини III и V; котли VI, VII, VIII.

Има устройство за пасивна стабилизация на люлеенето тип цистерни на Фрам.

СЕУ[редактиране | редактиране на кода]

ПК система Ла Монт (80 атм. 450ºС 50 т/ч) ТЗА „Blohm und Voss“ максимално на вал 320 об/мин.

При стоянка се използва спомагателен котел с налягане на парата 25 атм.

За изработка на електроенергията се използват 6 турбогенератора (4 по 460 кВ и 2 по 230 кВт) и 4 резервни дизелгенератора.

Запаса гориво е 3700 тона.

Бронева защита[редактиране | редактиране на кода]

HipperArmor.svg

Цялата хоризонтална и вертикална защита е изпълнена от бронева стомана „Круп“ марка Whn/a – „Вотан“.

Наклона на броневия пояс е 12,5° навън, прикрива 70% от дължината на кораба, и се затваря от 80-мм траверси.

Челната броня на кулите на ГК е 160 мм. Отгоре отпред е 105 мм, отстрани – 80, покрив – 70 мм.

Главен калибър[редактиране | редактиране на кода]

Осем 203 мм оръдия разположени по традиционната „линкорна“ схема: в 4 двуоръдейни кули, по 2 в носа и в кърмата.

Долните кули са по 249 т, горните – по 262 т (доп. оборудване – далекомери и т.н.) Ъгли на възвишение – 37º, снижение – 10º (освен носовата кула). Хоризонтални ъгли около 300º.

За презареждане ствола на оръдието следва да се постави под ъгъл 3º.

Оръдие – на фирмата „Круп“, SKC/34 Пълна дължина 60 калибра, Дължина на ствола 57 калибра. Тегло на оръдието със затвора – 20,7 т. Снаряда тежи 122 кг. Начална скорост 925 м/с. Живучест на ствола 300 изстрела.

Максимална далечина на стрелбата – 33,5 км Нормален боезапас 120 снаряда на ствол.

Зенитно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

6 двуоръдейни 105 мм установки C/31 (LC/31), имащи стабилизация по три плоскости (при никой друг чужд крайцер). Дължина на оръдията 65 калибра (на ствола 60,5), тегло на оръдие със затвора – 4,56 т, Макс. вертикален ъгъл: +80º, на снижение: −8º. Тегло на снаряда 15 кг, макс. далечина на стрелбата 17 км. 6 двухръдейни 37 мм оръдия SKC/30 в сдвоени стабилизирани (жиростабилизация) установки. 10 едностволни 20 мм оръдия.

Торпедно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

4 тритръбни 533 мм торпедни апарата (запас торпеда – 10 бр.)

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Първи командир – капитан 1-ви ранг Хелмут Хейе.

Почти веднага след влизането му в строй е констатирана прекомерната заливаемост на носовия край. За да се отстрани този недостатък, през юли 1939 крайцера е поставен в док, където, освен изменение на формата на форщевена (приема т.нар. „атлантически“, частично извит нагоре профил), комина е оборудван с козирка, а също е изменен неудобния за командването преден мостик. През септември 1939 г. в Балтийско море се състоят учебните стрелби на крайцера по стария броненосец „Хесен“, станал кораб-мишена. На тях присъства съветска артилерийска делегация, крайно заинтересувана от възможностите на новите германски крайцери във връзка с възможната покупка на еднотипния крайцер „Лютцов“. В периода ноември-декември 1939 г. „Адмирал Хипер“ се намира в дока на завода „Блом и Фосс“, след което до януари 1940 г. е при достроената стена на завода. На 31 януари последва заповед да се яви във Вилхелмсхафен за участие в активни операции. Там за две седмици на кораба е поставен радар.

На 18 февруари отплава от Вилхелмсхафен за участие в операцията „Нордмарк“. На 20 февруари се връща във Вилхелмсхафен.

Операция „Учения на Везер“[редактиране | редактиране на кода]

По време на реализацията на плана за нахлуване в Норвегия „Адмирал Хипер“ оглавява Група 2, предназначена за превземането на порт Тронхайм. На 6 април отплава от Куксхафен.

По пътя към целта, плавайки на помощ на разрушителяZ-11 Bernd von Arnim“, атакува и унищожава английския „HMS Glowworm“ (който успява да го таранира).

Атакува брегова батарея на норвежците в Хисен, подавлявайки я с огъня си.

След доставката на десанта в Тронхайм, поради повредите (от „Глоууорм“), отплава за Германия.

Ремонта отнема 3 седмици. На 8 май крайцера, преминавайки следремонтните изпитания, се насочва за източна Балтика. На 29 май е отзован обратно в Кил.

Операция „Джуно“[редактиране | редактиране на кода]

На 4 юни в състава на съединение излиза в морето.

На 7 юни съединението среща британските танкер „Ойл Пайонир“ (5700 т) и траулера „Джунипър“. Изразходвайки 97 105 мм снаряда унищожава траулера. След това настига и унищожава британския военен транспорт „Орама“ (19840 т) с 54 203-мм снаряда.

На 8 юни (9) пристига в Тронхайм.

На 27 юни напуска Тронхайм със задача борба с британското корабоплаване. Пленява норвежкия „Естер Торден“ (1940 рт) На 11 август се връща във Вилхелмсхафен.

До края на август стои на док в Кил.

На 24 септември кораба напуска Кил под командването на капитан 1-ви ранг Майзел. Във връзка с постоянните повреди на енергетичната установка (стига се дори до пожар) е принуден да се върне в Германия, където в завода на „Блом унд Фосс“ през целия октомври поправят неговата СЕУ.

„Нордзеетур“[редактиране | редактиране на кода]

На 30 ноември 1940 г. „АХ“ излиза на единично рейдерство по Атлантическите комуникации.

На 24 декември 1940 г. засича войсковия конвой „WS-5A“, който се прикрива от крайцера „Барвик“ и леките крайцери „Бонавенчур“ и „Данидин“ освен това и самолетоносача „Фюриес“, няколко разрушителя.

На 25 декември 1940 сближил се с конвоя „АХ“ открива огън по „Барвик“. Откривайки мощната охрана на конвоя „АХ“ се отказва от последващи атаки. Резултата: 4203 мм снаряда на „АХ“ попадат в „Барвик“ (остава на вода с ход), някои повреди от 105 мм оръдия на „АХ“ получават два търговски съда. Самият „АХ“ няма повреди.

Излизайки от съприкосновение с конвоя „АХ“ след ден среща търговския параход „Джамана“ (6078 т), който унищожава. На 27 декември 1940 пристига в Брест.

Ремонт до 27 януари 1941 г.

На 1 февруари 1941 г. отплава от Брест за пореден рейд в Атлантика.

На 11 февруари пленява парахода „Делия“ изостанал от конвоя „HG-53“.

На 12 февруари открива конвоя „SLS-64“, състоящ се от 19 съда без ескорт.

В течение на 2,5 часа „АХ“ потопява 7 съда (пет английски, един норвежки и един гръцки) с общ тонаж 32806 т, изразходвайки 227 203-мм снаряда, 760 105-мм снаряда, 172 малокалибрени и 12 торпеда. Още 3 съда получават значителни повреди, но успяват да се доберат до финалните си спирки. Това е най-големия успех на „АХ“.

На 14 февруари се връща в Брест.

На 15 март 1941 г. напуска Брест с цел да премине в Германия. На 28 март пристига в Кил.

Крайцерът е изпратен в корабостроителницата „Дойче Верке“, където остава до края на октомври. Увеличена е емкостта на топлинните отсеци. След това е изпратен в корабостроителница „Блом унд Фосс“, където бива оборудвам с размагнитващо устройство и му е нанесен камуфлаж.

На 18 март 1942 г. отплава от Кил. На 21 март пристига в Тронхайм. Влиза в състава на корабите от група „СЕВЕР“, командващ – адмирал Карлс.

На 24 септември 1942 отплава от Борген за Алта фиорд за провеждането на операции „Царица“. На 27 септември изпълнил задачата се връща в Борген.

„Регенбоген“[редактиране | редактиране на кода]

На 30 декември 1942 г. крайцера излиза в морето под командването на капитан 1-ви ранг Ханс Хартман за прихващане на конвоя „JW-51B“. Състава на групата: 6 разрушителя, джобния линкор „Лютцов“, крайцера „АХ“ командващ вицеадмирал Кюмец (флаг на „АХ“).

На 31 декември в резултат на бойно съприкосновение с Британските ВМС получава 3 попадения от 152 мм снаряди (от крайцера „Шефилд“). 1-я пробива корпуса под водолинията, взривява се в горивна цистерна срещу котелно отделение №3, огъвайки вътрешната преграда и пробивайки я с осколки. 2-я пробива борда над ВЛ в отсек III, разрушавайки няколко помещения и предизвиквайки силен пожар. 3-я уцелва хангара, взривява се в него, подпалва самолетите и поразява с осколки паропроводите и противопожарната магистрала. В резултат на повредите крайцера губи 2/3 от мощността на ГЕУ и едва се добира до Каа фиорд на 1 януари 1943 г. След тази неудачна операция Хитлер заповядва да се изпратят всички надводни кораби на флота за скрап. Благодарение на старанията на Дьониц, заел поста на оттеглилият се в оставка Редер, кораба е изпратен в резерва (в Хотенхафен).

Край на службата[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 1945 г. е получена заповед да се извади крайцера от резерва.

На 29 януари 1945 г. крайцера излиза в морето (под командването на капитана 1-ви ранг Ханс Хенигст).

Пристигайки в Кил, „АХ“, на 2 февруари, е поставен в дока на фирмата „Дойче Верке“.

На 3 май 1945 г. британското Бомбардировъчно Командване провежда авионападение над Кил. В хода на нападението крайцера получава няколко попадения, на практически разоръженият кораб никой не се бори за неговата живучест, кораба е силно засегнат от избухналия пожар и ляга на дъното на дока.

След капитулацията на Германия при ремонта на дока е разкомплектова за метал в периода от 1948 до 1949 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. С. В. Патянин Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. Часть 1
  2. Вооружение

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кофман В. Тяжелые крейсера типа „Адмирал Хиппер“ – Москва, 1996
  • Кофман В. Л. Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2008. – 128 с. ISBN 978-5-699-31051-7.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск: Харвест, 2007. – ISBN 5-17-030194-4
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – ISBN 5-699-19130-5
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Admiral Hipper (1937)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.