Адмирал граф Шпее (тежък крайцер, 1934)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шпее.

„Адмирал граф Шпее“
Admiral Graf Spee
Graf Spee at Spithead.jpg
Тежкият крайцер „Адмирал граф Шпее“ на морския парад в Спитхед, 1937 г.
Флаг Германия Германия
Клас и тип Тежък крайцер от типа „Дойчланд“
Производител Kriegsmarinewerft във Вилхелмсхафен, Германия
Живот
Заложен 1 октомври 1932 г.
Спуснат на вода 30 юни 1934 г.
Влиза в строй 6 януари 1936 г.
Изведен от
експлоатация
потопен от екипажа на 17 декември 1939 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 181,7/186 m
Ширина 20,7 m
Газене 5,8 m
7,4 m (максимално)
Задвижване 8 дизелови двигателя МАН;
2 гребни винта;
56 800 к.с.
Скорост 28 възела
(51,9 km/h)
Водоизместимост 12 100 t (стандартна);
16 200 t (пълна)
Броня пояс: 100 mm;
нос: 18 mm;
кърма: 45 mm;
надлъжна преграда: 40 mm;
траверси: 60 mm;
палуба: 18+45 – 30 mm;
кули: 140 – 85 mm;
барбети: 125 mm;
бойна рубка: 150 – 50 mm;
противоторпедна преграда: 45 mm
Екипаж 1001 – 1150 души
Далечина на
плаване
19 000 морски мили при 10 възела ход;
8 900 морски мили при 20 възела ход
Въоръжение
Артилерия 2x3 283 mm;
8x1 150 mm
Зенитна артилерия:
3x2 105 mm;
4x2 37 mm;
10x1 20 mm
Самолети 2 хидросамолета
1 катапулт
Торпеда 2x4 533 mm ТА[1]
„Адмирал граф Шпее“
Admiral Graf Spee
в Общомедия

Адмирал граф Шпее (на немски: Admiral Graf Spee) е тежък крайцер на Кригсмарине от времето на Втората световна война[2]. Третият и най-съвършен кораб на серията крайцери тип „Дойчланд“.

Корабът е наречен в чест на адмирал Максимилиан фон Шпее.

Проектиране и строителство[редактиране | редактиране на кода]

Заложен е на 1 октомври 1932 г., спуснат на вода на 30 юни 1934 г., влиза в строй на 6 януари 1936 г. Построен в корабостроителницата на Вилхелмсхафен. Наречен е в чест на загиналия на флагмана си „Шарнхорст“ по време на Първата световна война в битката при Фолкландските острови с английска ескадра граф Максимилиан фон Шпее (1861 – 1914). По ирония на съдбата, този кораб е потопен при бреговете на Латинска Америка, където намират последното си пристанище моряците на Източно-Азиатската ескадра на граф Шпее от времето на Първата световна. За своето време „Граф Шпее“ е достатъчно необикновен кораб, насочил към себе си вниманието на военноморските кръгове по цял свят. Счита се, че той е способен да победи всеки един тежък крайцер и се изплъзне от преследване на всеки един линкор.

Довоенна служба[редактиране | редактиране на кода]

Още в хода на изпитанията кораба извършва няколко учебни плавания. „Шпее“ веднага получава главна роля: на 29 май той става флагмански кораб на кригсмарине в големия морски парад с участието на Хитлер и други висши лица на третия райх.

От 20 май 1936 г. се провеждат всестранни изпитания на навигационното оборудване и електрониката, а на 6 юни „джобния линкор“ излиза на първото си далечно плаване в Атлантика, към остров Санта Круз. В течение на 20 дневния поход продължават ученията и тестването на апаратурата и устройствата, в частност, артилерията (формално „Шпее“ се числи в този поход за опитен артилерийски съд). С връщането си, на 26 юни, във Вилхелмсхафен учебните занятия продължават. Есента кораба участва в маневри.

На 16 декември 1936 г. на „Шпее“ вдига флага си контраадмирал фон Фишел, назначен за командващ на немския флот в испански води. Кораба има активно участие в гражданската война в Испания. Преминавайки от 14 февруари 1937 г. последните си приготовления в Кил, на 2 март той взема курс за Бискайския залив. Двумесечното плаване с посещение на много испански градове завършва в Кил на 6 май същата година.

На 15 май „Адмирал граф Шпее“, като най-съвременният немски кораб, представлява Германия на рейда в Спитхед, където се състоява парада в чест на британския крал Джордж VI с участието на бойни кораби от всички страни. С края на Спитхедската седмица „Шпее“ се връща в родината.

След попълване на запасите и кратък отдих „Шпее“ отново отплава за Испания на 23 юни. Но още на 7 август 1937 г. линкора се връща в Кил. Есента на същата година има кратки походи в Швеция (от 18 до 20 септември) и Норвегия (1 – 2 ноември). В началото на 1938 г. – непродължителен поход в испански води: напускайки Кил на 7 февруари, корабът се връща още на 18 февруари.

„Адмирал граф Шпее“ в открито море. 1936 г.

До лятото на 1938 г. „Адмирал граф Шпее“ главно се намира в порта, извършвайки само кратки излизания в крайбрежните води. В края на юни – началото на юли 1938 г. „джобния линкор“ прави още един поход на Север, към норвежките фиорди. На 22 август участва в големия флотски парад, който се приема от фюрера Хитлер и регента на Унгария адмирал Хорти. В хода на това мероприятие е спуснат на вода тежкият крайцер „Принц Ойген“. През есента „Адмирал граф Шпее“ е на далечни походи, две излизания в Атлантика (6 – 23 октомври и 10 – 24 ноември), посещава испанския порт Виго, португалски пристанища и Танжер.

От януари 1939 г. кораба преминава своя първи планов ремонт във Вилхелмсхафен, завършил през март. Командването на кригсмарине планира голям чуждестранен поход под ръководството на адмирал Бем, в който трябва да участват и трите джобни линкора, крайцерите „Лейпциг“ и „Кьолн“, а също разрушители и подводни лодки. С цел „демонстрация на флага“ „Адмирал граф Шпее“ няколко дни престоява на рейда в Сеут. Той едва що върнал се в родината и попълнил запасите си, и започва Втората световна война.

Крайцерство в Атлантика[редактиране | редактиране на кода]

Походите на „Адмирала граф Шпее“ и неговия систършип „Дойчланд

Към август 1939 г. „Адмирал граф Шпее“ престава да е най-мощният кораб във флота, обаче неговата роля във възможните бойни действия остава доста съществена. Плана, разработен от ръководството на кригсмарине и одобрен лично от Хитлер, предвижда излизането в морето на „джобните линкори“ и съдове на снабдяването дълго преди началото на атаката над Полша. Тяхната огромна далечина на плаване и възможността да попълват запасите си позволява да остават в районите на действие в течение на няколко месеца с идеята, че в зависимост от развитието на събитията или ще започнат рейдерски действия, или тихо и мирно ще се върнат вкъщи.

На 5 август 1939 г., почти месец преди началото на войната, съда на снабдяването „Алтмарк“, предназначено за работа съвместно със „Шпее“, излиза за Съединените Щати, където трябва да вземе дизелово гориво и да се разтвори в океанските простори до срещата му с „джобния линкор“, който, на свой ред, на 21 август напуска Вилхелмсхафен под командването на капитана цур зе Ханс Лангсдорф. На 24 август той е последван от „Дойчланд“, „работещ“ заедно с танкера „Вестервалд“. Двата систършипа стават челния отряд на немската флота в океана, поделяйки си Атлантика: „Адмирал граф Шпее“ се насочва в южната му част, а партньора му на позиция южно от Гренландия.

„Шпее“ успява да премине незабелязан отначало към бреговете на Норвегия, а след това и в Атлантика южно от Исландия. Той става единственият немски рейдер, преминал по този път, който впоследствие щателно се прикрива от англичаните (английските патрулни крайцери заемат позиции едва на 6 септември). Лошото време помага на немците да стигнат незабелязано до района на срещата. Кораба не бърза, и към 1 септември, деня на започване на световната война, се намира 1000 мили северно от островите Зелен Нос. На този ден той се среща с „Алтмарк“. „Адмирал граф Шпее“ предава на „Алтмарк“ военен екипаж, леко въоръжение и две 20-мм оръдия, сдавайки му и лесно възпламеняващите се товари и приемайки пълен запас гориво.

Почти през целия първи месец на войната „джобният линкор“ плава с малък ход към екватора, бягайки от всеки дим на хоризонта и оставайки незасечен. За маскировка на кораба поставят над носовата кула втора, от шперплат и платно, превръщайки го така в подобие на линеен кораб от типа „Шарнхорст“. Независимо от примитивната декорация, това впоследствие позволява няколко пъти.

На 25 септември 1939 г. „Адмирал граф Шпее“ получава заповед да започне крайцерските операции. За първи район на действие е избран североизтока на Бразилия около порт Ресифи. На 30 септември е потопена първата жертва – английския съд „Клемент“.

За операции против немските рейдери съюзниците отделят 8 тактически бойни групи, в състава на които номинално влизат 3 линейни крайцера – английския „Ринаун“, френските „Дюнкерк“ и „Страсбур“, самолетоносачитеHMS Ark Royal (1937)“, „HMS Hermes (1919)“ и „Беарн“, 9 тежки и 5 леки крайцера, без да се броят десетките други бойни единици (дори линкори), охраняващи трансатлантическите конвои. Обаче фактически против „Адмирал граф Шпее“ действат 3 британски съединения: крайцерската ескадра под командването на комодор Херууд (група „G“), прикриваща южноамериканските води (тежките крайцери „HMS Exeter (1929)“ и „Къмбърланд“), група „Н“, базираща се в Кейптаун (тежките крайцери „Съсекс“ и „Шропшир“), и група „К“ под командването на контраадмирал Уелс, най-силната сред тях (линейният крайцер „Ринаун“ и самолетоносача „Арк Ройял“).

На 5 октомври е пленен британския параход „Нютън Бийч“. От намерените документи успяват да съставят достатъчно пълно впечатление за системата на радиопреговорите с търговските съдове и даже да получат в изправно състояние стандартна английска радиостанция, свалена от кораба и поставена в рубката на „Адмирал граф Шпее“. От 5 до 10 октомври 1939 г. „джобния линкор“ потопява или пленява още 3 съда. Опасявайки се от откриване, „Адмирал граф Шпее“, на 28 октомври, попълва запасите си гориво от „Алтмарк“ и на 4 ноември преминава в Индийския океан, заобикаляйки Нос Добра Надежда.

На 9 ноември е повреден и задълго излиза от строй хидросамолетаАрадо 196“.

На 14 ноември е спрян и потопен неголям моторен кораб – танкер „Африка Шел“. На 20 ноември „Адмирал граф Шпее“ заобикаля южния край на Африка в обратно направление и преминава в Атлантическия океан.

На 2 – 3 декември 1939 г. са потопени два английски съда. На 6 декември рейдера попълва запасите си гориво от снабдителния съд „Алтмарк“ и провежда артилерийско-далекомерни учения, използвайки като цел собствения си съд за снабдяване. Старшият артилерист, фрегатен капитан Ашер, остава недоволен от резултатите, тъй като за три и повече месеца принудително безделие персонала на системите за управление на огъня на главния калибър чувствително се е деквалифицирал.

През декември английският комодор Харууд, командващ издирвателната група „G“, взема решение да съсредоточи в района на Рио де Жанейро – Ла Плата три кораба на групата – тежкият крайцер „Ексетър“ и леките крайцери „Аякс“ и „Ахилес“. На 12 декември 1939 г. тези кораби се съединяват на 150 мили източно от устието на река Ла Плата.

На 11 декември 1939 г. бордовия хидросамолет на „Адмирал граф Шпее“ отново претърпява авария без да може да бъде възстановен.

Боя при Ла Плата[редактиране | редактиране на кода]

Сутринта на 13 декември 1939 г., около 6 часа, „Адмирал граф Шпее“ се сблъсква с ескадрата английски крайцери; на „Шпее“ виждат върховете на мачтите в 05:52, в 06:16 от крайцера „Ексетър“, поступва донесение: „Предполагам, че това е „джобен линкор““. Поначало английските леки крайцери немците приемат за разрушители и командира на „Адмирал Шпее“, капитан цур зе, Ханс Лангсдорф счита, че води бой с крайцер и два разрушителя.

В 06:18 първият залп на немския рейдер ляга между английските крайцери, а след четири минути откриват огън оръдията на „Ексетър“. Приемайки леките крайцери за разрушители, командира на кораба „Адмирал граф Шпее“ заповядва да се съсредоточи огъня на артилерията на главния калибър само по тежкия крайцер. Този огън се оказва доста точен: в течение на следващите двадесет минути „Ексетър“ получава няколко попадения, в резултат на което на него се оказва разбита втората носова кула, разрушен е командирският мостик, нарушена е свръзката и са извадени от строя механизмите за управление на рулите. Премествайки се в кърмовата бойна рубка, командира на английския кораб заповядва да се даде по немския линкор торпеден залп, и в същият миг кораба е разтресен от още две тежки попадения. Обвит от дим, легнал на носа и накренен по борда, „Ексетър“ в 07:40 излиза от боя.

През това време леките крайцери, обстрелвани само от спомагателната артилерия на линкора, преминават опасната зона и, по думите на Лангсдорф, се държат с „непостижима наглост“. Когато в 07:16 рейдера обръща на юг, с намерението да довърши „Ексетър“, леките крайцери „Аякс“ и „Ахилес“, хвърлили се на помощ на своя събрат, стрелят така точно и ефективно, че два снаряда вадят от строя системата за управление на артилерийския огън на „Адмирал граф Шпее“. И макар тези действия да не остават безнаказани – един 280-мм немски снаряд изважда от строя кърмовите кули на „Аякс“, а друг му отнася мачтата, – двата англичанина продължават като сянка да плават след него – оттеглящ се на запад. В полунощ, когато „Адмирал граф Шпее“ пуска котва на рейда на Монтевидео, „Аякс“ и „Ахилес“, се разделят, за да затворят двата изхода от устието на Ла Плата. На следващата нощ към тях се присъединява тежкият крайцер „Къмбърланд“ – това е всичко, което Харууд може да противопостави на германския рейдер.

Макар повредите на „Адмирал граф Шпее“ да се оказват не много големи, той се нуждае от ремонт, който е невъзможно да се направи в тридневния срок, предоставен от правителството на Уругвай съгласно нормите на международното право, още повече, към своя край са и боеприпасите. разбирайки за трудното му положение, английската агентура в Монтевидео усилено разпространява слухове: „Адмирал граф Шпее“ на изхода на Ла Плата е очакван от силна английска ескадра, в състава на която се намира и линейният крайцер „Ринаун“ и самолетоносача „Арк Ройял“. Повярвал в неминуемата гибел на своя кораб, Лангсдорф изпраща питане до Берлин, откъдето е получена едва ли не лична заповед от фюрера: „Не приемайте боя, унищожете кораба!“. На 17 декември 1939 г. Лангсдорф заповядва да се потопи кораба. Екипажа слиза на брега и е интерниран в неутрална Аржентина. Командира се самоубива с изстрел на 20 декември в Буенос Айрес.

„Шпее“ потъва в неутрални води на плитко място – така, че над вълните се показват обгорелите му надстройки. Англичаните снаряжават специална експедиция, за да свалят от него всичко, което е оцеляло от приборите, в частност, радара, а също образци от въоръжението (105-мм зенитки и автоматите). Успяват да изпълнят само част от програмата, тъй като скоро след началото на работите се развихря щорм, и операция се налага да бъде прекратена. Останалата купчина желязо, започвайки от 1942 г., постепенно е разпарчетосана за скрап. Тинестото дъно се оказва крайно неудобно за това, и някои части на последния „джобен линкора“ и до днес ръждясват на мястото на гибелта с координати 34°58′25″ ю. ш. 56°18′01″ з. д. / 34.973611° ю. ш. 56.300278° з. д.

През 2004 г. от водата са извадени някои останки на кораба[3].

Оценка на бойната кариера[редактиране | редактиране на кода]

До своята гибел в залива на Монтевидео „джобния линкор“ нанася сериозен ущърб на англичаните, успявайки да потопи единадесет търговски съда.

В киното[редактиране | редактиране на кода]

За сражението при Ла Плата има създаден художествен филм – „Битката при Ла Плата“ на режисьорите Майкъл Пауъл и Емерик Пресбъргър, с участието на Джон Грегсън, Антъни Куейл и Питър Финч.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. По състояние към 1939 г.
  2. От политически съображения, германския ВМФ присвоява на кораба нестандартния клас „броненосец“ (на немски: Panzerschiff). В английската класификация получава название джобен линкор (на английски: pocket battleship). През февруари 1940 г. немската класификация е изменена на тежък крайцер
  3. Alexander Lüdeke. Waffentechnik im Zweiten Weltkrieg. Parragon Books Ltd. 2010 ISBN 978-1-4454-1132-3

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Майкл Пауэлл. Последний поход „Графа Шпее“. Гибель в Южной Атлантике. 1938 – 1939. ISBN 5-9524-2536-4.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск: Харвест, 2007. – ISBN 5-17-030194-4
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – ISBN 5-699-19130-5
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Admiral Graf Spee (1934)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.