Адолф Фишер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Адолф Фишер
Роден
1858 г.
Починал
11 ноември 1887 г. (29 г.)
ПогребанПаметник на мъчениците от Хеймаркет, САЩ
Адолф Фишер в Общомедия

Адолф Фишер (на немски: Adolph Fischer) (1858 – 11 ноември 1887) е анархист и профсъюзен активист, съден и екзекутиран след бунта на Хеймаркет.

Детство и младост[редактиране | редактиране на кода]

Адолф Фишер е роден в Бремен и е ходил на училище там осем години. Баща му често посещава социалистически събирания, но в училище Фишер е учен, че социализмът е нездравословен начин на живот. Но след като наблюдава условията на труд в Германия, Фишер стига до обратното заключение.

Фишер имигрира в Съединените щати през 1873 г. Той става чирак наборчик в печатница в Литъл Рок, Арканзас. По-късно, през 1879 г., той се премества в Сейнт Луис, Мисури, където се присъединява към Германския типографски съюз и се жени за Йохана Пфаунц през 1881 г. (те имат три деца – дъщеря и двама сина). Адолф и съпругата му се преместват в Нашвил, Тенеси, през 1881 г., където той работи за брат си като наборчик за Anzeiger des Sueden, списание за немски имигранти.[1]

През 1883 г. той се премества със семейството си в Чикаго, където става наборчик за Chicagoer Arbeiter-Zeitung , просъюзен вестник, управляван от Август Спайс и Михаел Шваб. По това време той също се присъединява към Международната асоциация на работещите и Lehr-und Wehr-Verein, радикална издънка, създадена, за да научи работниците да се защитават.

Бунт на Хеймаркет[редактиране | редактиране на кода]

След бунта във фабриката за комбайни „Маккормик“ на 3 май 1886 г., при който няколко работници са убити, Фишер присъства на среща в Грайф Хол на Лейк Стрийт. Това е прословутата „Конспирация от понеделник вечер“ (на английски: Monday Night Conspiracy), която прокурорите използват, за да докажат, че са знаели предварително за бомбения атентат на следващия ден. Присъстват също Джордж Енгел и Годфрид Уолър, който председателства срещата и по-късно свидетелства в полза на държавата в замяна на имунитет[2] (Уолър също е арестуван след атентата).

Срещата завършва с план за среща на Хеймаркет следващата вечер. На Фишер е възложено да отпечата листовки, за да обяви срещата. Първите листовки, които са отпечатани на английски и немски, съдържат реда „Работници, въоръжете се и се явете в пълен състав“.[3] Спайс, който е поканен да говори на срещата, отказва, освен ако този ред не бъде премахнат. Тогава Фишер подготвя на циркуляр друг, без съответния ред.[4]

Фишер присъства на срещата в Хеймаркет на следващата вечер и чу речи на Спайс, Албърт Парсънс и Самюел Фийлдън. Към края на речта на Фийлдън той отива в местния салон, Zepf's Hall, където се намира, когато бомбата детонира и последвалият бунт се състои. След бунта се прибрал. Той е арестуван на следващия ден. Според полицията той носел зареден револвер, остра пила и детонатор, използван за взривяване на бомби по време на ареста му.

Доказателствата, представени на процеса срещу Фишер, се състоят главно от ролята му в „Конспирацията от понеделник вечер“ и ролята му в отпечатването на циркулярите на Хеймаркет. Изтъкнато е и членството му в учителското и военно дружество. Уолър свидетелства, че Фишер е бил този, който е предложил срещата на Хеймаркет (Фишер твърди, че това е Уолър) и че те трябва да са готови да атакуват полицията, ако има проблеми.[5] Той също свидетелства, че година по-рано Фишер му е дал бомба, която да използва срещу полицията.[6] Друг свидетел твърди, че Фишер е стоял до бомбомета по време на бомбардировката.[7]

Фишер е осъден заедно с останалите седем обвиняеми и осъден на смърт чрез обесване заедно с шестима други.[8]

Когато двама от неговите съобвиняеми пишат до губернатора на Илинойс Ричард Джеймс Огълсби, Фишер изрично отказа да поиска помилване. Той е обесен на 11 ноември 1887 г. заедно със Спайс, Парсънс и Джордж Енгел. Последните му думи бяха: „Ура на анархията! Това е най-щастливият момент в живота ми!“ [9]

Той и повечето от другите мъченици на Хеймаркет са погребани в Паметника на мъчениците от Хеймаркет в гробището „Форест Хоум“ във Форест Парк, предградие на Чикаго.

Живот на семейството след екзекуцията на Адолф Фишер[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Адолф съпругата му Йохана и децата му се завръщат в района на Сейнт Луис, живеейки близо до брат ѝ Рудолф Пфаунц в Мейпълуд, предградие на Сейнт Луис, Мисури.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wood, E. Thomas. Nashville now and then: A fatal fervor // nashvillepost.com, 2 май 2008. Посетен на 11 януари 2023.
  2. Schaack, Michael. The Conspiracy Meeting. Anarchy and Anarchists // chicagohistoryresources.org, 1889. Посетен на 11 януари 2023.
  3. Illinois vs. August Spies et al. trial evidence book. People's Exhibit 5. „Attention Workingmen“ flier // chicagohistoryresources.org, 4 май 1886. Посетен на 11 януари 2023.
  4. Illinois vs. August Spies et al. trial evidence book. Defense Exhibit 1. „Attention Workingmen“ flier // chicagohistoryresources.org, 4 май 1886. Посетен на 11 януари 2023.
  5. Illinois vs. August Spies et al. trial transcript no. 1. Testimony of Godfried Waller (first appearance resumed) // chicagohistoryresources.org, 16 юли 1886. Посетен на 11 януари 2023.
  6. Illinois vs. August Spies et al. trial transcript no. 1. Testimony of Godfried Waller (first appearance resumed) // chicagohistoryresources.org, 16 юли 1886. Посетен на 11 януари 2023.
  7. Illinois vs. August Spies et al. trial transcript no. 1. Testimony of Harry L. Gilmer (first appearance) // chicagohistoryresources.org. с. Volume K, 405 – 497, 93. Посетен на 11 януари 2023.
  8. Linder, Douglas O. Meet the Haymarket Defendants // famous-trials.com. Посетен на 11 януари 2023.
  9. Avrich, Paul. The Haymarket Tragedy. Princeton, Princeton University Press, 1984. ISBN 978-0-691-00600-0. с. 393.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Adolph Fischer (Anarchist) в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​