Адолф Фредерик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Адолф Фредерик
Adolf Fredrik
крал на Швеция
Adolph Frederick of Sweden c 1751 by Gustaf Lundberg & Jakob Björck.jpg
Роден
Починал
Погребан Швеция

Религия Лутеранство
Семейство
Баща Христиан Август фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп
Майка Албертина Фридерика фон Баден-Дурлах
Братя/сестри Йохана Елизабет фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп
Карл Август фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп
Фридрих Август (Олденбург)
Георг Лудвиг фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп
Анна фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп
Съпруга Луиза Улрика Пруска (29 август 1744 – 12 февруари 1771)
Деца Карл XIII
Густав III (Швеция)
София Албертина Сведска
Адолф Фредерик в Общомедия

Адолф Фредерик (на шведски: Adolf Fredrik; на немски: Adolf Friedrich; гр. Шлезвиг, 14 май 1710 г. – Стокхолм, 12 февруари 1771 г.) е крал на Швеция от 1751 г. до смъртта си.

Първият крал от рода Холщайн-Готторп, Адолф Фредерик е слаб монарх, установен на трона след неуспеха на парламентарното правителство да завземе балтийските провинции през 1741 – 1743 г. Освен няколко опита, подкрепяни от проабсолютистките фракции сред благородниците, за да възстановят абсолютната монархия, той остава владетел само по конституция. В царуването му се наблюдава продължителен период на вътрешен мир. Като цяло той не разполага с власт, тъй като реално управлява парламентът (Риксдаген).

След смъртта му, синът му Густав III завзема властта през 1772 г. чрез военен преврат, възстановявайки абсолютизма.

Потекло[редактиране | редактиране на кода]

Адолф Фредерик е син на херцога Кристиан Август (1673 – 1726) и на Албертина Фридерика фон Баден-Дурлах. [1]

От страна на майка си, Адолф Фредерик произхожда от крал Густав Васа и от Кристина Магдалена, сестра на Карл X. Произходът и на двамата му родители се извежда от рода Холщайн-Готорп, свързан с редица средновековни скандинавски кралски династии. Адолф Фредерик е потомък 13-о поколение на Ерик V от Дания; потомък 13-о поколение на Валдемар I от Швеция; и потомък 11-о поколение на Евфимия Шведска, херцогиня на Мекленбург и нейния съпруг херцог Албрехт.

Царуване[редактиране | редактиране на кода]

Адолф Фредерик

От 1727 до 1750 г. княз Адолф Фредерик е принц-епископ на Любек, което включва именията около и включително Еутин. След като първият му братовчед Шарл Фредерик, херцог на Холщайн-Готорп умира през 1739 г., Адолф Фредерик става администратор на Холщайн-Кил, тъй като по това време Карл Петер Улрих, синът на починалия херцог на града, е малолетен. Малко след това момчето е поканено в Русия от леля си императрица Елисавета, която скоро го обявява за свой наследник; по-късно същото момче вече става известно като Петър III.

През 1743 г. от фракцията Хат Адолф Фредерик е избран за наследник на шведския трон, за да могат да получат по-добри условия в Туркуския мир от императрица Елисавета Руска [1]

По време на двадесетгодишното си царуване Адолф Фредерик е фигурант, а истинската власт е в ръцете на парламента (Риксдаген), често разкъсван от партийни борби. На два пъти Адолф Фредерик се опитва да се освободи от попечителството на парламента. Първият път е през 1756 г., когато стимулиран от властната си съпруга Луиза Улрика Пруска (сестра на Фредерик Велики), той се опитва да си възвърне част от прерогативите чрез преврат и едва не губи своя трон. Вторият път е по време на декемврийската криза (1768 г.), когато под ръководството на най-големия си син, принц Густав, той успява да се освободи от властта на сената, но не е в състояние да се възползва от победата си. [1]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Адолф Фредерик умира в Стокхолм на 12 фев 1771, след като изяжда огромно количество храна (омар, хайвер, кисело зеле, херинга и шампанско, гарнирани с 14 порции от любимия му десерт: семла сервиран в купа с топло мляко).

Кралят е бил смятан, както от съвременниците си, така и в по-късните времена, за зависим и слаб владетел, лишен от таланти. Но той е бил добър съпруг, грижовен баща и милостив към слугите си. Любимото му занимание е било да изработва табакери. Неговото приятелско отношение и добронамереност са причина да бъде искрено и дълго оплакван след смъртта му.

Неговият портрет е включен в поредицата от 16 картини на князе на кон, дело на Йохан Елиас Ридингер.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От брака си с принцеса Луиза Улрика от Прусия (сключен на 18 август / 29 август 1744 г. в Дротнингхолм), той има пет деца:

  1. (мъртвороден) (18 февруари 1745 г. в Стокхолм);
  2. Густав III (1746 – 1792), прави преврат и завзема властта през 1772 г., но е убит през 1792 г.;
  3. Карл XIII (1748 – 1818), крал на Швеция (1809 – 1818), крал на Норвегия (1814 – 1818);
  4. Фредерик Адолф (1750 – 1803);
  5. София Албертина (1753 – 1829)

От Маргарита Морел има син, който умира като дете:

  1. Фредеричи (р. 1771) [2]

Има съмнения, че Адолф Фредерик е баща и на Лолот Форсбърг от Улла фон Ливен, но това никога не е потвърдено.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Chisholm, Хю, изд. (1911). Адолф Фредерик . Енциклопедия Британика. 1 (11-о изд.). Cambridge University Press. стр. 211 – 212.
  2. Gunilla Roempke (1994). Gunilla Roempke. ed. Vristens makt – dansös i mätressernas tidevarv (The power of the ankle – dancer in the epoch of the royal mistresses) Stockholm: Stockholm Fischer & company.
  3. Cecilia af Klercker, ed. Hedvig Elisabeth Charlottas dagbok [The diary of Hedvig Elizabeth Charlotte] (in Swedish). VI 1797 – 1799. (1927) Translated by Cecilia af Klercker. Stockholm: P.A. Norstedt & Söners förlag. pp. 290 – 291
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Adolf Frederick, King of Sweden“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.