Адолф фон Насау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на архиепископа на Майнц

Адолф фон Насау-Висбаден-Идщайн (на немски: Adolf I von Nassau-Wiesbaden-Idstein; * 1353; † 6 февруари 1390 в Хайлигенщат) от Дом Насау (Валрамска линия) е от 1371 до 1388 г. епископ на Шпайер и от 1381 до 1390 г. като Адолф I архиепископ на Майнц.

Той е син на граф Адолф I фон Насау-Висбаден-Идщайн (1307 – 1370) и съпругата му Маргарета фон Нюрнберг († 1382), дъщеря на бургграф Фридрих IV фон Нюрнберг от род Хоенцолерн. Правнук е на крал Адолф от Насау. Брат е на Герлах II (1333 – сл. 1386), Валрам IV (II) (1354 – 1393), последва баща им, и Йохан (1353/1360 – 1419), архиепископ на Майнц (1397 – 1419).[1]

Адолф следва право в Падуа и Болоня. През 1371 г. на 18 години е избран за епископ на Шпайер и след две години през 1373 г. от една част от катедралния капител на Майнц е избран за архиепископ на Майнц. Папа Григорий XI обаче номинира бамбергския епископ Лудвиг фон Майсен. Започват дългогодишни военни боеве. Aнтипапа Климент VII признава Адолф през 1379 г. Крал Вацлав IV го признава също и Адолф I отива през 1381 г. в Майнц като архиепископ. Той отказва титлата кардинал, предложена му от папата.

На 24 януари 1390 г. Адолф подарява университа в Ерфурт. Той умира след две седмици.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Rochus Freiherr von Liliencron: Adolf I. (Erzbischof von Mainz). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 117–119.
  • Friedrich Wilhelm Bautz: Adolf von Nassau-Wiesbaden-Idstein (1353–1390). In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 39–40.
  • Anton Brück: Adolf I. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 84 (Digitalisat).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]