Азбучна синтагма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Азбучна синтагма
Σύνταγμα κατὰ στοιχεῖον
Γръцки ръкопис от ноември 1600 г., Британската библиотека
Γръцки ръкопис от ноември 1600 г., Британската библиотека
Създаден 1335 година
Оригинален език средногръцки
Жанр каноничен сборник

„Сборникът по азбучен ред на всички въпроси, съдържащи се в свещените и божествени канони“, известен под името „Азбучна синтагма“ (на средногръцки: Σύνταγμα κατὰ στοιχεῖον; на латински: Syntagma alphabeticum) е средногръцки речник на църковното право, съставен от византийския канонист Матей Властар в 1335 година в Солун, Византийската империя.[1] Сборникът е сред основните източници на църковното право в Православната църква.[2][3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

„Азбучната синтагма“, ръкопис от края на XVIII век, превод от гръцки на Василий Сергиевски

Сборникът се състои от 24 раздела по броя букви в гръцката азбука, от където идва и името му Азбучна синтагма. В него са включени както нормите на църковното право, така и светски закони. При съставянето на синтагмата Матей Властар е имал за цел да изложи всички съществуващи канони на църквата, съборните определения на Вселенската патриаршия, указите на патриарха, както и различни закони на светската власт. Главите общо са 303. Матей Властар казва, че трудът му е:

съкратил и облекчил пътя, водещ към разбиране на правилата и е отнел предлога за отказ на онези, които не искат да се занимаят с изучаването им.[1]

В предговора има кратък обзор на източниците на църковното и светското право, започващ от древноримския период. Матей Властар често почти буквально повтаря тълкуванията на Йоан Зонара (около 1100 - 1160) и Теодор Валсамон (1169 - 1177), без за дава препратки към тях, тъй като синтагмата е практическо ръководство.[1] Някои текстове за светското право са от „Прохирон“ на император Василий I Македонец (867 – 886).[2]

В края на синтагмата има съкратено изложение на „Покайния номоканон“ на патриарх Йоан IV Постник, каноничните отговори на митрополит Никита Ираклийски до епископ Константин, правилата на Никифор I Константинополски, каноническите отговори до драчкия епископ Константин Кавасила, приписвани на епископ Йоан Китроски, каталога на чиновете на Вселенската църква, списък на архиерейските катедри на Вселенската патриарщия и списък на латинските термини, употреявани без превод във византийските юридически източници.[1][3]

В труда си Матей Властар е дал точно описание на йерархията на правовите норми в зависимост от техния източник. Ако по даден проблем няма писан закон, трябва да се спазва обичаят и свързаната практика. Ако няма обичай, трябва да се следва най-близкият закон. Ако няма сходен закон, трябва да се вземе мнението на мъдрите, стига то да е изказано от мнозина от тях. Така йерархията на нормата е следната: Божествената воля, първоизточник на църковното право, писан закон, обичай и съдебен прецедент, аналогия със съществуващ закон, мнения на авторитетни канонисти.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Синтагмата на Матей Властар е написана в 1335 година, като това е указал самият автор в предговора и в VII глана на буквата „π“. Отличителните качествана труда – удобство, яснота и пълнота, спомагат за широката му популярност в православния свят.[3] Скоро след издаването си синтагмата става най-употребяваното ръководство по църковно право в Православната църква,[1] сравнимо с Шестокнижието на Константин Арменонул, като дори има преимущество пред номоканона на патриарх Фотий I Константинополски.[3] Преведена е в 1346 година на славянски по инициатива на цар Стефан Душан и патриарх Йоаникий II Сръбски, като почти едновременно се появява и съкратена редакция. В Сърбия синтагмата обикновено се преписва заедно с Душановия законник, който е ръководство по светско право. От Сърбия в същия XIV век синтагмата се разпространява и в Българската църква, а оттам във Влашко и Молдова. В 1466 година славянски списък на синтагмата е направен и за Охридската архиепископия. При славянските преводи, разпределението на каноните по отдели в зависимост от предмена не съответва на кирилицата.[1]

В 1498 година е преведена на новогръцки език.[3] В Русия реформите от 1549 – 1558 година карат цар Иван IV Грозни да се обърне към синтагмата. Поради липса на славянски превод в страната, Иван Грозни се обръща към молдовския владетел княз Александър III Лъпушняну, който поръчва превод на епископ Макарий Романски. Макарий работи върху превода от 1556 до 1560 г. Преводът му попада в Лвовския манастир „Свети Онуфрий Велики“ и не влеза в обръщение. Днес се пази във фонда на манастира в Библиотеката на Украинската академия на науките в Лвов. Преводът на славянски език в Русия е направен в края на XVII век с благословията на патриарх Адриан Московски от монаха в Чудовския манастир Евфимий. Първият превод на руски език е дело на дякон Василий Сергиевски в 1783 - 1794 година. Нов превод е направен от отец Николай Илински в 1889 година по поръка на архиепископ Алексий Литовски и Вилненски, който помага и отпечатването му.[1]

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Православная энциклопедия. Т. II. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2001. ISBN 5-89572-007-2. с. 63 - 64.
  2. а б в Йеромонах Матей Властар. // pravoslavieto.com. Посетен на 28 април 2017.
  3. а б в г д Марков, Николай Фёдорович. Православная богословская энциклопедия, том 3. Санкт-Петербург, Издание Петроград. Приложение к духовному журналу «Странник», 1902.
     Портал „Християнство“         Портал „Християнство          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „Македония“         Портал „Македония