Азербайджански манат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Азербайджански манат
Azərbaycan manatı
Азербайджански манат
Банкнота от 1 манат

Страна Флаг на Азербайджан Азербайджан
ISO 4217 AZN
Разделение Гяпик
Банкноти 1, 5, 10, 20, 50, 100, 200
Монети 1, 3, 5, 10, 20, 50
Централна банка Централна банка на Азербайджан
Курс BGN EUR USD

Списък на парични единици
Азербайджански манат в Общомедия

Манат (код: AZN) е валутата на Азербайджан. Тя е разделена на 100 qəpik(гяпик). Думата манат е заимствана от руската дума „монета“, която се произнася като „манта“ и от латински. Манат е било определението на Съветската рубла в азербайджанския и туркменския език.

Символ на азербайджанския манат е Azeri manat symbol.svg бил добавен в Юникод като U+20BC през 2013 година. Малка буква m. или man. могат да се използват като заместител на знака за манат.

Първи манат, 1919 – 1923 г.[редактиране | редактиране на кода]

Азербайджанската Демократична Република и наследникът ѝ, Азербайджанската ССР, издават своя собствена валута между 1919 и 1923 година. Валутата се нарича манат (منات) на азерски език и рубла на руски език, с обозначение и на двата езика (а понякога и на френски език) върху банкнотите. Манатът заменя първата Закавказка рубла и бива заменен от втората Закавказка рубла, след като държавата влиза в състава на Закавказска Съветска Федеративна Социалистическа Република. Не е създадено делене на валутата и тя съществува само във формата на банкноти.

Банкноти[редактиране | редактиране на кода]

Демократична Република е емитирала банкноти с деноминации от 25, 50, 100, 250 и 500 маната, докато Съветската Социалистическа Република е емитирала банкноти, със стойност 5, 100, 1,000, 5,000, 10,000, 25,000, 50,000, 100,000, 250,000, 1 млн. и 5 млн. маната.

Втори манат, 1992 – 2006 г.[редактиране | редактиране на кода]

Вторият манат е въведен на 15 август 1992 година.[1] Има ISO 4217 код AZM и заменя Съветската рубла по курс 10 рубли за 1 манат.

От началото на 2002 до началото на 2005 г., обменния курс е достатъчно стабилен (варирайки в рамките на 4770 – 4990 маната за щатски долар). От пролетта на 2005 година се наблюдава малък, но стабилен ръст в стойността на маната по отношение на щатския долар. В края на 2005 г. един долар струва 4591 маната. Банкнотите под 100 маната на практика изчезват след 2005 г., както и гяпик монетите.

Монети[редактиране | редактиране на кода]

Монети гяпик от втория манат

Монети са били пуснати със стойности от 5, 10, 20 и 50 гяпик, през 1992 и 1993 година. Въпреки, че за монетите отсечени през 1992 година са използвани месинг и медно-никелова сплав, следващите монети са направени от алуминий.

Банкноти[редактиране | редактиране на кода]

Емитираните банкноти са със следните стойности:

  • 1, 5, 10, 250 маната (емитирани за първи път на 15 август 1992 г.)
  • 50, 100, 500, 1000 маната (емитирани за първи път в началото на 1993 г.)
  • 10,000 маната (емитирана за първи път през август 1994 г.)
  • 50 000 маната (емитирана за първи път през май 1996 г.)

Банкнотите от 1 до 250 маната изобразявали Момината кула в Баку.

Трети манат, 2006 г.[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2006 г. нов манат (ISO 4217 код AZN, наричан още „манат (национална валута)“) е въведен и е равен на 5000 стари маната. От 1 октомври 2005 г., цените са едновременно в стари и нови манати, за да се улесни преходът. Монетите, които не били използвани от 1993 г., поради инфлацията, са възстановени. Старият манат (код ISO 4217 AZM) остава в обращение до 31 декември 2006 година.[2]

Символ[редактиране | редактиране на кода]

Символът на новия азербайджански манат, ₼ (Azeri manat symbol.svg), е създаден от Робърт Калина през 2006 година е добавен в Юникод (+20BC) през 2013 година, след отказания прием на предложението в периода между 2008 и 2011 г.[3] Дизайнът на окончателния символ на азербайджанския манат е вдъхновен от дизайна на знака на еврото (€), въз основа на първоначалната оферта на Микита Йевстифейев,[4] и напомня на обърнат на 90° по посока на часовниковата стрелка знак на еврото, с една единствена чертичка по средата.

Монети[редактиране | редактиране на кода]

В обращение са монети от 1, 3, 5, 10, 20 и 50 гяпика. Повечето от монетите приличат по размера и формата си на различни еврови монети. Най-лесно се забелязва при биметалните 50 гяпика (подобно на €2 монети) и 10 гяпика (испанско цвете, както 20 цента). Монети за първи път са пуснати в обращение през януари 2006 г. и нямат година изписана върху себе си.

Монетите на новия манат от 2006 г.
Снимка Стойност Технически параметри Описание
Диаметър Тегло Състав Гурт Лице Гръб
AZ-2006qapik01.jpg 1 гяпик 16.25 mm 2.8 g Стомана с медно покритие гладък Тема: Култура

традиционни инструменти

Карта на Азербайджан, името на държавата и стойността
AZ-2006qapik03.jpg 3 гяпик 18.00 mm 3.45 g назъбен Тема: Литература
AZ-2006qapik05.jpg 5 гяпик 19.75 mm 4.58 g Reeded Тема: История

Момина кула в Баку

AZ-2006qapik10.jpg 10 гяпик 22.25 mm 5.25 g Месингована стомана назъбен

(испанско цвете)

Тема: Карабах
AZ-2006qapik20.jpg 20 гяпик 24.25 mm 6.6 g от части назъбен Тема: Образование и бъдеще
AZ-2006qapik50.jpg 50 гяпик 25.5 mm 7.7 g Вътрешен кръг: месингована стомана

Външен пръстен: неръждаема стомана

Тема: Икономика и прогрес

Банкноти[редактиране | редактиране на кода]

Банкноти в обращение са 1, 5, 10, 20, 50 и 100 маната. Дизайнът им е изработен от австриеца Роберт Калина, който също изработва дизайна на сегашните банкноти евро и сирийски лири. Поради този факт, банкнотите изглеждат подобни на евровите.

Нов манат (2006 г.-досега)
Снимка Стойност Размери Основен цвят Описание
Лице Гръб Лице Гръб
1 manat obv.jpg 1 manat rev.jpg 1 manat 120 × 70 mm сив Тема: Култура

Азербайджански фолклорни инструменти (daf, kamancheh, tar)

Орнаменти от Азербайджански килими
5 manat obv.jpg 5 manat rev.jpg 5 manat 127 × 70 mm оранджев Тема: Литература


Древни писатели, поети и книги от Азербайджан с написана част от националния химн и букви от съвременната азербайджанска азбука.

Скални картинки от Гобустан, пример за Орхонска писменост
10 manat obv.jpg 10 manat rev.jpg 10 manat 134 × 70 mm син Тема: История

Старото Баку, the Palace of the Shirvanshahs и Момината кула на фона на Icheri Sheher wall

Орнаменти от Азербайджански килими
20 manat obv.jpg 20 manat rev.jpg 20 manat 141 × 70 mm зелен Тема: Карабах
Символи на мощта (меч, каска и щит)
Символа на мира
50-manat front.jpg 50-manat.jpg 50 manat 148 × 70 mm жълт Тема: История и бъдеще

Младежи, стълби (като символ на прогреса), слънцето (като символ на сила и светлина) и химични и математически знаци (като символ на науката)

Орнаменти от Азербайджански килими
100 manat obv.jpg 100 manat rev.jpg 100 manat 155 × 70 mm Mauve Тема: Икономика и развитие

Архитектурни символи от античността до наши дни, символа на маната (Azeri manat symbol.svg) и символи на икономическо развитие

Орнаменти от Азербайджански килими

По-късни промени[редактиране | редактиране на кода]

  • През 2009 г. Azərbaycan Milli Bankı (Национална банка на Азербайджан) е преименувана на Azərbaycan Mərkəzi Bankı (Централната банка на Азербайджан). През 2010 г. банкнотата със стойност 1 манат бива преиздадена с новото име на емитиращата я банка, а през 2012 г. същото се случва и със банкнотата с номинал 5 маната.
Лице Гръб Описание
1manat09a.jpg 1manat09b.jpg 1 манат (2009)
5manat09a.jpg 5manat09b.jpg 5 маната (2009)
  • През 2011 г. Министерството на финансите на Азербайджан обяви, че обмисля емитиране на банкноти със стойност от 2 и 3 маната, както и със стойности над 100 маната[5] През февруари 2013 г. Централната банка на Азербайджан обяви, че не възнамерява да емитира банкноти, по-големи от 100 маната, преди 2014 г.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. National Bank of Azerbaijan. History of the National Bank of Azerbaijan. // Посетен на 2006-12-30.
  2. Currency codes. // Interinstitutional style guide. European Union, 7 January 2014.
  3. Aliyev, Rustam. Azeri Manat symbol is coming to Unicode (U+20BC). // Code.az. Jun 18, 2013.
  4. Pentzlin, Karl. Proposal to add the currency sign for the Azerbaijani Manat to the UCS. // 2013-06-10.
  5. Тенденция.az (17-11-2011).
  6. Тенденция.az (26-02-2013).