Азовстал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Азовстал“
Металургійний Комбінат Азовсталь
„Азовстал“
„Азовстал“
Типчастна компания, комбинат
Търгувана катоPFTS, AZST
Индустриястоманодобив
Основаване2 февруари 1930 г.
СедалищеМариупол, Украйна
Изпълнителен директорEнвер Цкитишвили (2011 –)
Служители12 293 (2015[1])
Продуктичугун, стомана, релса, прокат
Чиста печалба558,417 млн. ₴ (2016 г.)[2]
СобственикMetinvest B.V. Metinvest International
Уебсайтazovstal.metinvestholding.com
47.0975° с. ш. 37.61° и. д.
Местонахождение в Украйна
„Азовстал“ в Общомедия

„Азовстал“ (на украински: Азовсталь) е една от най-големите металургични компании в Украйна.

Металургичният завод е почти напълно разрушен от руските бомбардировки по време на руската инвазия в Украйна през 2022 г. и обсадата на Мариупол.[3][4]

История[редактиране | редактиране на кода]

20-ти век[редактиране | редактиране на кода]

Построяване[редактиране | редактиране на кода]

„Азовстал“ е създадена през 1930 г. в Мариупол, Украинска ССР (Съветския съюз) с решение на Президиума на Върховния съвет на народното стопанство и започва производство през 1933 г., когато нейната доменна пещ извежда първото желязо.[5][6] През януари 1935 г. започва производството на стомана в „Азовстал“ с пускането в експлоатация на първата 250-тонна накланяща се открита пещ в Съветския съюз. Компанията е една от най-модерните в Съветския съюз, със структури, построени както за работниците, така и за техните семейства извън фабриката. Преди нацистката инвазия се съобщава, че има повече от 12 000 работнически домове, училища, киносалони, болница и родилна клиника и два парка.[7]

Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война работата е принудена да спре през 1941 г., когато Нацистка Германия окупира Мариупол. Като част от германската програма, завода се използва за производство на боеприпаси от 1942 г.[8]

През септември 1943 г., след освобождаването на града от съветските войски, заводът е възстановен.[9]

Украинска независимост[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към фабриката.

През 1991 г., след обявяването на независимостта на Украйна, заводът става собственост на украинската държава. През 1996 г. държавата започва своята приватизация.[10] Той е собственост основно на „Метинвест“, металургичната компания, която е изцяло собственост на украинския бизнес конгломерат Systems Capital Management.[11]

21-ви век[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 г. заводът произвежда 5 906 милиона тона стомана.[12] От 2006 г. той си партнира с Приазовския държавен технически университет, за да помогне приобщаването на студентите при работа в обекта.[13] През 2011 г. е третият по големина производител на стомана в страната, с 15% от цялото производство на стомана и известен като голям износител на стоманени плочи и заготовки.

Изглед към фабричните пещи.

През 2014 г. бункерите под фабриката са използвани, когато подкрепяните от Русия сепаратисти от Донбас се опитват да превземат Мариупол от украинското правителство.

Екологични протести и реформи[редактиране | редактиране на кода]

В проучване от 1999 г. е установено, че обектът е идентифициран от регионална агенция за опазване на околната среда като вторият по големина замърсител на въздуха в региона.[14] За да се опитат да се намалят количествата на замърсяване, за първи път е приложена малка програма за смекчаване на замърсяването, причинено от графит и изпарения от топилни заводи, която е въведена в по-голям мащаб, след като показва полезни резултати.

В резултат на слаби екологични регулации и „напълно остаряло“ оборудване, използвано от „Азовстал“ и други фабрики, собственост на „Метинвест“ в града, Мариупол е наречен от National Geographic като „един от най-замърсените градове“ в Украйна.[15] През 2018 и 2019 г. жителите на Мариупол протестират за реформа.

Руска инвазия в Украйна (2022)[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Обсада на Мариупол (2022)

През март 2022 г., по време на обсадата на Мариупол, „Азовстал“ е сериозно засегнат, като депутатът от украинския парламент Сергей Тарута заявява, че руските сили „на практика са унищожили завода“.[16]

До 16 април той се превръща в последния джоб на организираната съпротива в обсадата. Руските сили дават на защитниците до 06:00 ч. московско време на 17 април да се предадат, твърдейки, че ако оставят оръжията си, ще гарантират живота им.[17] Украинските сили отказват да се предадат и части от завода остават под техен контрол.[18]

Изглед от другата страна на река Калмиус.

„Азовстал“ разполага с ядрени бункери и тунели, готови да издържат на ядрена атака.[19]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ godovaja_info_2014 // Архивиран от оригинала на 2016-01-27. Посетен на 2022-04-22.
  2. ↑ interfax.com.ua
  3. ↑ «Завод «Азовсталь» розбомблений та знищений практично повністю» – «Азов» // Посетен на 2022-04-22.
  4. ↑ Окупанти майже повністю знищили завод Маріуполя "Азовсталь", - "Азов" // Посетен на 2022-04-22.
  5. ↑ МЕТИНВЕСТ :: About us :: Our history
  6. ↑ Balmaceda, Margarita. Russian Energy Chains; The Remaking of Technopolitics from Siberia to Ukraine to the European Union. Columbia University Press, 2021. ISBN 9780231552196.
  7. ↑ Andronov, L. Blast Furnace in Mariupol Resumes Production // Information Bulletin, Embassy of the USSR. с. 1945.
  8. ↑ ((German)) Matthias Riedel (1973). Bergbau und Eisenhüttenindustrie in der Ukraine unter deutscher Besatzung (1941–1944), Vierteljahreshefte für Zeitgeschichte 3 21. München, Stuttgart, Berlin, pp. 245–284, https://www.ifz-muenchen.de/heftarchiv/1973_3_1_riedel.pdf 
  9. ↑ In Mariupol, Azovstal fully halts operations, first time since 1941 // Посетен на 2022-04-07.
  10. ↑ La planta de Azovstal, una fortaleza soviética de túneles subterráneos para la resistencia ucraniana en Mariúpol // ElDiario.es. 20 April 2022. Посетен на 21 April 2022.
  11. ↑ Connor, John T. Out of the Red; Investment and Capitalism in Russia. Wiley, 2011. ISBN 9781118160763.
  12. ↑ Азовсталь // Архивиран от оригинала на 8 June 2007.
  13. ↑ Latukha, Marina. Talent Management in Global Organizations; A Cross-Country Perspective. Springer International Publishing, 2018. ISBN 9783319764184.
  14. ↑ Lovei, Magda. The Environmental Implications of Privatization; Lessons for Developing Countries · Parts 63-426. World Bank, 2022. ISBN 9780821350065.
  15. ↑ Gardiner, Beth. Inside a Ukrainian war zone, another fight rages—for clean air // 2021-11-30. Посетен на 2022-04-07.
  16. ↑ One Of Europe's Biggest Steel Works Damaged in Ukraine's Mariupol // 20 March 2022. Посетен на 20 March 2022.
  17. ↑ Russia offers Mariupol defence a surrender window // 16 April 2022. Посетен на 17 April 2022.
  18. ↑ Ukrainian defenders in Mariupol defy surrender-or-die demand // 2022-04-17. Посетен на 2022-04-18.
  19. ↑ Ukraine war: Mariupol defenders will fight to the end says PM // BBC News. 18 April 2022. Посетен на 21 April 2022.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Azovstal iron and steel works в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Азовстал&oldid=12036562“.