Азорски острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Азорски острови
Região Autónoma dos Açores
Знаме
      
Герб
Разположение спрямо ЕвропаРазположение спрямо Европа
СтранаFlag of Portugal.svg Португалия
Адм. центърПонта Делгада
Площ2333 km²
Население245 746 души (2012)
105 души/km²
Общини28
ПрезидентВашку Кордейру
Часова зонаUTC-1
Официален сайтwww.azores.gov.pt
Azoren blank map.PNG
Азорски острови в Общомедия

Азорските острови (на португалски: Região Autónoma dos Açores) са група от 9 вулканични острова и много рифове в Атлантическия океан, принадлежащи на Португалия и представляващи неин автономен регион.

Имат население от 245 746 жители (към 2012 г.) и обща площ от 2333 km².

Името на островите вероятно произхожда от старата португалска дума „azures“, означаваща лазур, искрящо синьо. Според друга версия името им идва от „аçor“ – ястреб (счита се, че арабите ги назовали Ястребови острови). Според легендата моряците следвали ястребите, които летели към своите гнезда и така им указали пътя към бреговете. Но не е установено островите да са били обитавани от тези птици.[1]

Azores-map.png
Спътникова снимка на 7 от 9-те Азорски острова

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Островите са разположени на 1500 km западно от Португалия и на около 3900 km от източния бряг на Северна Америка. Състоят се от 9 големи острова, като Сан Мигел (770 km²), Терсейра (578 km²), Пику (455 km²) и Фаял (165 km²), и множество рифове с обща площ 2333 km². Главните градове са Понта Делгада на о. Сан Мигел и Ангра ду Ероижму на о. Терсейра.[2]

Релеф, геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Островите имат вулканичен произход. Изградени са от базалти и гранити. Имат планински релеф. Най-висок връх е Пику (2351 м), явяващ се най-високата точка на цяла Португалия. Има чести земетресения. Бреговете са предимно стръмни, на места отвесни. Има разнообразни проявления на съвременен вулканизъм (особено в района на калдерата Фурнаш на остров Сан Мигел) и изобилие от термални минерални извори.[2]

Климат, флора[редактиране | редактиране на кода]

Архипелагът има океански субтропичен климат с малка годишна температурна амплитуда. Дневните максимални температури обикновено са между 15 °C и 25 °C. Годишната сума на валежите се увеличава от изток на запад и варира от 700 до 1600 mm средно, като достигат 6300 mm на връх Пику. Средна януарска температура 140С, а през юли – 220С. Валежи – около 800 – 1100 mm. Растителността е представена от вечнозелени гори и храсти и множество подивели интродуцирани растения.[2]

Gnome-weather-few-clouds.svg  Климатични данни за Азорски острови WPTC Meteo task force.svg
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 20,2 20,4 22,8 22,6 23,2 25,6 28,2 28,8 28,6 26,2 25,5 22,6 28,8
Средни максимални температури (°C) 16,8 16,6 17,0 17,7 19,1 21,4 23,9 25,3 24,3 21,9 19,4 17,8 20,1
Средни минимални температури (°C) 12,2 11,5 12,0 12,3 13,6 15,8 17,8 19,0 18,4 16,5 14,3 12,9 14,7
Абсолютни минимални температури (°C) 4,4 3,7 4,2 5,5 6,6 8,3 12,0 13,0 12,2 10,4 7,6 6,2 3,7
Средни месечни валежи (mm) 96,9 84,0 87,7 76,7 72,0 39,6 26,6 46,1 91,9 108,5 108,7 146,9 985,6
Източник: Instituto de Meteorologia[3]

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Главен стопански отрасъл е селското стопанство с развито овощарство – банани, кайсии, ананаси, грозде, цитрусови, и градинарство – включително зеленчуци за експорт. Развито е винарството. Азорските острови са важна база за морските и въздушни трансатлантически линии между Европа и Африка, от една страна, и Америка от друга. Военноморска база.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]