Азурит
| Азурит | |
 Азурит | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула | Cu₃(CO₃)₂(OH)₂ |
| Класификация на Щрунц | 5.BA.05 |
| Класификация на Дана | 16a.2.1.1 |
| Характеристики | |
| Цвят | лазурно синьо, тъмносиньо, понякога до зелено-виолетово |
| Твърдост по Моос | 3,75 |
| Плътност | 3,75 g/cm³ |
| Азурит в Общомедия | |
Азуритът (от френски: azur – лазур) е карбонатен минерал с лазурно-син цвят, нарича се още меден лазурит.[1][2][3][4] Има химична формула Cu3(СО3)2(ОН)2.[5][6][7]
Производен е на елемента мед. Твърдостта му по ска̀лата на Моос е 3,5 – 4.[8] Той е с моноклинна кристална структура. Среща се в съчетание с малахит като резултат от изветряване и окисление на медни и сулфидни минерали. Понякога е под формата на призматични кристали и много рядко е фасетиран. Често се използва в бижутерията, както и в колекции като красив минерален образец.
Древните гърци и римляни използвали азурита за приготвяне на боя и за медицински цели.[9]
Азуритът често се среща в области, където се добива мед – Австралия, Африка, Чили, САЩ, Мексико, Китай, Русия. Кристалите, добивани във френския град Шеси, се наричат шесилит.
Азурит, малахит от района на Лъки, Родопи, кол. Веселина Бресковска – Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси към Софийския университет „Свети Климент Охридски“
Самородна мед, азурит и малахит от нах. Въртен камък, Бобошево, кол. Димитър Стоянов, Национален музей "Земята и хората"
_-_Collection_V._Breskovska_at_the_Sofia_University_'St._Kliment_Ohridski'_Museum_of_Mineralogy,_Petrology_and_Mineral_Resources.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ АЗУРИТ // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 25. Посетен на 19 ноември 2025.
- ↑ Касѫров, Лука. азуритъ // Енциклопедически речникъ. Т. I (А-К). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1899. с. 17. Посетен на 30 октомври 2025.
- ↑ Данчовъ, Н. Г.; Данчовъ, И. Г. азуритъ // Българска енциклопедия. София, Книгоиздателство Ст. Атанасовъ, 1936. с. 22.
- ↑ Младенов, Стефан. азурит // Речник на чуждите думи в българския език: С обяснение на потекло и състав. 3. София, Книгоиздателство Хемус А. Д., 1947. с. 11.
- ↑ Информация за азурит (azurite) // mindat.org. Посетен на 11 март 2024. (на английски)
- ↑ азурит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 16.
- ↑ John W. Anthony, Richard A. Bideaux, Kenneth W. Bladh et Monte C. Nichols. Azurite -Handbook of Mineralogy. Chantilly (Virginia), Mineralogical Society of America. Архив на оригинала от 2006-09-05 в Wayback Machine.
- ↑ Gettens, R.J. and Fitzhugh, E.W., Azurite and Blue Verditer, in Artists’ Pigments. A Handbook of Their History and Characteristics, Vol. 2: A. Roy (Ed.) Oxford University Press 1993, p. 23 – 24
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 118. Посетен на 8 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 116-117. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 510 – 511.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 620 – 621.
- Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
- Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Бресковска, Веселина, Костов, Иван. Списък на минералните имена, публикувани за минерали от България // Списание на българското геологическо дружество 38 (2). 1977. с. 183.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 112.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 34 – 36.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 6.
|
