Айдонохори (дем Висалтия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Айдонохори
Αηδονοχώρι
— село —
Гърция
40.8425° с. ш. 23.7281° и. д.
Айдонохори
Централна Македония
40.8425° с. ш. 23.7281° и. д.
Айдонохори
Сярско
40.8425° с. ш. 23.7281° и. д.
Айдонохори
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Висалтия
Географска област Сярско поле
Надм. височина 122 m
Население 408 души (2001)

Айдонохори (на гръцки: Αηδονοχώρι) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Селото има 408 жители според преброяването от 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено южно от град Сяр (Серес) в Сярското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1763 година е построена църквата „Успение Богородично“.[1]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Айдонохори (Aïdono-khori) живеят 1092 гърци.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Айдиохор (Aïdiohor) е посочено като село със 156 домакинства и 28 жители мюсюлмани и 410 жители гърци.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Айдонохори:

Гайдарохори (Айдонохори): християнско село; 1 църква, 1 училище, 2 хана, 5 магазина; жителите са гърци; 6 часа от Сяр.

Това село първоначално се казвало Айдонохори, т.е. селото на славеите, тъй като съседната горичка се оглася пролетно време от пеенето им. От Айдонохори станало Гайдарохори по следния начин. Серският митрополит веднъж посетил селото и недоволен от оказания му прием казал на дякона: „Това не е Айдонохори, а Гайдарохори, т.е. селото на магаретата“. Това изречение на архиерея бързо станало известно на околното население и оттогава селяните започнали да наричат споменатото село Гайдарохори.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Айдонохори, село доста големко на СЗ от Кастри. Малко земя, но отлично обработена. Селянете лете се разпръсват по околните полски села за работа. От Сяр до Айдонохори 9 часа; от Кастри 1 час. До селото е и новото манастирче св. Иван, въздигнато едвам преди 15 години. Тук се намира и група от мрамор, която представя двама атлети. 120 къщи, от които 70 български, а останалите турски.[5]

В началото на XX век Айдонохори е село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Гайдарохоръ (Айдонохори) има 1500 жители гърци християни.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Гайдурох (Gaïdouroh) се състои от 1672 гърци, като в селото функционира гръцко училище.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. В 20-те ггодини на XX век в селото са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година Айдонохори е представено като смесено местно-бежанско със 7 бежански семейства и 33 жители общо.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Айдонохори
  • Flag of Greece.svg Георгиос Баслис (Γεώργιος Μπασλής), глава на комитета на Гръцката пропаганда в Айдонохори, в който влизат и Георгиос Серифис, Димитриос Льотис, Мандакис и Ангелакис[9]
  • Flag of Greece.svg Ница Цитра (р. 1922), гръцка певица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Κοιμήσεως της Θεοτόκου Αηδονοχωρίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 31 октомври 2014. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122 – 123.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 60. (на руски)
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 847.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. Παπακυριάκου, Κυριάκος. Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΟ ΝΟΜΟ ΣΕΡΡΩΝ ΑΠΟ ΤΑ ΑΡΧΕΙΑ ΤΟΥ ΕΛΛΗΝΙΚΟΥ ΥΠΟΠΡΟΞΕΝΕΙΟΥ ΣΕΡΡΩΝ ΚΑΙ ΑΠΟ ΤΑ ΑΝΕΚΔΟΤΑ ΑΠΟΜΝΗΜΟΝΕΥΜΑΤΑ ΣΕΡΡΑΙΩΝ ΜΑΚΕΔΟΝΟΜΑΧΩΝ. Β' Διεθνές Επιστημονικό Συνέδριο «Οι Σέρρες και η περιοχή τους από την οθωμανική κατάκτηση μέχρι τη σύγχρονη εποχή», Σέρρες, 6-9 Απριλίου 2006, Α΄ Τόμος, Δήμος Σερρών, 2013. σ. 54. Посетен на 6 юли 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония