Айкидо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Айкидо
Техниката никьо, изпълнена във вариант омоте
Техниката никьо, изпълнена във вариант омоте
Информация
Фокусиран на Граплинг и мекота
Държава Флаг на Япония Япония
Създател Морихей Уешиба
Създадено 30-60-те г. на 20 век
Основано на Дайто-рю айки-джуцу, Иуама-рю кенджуцу
Известни представители Годзо Шиода, Йошинкан Айкидо, Морихиро СайтоКоичи Тохей
Айкидо в Общомедия

Айкидо (合気道, или още 合氣道 ако се използва по-стар стил канджи) е съвременно японско бойно изкуство (гендай будо). Подобно на другите японски бойни изкуства, освен метод на самоотбрана, айкидо е и начин на духовно и физическо самоусъвършенстване. Името „айкидо“ се изписва с йероглифите „ай“ (съразмерност), „ки“ (енергия) и „до“ (път) и най-общо се превежда като „път на хармоничната сила“. Практикуващият айкидо се нарича айкидока. Освен това, в европейските езици се използва още айкидист. Айкидо е разработено от Морихей Уешиба (наричан от айкидистите О'Сенсей – „големият сенсей“) между 30-те и 60-те години на 20 век. В основата на айкидо залягат движения от древните школи Дайто-рю айки-джуцу и Иуама-рю кенджуцу, в които Уешиба се обучава като млад.

Айкидо се смята за едно от най-трудните за овладяване японски бойни изкуства.

Техники[редактиране | редактиране на кода]

Айкидо се състои от широк набор от техники, както с голи ръце, така и с оръжие. Принципите на изпълнение на техниките и със, и без оръжие са едни и същи. Основателят Уешиба казва, че „Боят с голи ръце и с оръжие е едно и също“[1].

Изучаването на айкидо става почти изцяло в рамките на т.нар. договорена практика, при която винаги се знае предварително кой атакува и кой се защитава. Изключение прави каеши уадза, или т.нар. „контратехники“, но и тази практика се различава съществено от традиционната представа за спаринг.

С голи ръце[редактиране | редактиране на кода]

Атаки[редактиране | редактиране на кода]

Атаките по време на тренировка по айкидо се извършват само от уке, за да даде възможност на тори да изпълни техниката, която му е преподадена. Задължително изискване към атаката е винаги да бъде искрена, т.е. уке да я извършва, сякаш наистина иска да навреди на тори.

Едни от най-популярните атаки с голи ръце в айкидо са:

Захвати:

  • катате дори – захват на разноименни ръце
  • катате коса дори – захват на едноименни ръце
  • рьоте дори – захват на двете ръце едновременно
  • мороте дори – захват на една ръка с две ръце
  • ката дори – захват за рамото
  • рьо ката дори – захват за двете рамене
  • шиме дори – различни видове душащи захвати

Удари:

  • шомен учи – вертикален удар към главата
  • йокомен учи – страничен удар към главата
  • цки – прав удар с юмрук
  • мае гери – преден удар с крак
  • маваши гери – страничен удар с крак

Техники[редактиране | редактиране на кода]

За да бъде пълноценна, техниката трябва да бъде изпълнена в съответствие с основните принципи на айкидо, някои от които са ма ай („на правилното място“), де ай („в правилното време“), дзан шин („бъди бдителен“), както и с основните характеристики на самата техника. Точните движения, с които тя се изпълнява, не са определени в подробности, затова и съществуват разлики според различните школи.

Техниките почти винаги следват този ред на действия:

  1. излизане от линията на атаката
  2. извеждане от равновесие
  3. хвърляне/заключване

Едни от най-популярните техники с голи ръце в айкидо са:

  • кокю наге – хвърляне „в ритъма на дишането“
  • иккьо
  • никьо
  • санкьо
  • йонкьо
  • ирими наге
  • шихо наге
  • коте гаеши
  • кайтен наге
  • тенчи наге
  • суми отоши
  • джуджи наге
  • уде гарами
  • коши наге
  • уде киме наге
  • хиджи киме осае
  • судори – „изчезващи“ техники
  • гансеки отоши

Атеми[редактиране | редактиране на кода]

Атеми е начин за отваряне на пролука в защитата на противника посредством изпълняването на удар или подобно на удар движение. Атеми се извършват най-често срещу стегнат противник, за да се „отключи“ енергията, насъбрала се във вдървените му крайници. Независимо от обстоятелствата, те са неразделна част от изпълнението на всяка техника в айкидо. Заради това Уешиба казва, че „моето айкидо завършва работата си тогава, когато джудо едва я започва“[2].

Атеми често се употребява в съответствие с един от основните принципи на Айкидо – да се използва противниковата енергия срещу него. Атеми лесно се нанася на противник, силно устремен в разгърнат удар, като просто се избегне самия удар и се нанесе атака някъде по тялото или главата. Втората атака, макар и не разгърната като първата, може да има по-голяма сила, защото за нея допринася устремът на противника. Има майстори, специализирали се в т.нар. атеми уадза, базирана на този принцип.

С оръжие[редактиране | редактиране на кода]

Мнозинството от айкидо-школите по света приемат тренировките с оръжия като неразделна част от обучението по айкидо. Морихей Уешиба никога не е водил отделни тренировки с оръжие, но заниманията с тях са били неразделна част от ежедневната практика в Хомбу доджо.

Системите, по които се преподава работа с оръжие, се различават значително според школите.

Най-често използваните оръжия са боккен (дървен меч) и джо (къса тояга). Сред системите по-известни са тези на Морихиро Сайто, Шоджи Нишио и други.

В техниките с боккен залягат най-вече похватите от Иуама-рю кенджуцу, които Уешиба е усвоил там. Техниките с джо в айкидо са комбинация от техники от нагината джуцу и со джуцу, които Основателят изучава по време на престоя си в Иуама-рю.

Обучение[редактиране | редактиране на кода]

Методите за обучение са различни в почти всяко от отделните доджо в една организация. Обикновено сенсеят (учителят) първо демонстрира техника, а след това я обяснява. Учениците я упражняват помежду си, като се опитват да повторят показаното от сенсея.

Практикуването на техниките може да става при различно разположение на двамата партньори. При суари уадза и двамата са седнали в сейдза, при ханми хандачи уадза единият е в сейдза, а другият – прав, а при тачи уадза и двамата са прави.

Суари уадза[редактиране | редактиране на кода]

Отработването на техники в суари уадза има като цел и резултат:

  • да увеличи ловкостта на движенията и повратливостта на тялото на айкидиста
  • да изгради правилно положение на торса на практикуващия
  • да увеличи здравината и гъвкавостта на краката
  • да отработи техниката на ръцете
  • да възпита у практикуващия стремеж към използване на силата на центъра (хара), а не на ръцете или на краката.

Ханми хандачи уадза[редактиране | редактиране на кода]

При ханми хандачи уадза ефектът от тренировката е сходен с този от суари уадза. Разликата е, че когато уке е прав, той има предимства като височина, скорост на движенията и подвижност. Тори трябва да неутрализира тези предимства чрез максимално изчистване на движенията си и отработване на техниката.

Тачи уадза[редактиране | редактиране на кода]

При работата в тачи уадза айкидистът се учи да се движи така, че да поддържа добра стойка на тялото си, да не нарушава равновесието си и същевременно да изпълнява ефективно техниките.

Разновидност на движенията[редактиране | редактиране на кода]

Ирими и тенкан[редактиране | редактиране на кода]

Ирими и тенкан са основните движения на тялото по време на изпълнение на айкидо техника. Ирими е принципа на влизането в противника, при това движение се „превзема“ центъра на противника. Тенкан е принципа на пропускането, най-често се извършва чрез завъртане на тялото към гърба. Двата принципа са неразделно свързани.

Омоте и ура[редактиране | редактиране на кода]

Омоте и ура са двата начина да се изпълни техника в айкидо. Омоте е вариант на техниката, в който се изпълнява ирими, а ура – при който се изпълнява тенкан.

Сото и учи[редактиране | редактиране на кода]

При техниките уде гарами и кайтен наге двата варианта не се наричат ирими и тенкан, а сото и учи. Учи се нарича вариантът, при който се минава под ръката на противника, а сото – този, при който се минава от външната ѝ страна.

Списък на известни айкидисти[редактиране | редактиране на кода]

Степени[редактиране | редактиране на кода]

Степените в айкидо са според системата кю/дан. Има известни разлики в структурирането на ученическите степени (кю), изискванията и необходимото време за придобиване според различните школи. Най-често най-ниското кю е 7-мо. Височината на кю е в обратна пропорция с реда на номерата – 1-во кю е най-високо. При майсторските степени е обратно – 1-ви дан е най-нисък.

Степените до 4-ти дан в айкидо се защитават на изпит, като на него от айкидиста се изисква да демонстрира зададени от изпитната комисия техники. Степените след 4-ти дан се дават изключително за заслуги към айкидото. Най-високата майсторска степен е 10-ти дан и единствен жив неин носител, доскоро беше Коичи Тохей, който почина на 19 май 2011 година.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. М.Саотоме, Айкидо и природната хармония, изд. Изток-Запад
  2. Г.Шиода, Айкидо Шугьо:Старите пътища, 1991