Направо към съдържанието

Айни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Айну)
Айни
Знаме на етническата група

Група от айни, снимка от 1904 г.
Численост и ареал
Общ брой50 000 с половин или изцяло айни произход
150 000 японци с частичен айни произход
Япония
Русия
Описание
ЕзикАйнски език е обичайният език. Според проучване на Александър Вовин през 1996 г. е имало само 15 гладко говорещи айни, а последният човек, говорещ диалекта Сакхалин, е умрял през 1994 г. Майчиният език на повечето айни днес е японският или руският.[1]
РелигияАнимизъм
някои айни принадлежат към Руска православна църква
Айни в Общомедия

Айни [2] (от руски Айны, по английската Система на Хепбърн Ainu, Айну) е названието на най-голямото етническо малцинство в Япония, наброяващо около 25 000 души според последни данни. Много от тях живеят на остров Хокайдо, в руската територия Курили или на о. Сахалин и други.

Характерни за айните са светлата кожа, по-високият среден ръст, както и европеидните черти. Те се смятат за едни от първите заселници на Японските острови, за произхода им съществуват различни теории и предположения – според някои са дошли от Сибир, според други – от Тихоокеанския регион. Постепенно са изтласкани на север от етническите японци, чиито названия за тях, освен айни са и ебису, емису и едзо (Едзо е старото име на остров Хокайдо).

Култура и традиции

[редактиране | редактиране на кода]

Културата и традициите на айните са силно повлияни и смесени с японските, но не е известно доколко, предвид липсата на собствена писмена система и отмирането на айнския език, заменен с японски или руски. Записването на устното им народно творчество, като предания, легенди, песни и приказки започва едва в към края на 20. век. Характерни за техните изкуства са изработката на каменни статуи, както и на платове със самобитни геометрични мотиви. Ловът на мечки играе особена роля в културата им, защото тяхната религия е анимистична и мечката заема централно място в нея. Постепенно възприемат земеделието и други поминъци, но традиционните им са ловът и събирателството.

  1. Gordon, Raymond G., Jr. (ed.). Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition. Dallas, SIL International, 2005. ISBN 1-55671-159-X.
  2. Еднотомна „Енциклопедия А-Я“, БАН, 1999 г.