Айтила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Айтила
Αἴθιλλα
митологична героиня
Семейство
Баща Лаомедонт

Айтила (на старогръцки: Αἴθιλλα или Αἴθυλλα) е героиня от древногръцката митология, дъщеря на Лаомедонт, втория цар на Троя. Тя е сестра на Приам, Титон, Хесиона и на Антигона.[1]

След падането на Троя, Айтила е заложница на Протезилай и той я взима със себе си заедно с другите пленници по обратния път към дома си. Акостират за прясна вода и, докато Протезилай е на сушата, Айтила успява да убеди другите пленници да подпалят кораба. Поради тази причина Протезилай и всички останали са принудени да останат и там основават град Скионе.[1][2][3]

Според други източници действието се развива на територията на Италия. В памет на събитието близката река получава Наветос (горящи кораби), докато Айтила, Астиохия и Медесикасте получават прякора Навпрестиди (изгарящи корабите).[4]

В някои източници троянска пленничка на име Сетея убеждава останалите затворници да подпалят корабите. Заради тази си постъпка тя е разпъната на кръст от гърците, но на нейно име са кръстени град и скала на мястото на случката, недалеко от Сибарис.[5][6][7]

В „Енеида“ на Вергилий по време на престоя на Еней и спътниците му в Сицилия, някои от жените, сред които Берое, жената на Дорикъл, и Пирго, гледаката на Приам, подпалват корабите им, за да накарат Еней да се установи там и да не продължава пътешествието си. Макар огънят да е бързо потушен, няколко кораба са разрушени и затова някои от хората на Еней решават да останат в Сицилия, където основават град Акеста (Сегеста).[8]

Според Страбон сицилианската река Неетус е наречена така, защото някои от ахейците, отклонили се от троянската флота, акостират близо но нея и навлизат във вътрешността на страната. Троянските жени, пътуващи с тях, уморени от пътуването и забелязали плодородието на земята, подпалват корабите, за да накарат мъжете да останат там.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Smith, William (editor). Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, vol. I. Boston, Little, Brown, and Co., 1867. p. 50. (на английски)
  2. Стефан Византийски, Ἐθνικά s.v. Σκιώνη
  3. Конон, Διηγήσεις, 13.
  4. Йоан Цеца, „За Ликофрон“, 921.
  5. Йоан Цеца, „За Ликофрон“, 1075.
  6. Стефан Византийски, Ἐθνικά s.v. Σηταῖον
  7. Etymologicum Magnum, 711.39.
  8. Вергилий, „Енеида“, 5.604–771.
  9. Страбон, „География“, 6.1.12.
     Портал „Македония“         Портал „Македония