Айтоска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Айтоска планина
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.743° с. ш. 27.384° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Област Бургас)
Част от Стара планина
Най-висок връх Каратепе
Надм. височина 484,5 m

Айтоска планина е ниска планина, дял от Източна Стара планина, в Област Бургас, между долината на Хаджийска река и Бургаската низина.

Айтоската планина се издига в югоизточната част на Източна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 25 км и ширина 15-18 км. На запад Айтоската котловина я отделя от възвишението Хисар, а на североизток долината на Хаджийска река — от Еминска планина на Стара планина. На юг склоновете ѝ постепенно затъват в Бургаската незина. На север в района на село Руен чрез ниска седловина (211 м) се свързва с Еминска планина, а на северозапад — Айтоският проход (350 м) я свързва с Карнобатска планина.

Планината е ниска, разчленена надлъжно на две части от долината на река Ахелой. Северната част е по-добре оформена и тук се намира най-високата ѝ точка — връх Каратепе (484,5 м), разположен на 1,2 км югозападно от село Черна могила. Южната част е по-широка, хълмиста, с плоски била и полегати склонове с най-висок връх Капаклия (424,1 м). На изток, в района на град Каблешково завършва с връх Голяма Биберна (262,5 м). От планината водят началото си реките Ахелой и Айтоска река, малки реки и дерета вливащи се в Атанасовското езеро и къси десни притоци на Хаджийска река.

Изградена е от сенонски седименти, андезити и туфи. Почвите са излужени канелени горски и смолници. Широките ѝ билни части са заети от обработваеми земи и пасища, а склоновете ѝ са голи с редки ксерофитни храсти. В северната ѝ част на отделни места са запазени ниски дъбови гори.

В най-западното подножие на планината е разположен град Айтос, а в най-източното ѝ — град Каблешково. В нея са разположени и селата: Бата, Белодол, Брястовец, Габерово, Драганово, Дрянковец, Дъбник, Изворище, Косовец, Лясково, Медово, Миролюбово, Мъглен, Пещерско, Порой, Рудник, Съдиево и Черна могила.

В най-източната част на планината, над село Медово е изградена хижа "Горска среща".

По западното и източното подножие на планината преминават участъци от три пътя от Държаваната пътна мрежа:

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]