Варненски аквариум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Аквариум (Варна))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Варненски аквариум
Varna Aquarium 2017 24.jpg
Входът на Варненския аквариум
Map of Varna center.png
43.2058° с. ш. 27.9248° и. д.
Местоположение Варна, България
Тематика зоология
Основан 1932 г.
Работно време
Лятно работно време юни – септември
9:00 – 19:00 ч.
(почивни дни: няма)
Зимно работно време октомври – май
9:00 – 17:00 ч.
(почивни дни: понеделник)
Допълнителна информация
Адрес бул. „Приморски“ 4
Сайт www.ifrvarna.com
Варненски аквариум в Общомедия
Строежът на аквариума.
Риба от живата музейна експозиция.
Аранжимент от препарираната музейна експозиция.
Уличен паметник на Дабков на Княз Борис I.

Варненският аквариум е атракция в морската столица Варна и същевременно база на Института по рибни ресурси от Селскостопанската академия. Негов проектант е архитект Дабко Дабков.

Намира се в Морската градина, край Военноморския музей и в близост до Фестивалния и конгресен център.

История[редактиране | редактиране на кода]

Аквариумът във Варна е създаден по идея на княз Фердинанд. В двореца Евксиноград на 6 януари 1906 г. князът разпорежда на д-р Парашкев Стоянов да организира морска станция, като обещава пълната си подкрепа. На същата вечер монархът пише писмо до директора на неаполската зоологическа градина проф. Дорн, за да му иска съвети и съдействие за създаването на варненската станция. В следващите дни д-р П. Стоянов пък пише писма и води разговори с различни официални лица от Варненския общински съвет и осигурява терен за сградата на аквариума. Проф. Дорн се отзовава на поканата на княз Фердинанд и изпраща планове и снимки на Неаполската станция.

На 25 януари 1906 г. Варненският общински съвет с протоколно решение № 61 отпуска сума и назначава комисия, която да обходи и избере място за станцията. На 22 октомври същата година е положен основният камък на сградата. На тържеството присъстват цялото царско семейство, министрите на просветата – Иван Шишманов, и на вътрешните работи – Димитър Петков, професор д-р Г. Бончев – декан на Физико-математическия факултет, професор Г. Шишков, професор С. Юринич, консулското тяло в гр. Варна, общинският съвет на града и множество поканени граждани. След молебена княз Фердинанд произнася реч:

Господа, високото развитие на един народ се мери по количеството и качеството на научните учреждения, които е основал и чрез които е внесъл нещо от себе си в общото съкровище на всемирната култура. Ето защо българският народ, съзнавайки тази истина не е забравял, че има да се грижи не само за своето политическо укрепване и материално благосъстояние, но и за своето повдигане чрез всички средства, които му доставят науките и изкуствата и които създават общочовешките ценности… Аз виждам недалеч деня, когато европейски учени ще посещават този очарователен бряг, за да изучат една от най-интересните фауни и заедно с това, намирайки всички условия за една успешна научна работа, да отдават чест на малката, но културно пораснала България. Дано първата Зоологическа станция расте и се развива, за да разнася славата и доброто име на българската наука.

Проектът за зданието на Аквариума се възлага на знаменития варненски архитект Дабко Дабков. През 1911 г. сградата е построена, но започването на Балканската война през 1912 г. не дава възможност за завършване на обзавеждането ѝ. За по-лесно довършване на Аквариума, както и за използването му за научни цели, цар Фердинанд през 1913 г. по препоръките на професорите-зоолози д-р Шишков и д-р Моров, предава сградата на Софийския университет. През 1914 г. професор Г. Шишков поема грижите за обзавеждането на станцията с необходимите инсталации и съоръжения. Започването на Първата световна война през 1915 г. отново прекратява развитието на института, а краят на войната нанася сериозни поражения и на вече построеното здание. Сградата на Аквариума става убежище на войскови части, а после и квартира на прогонените от родината си тракийски бежанци. След нещастното завършване на войната през 1918 г. зданието е било използвано последователно от войскови части до 1920 г., от Машинното училище до 1922 г. и от Рибарското училище до 1930 г.

През 1932 г. цар Борис III открива официално Морската биологична станция. По този повод той казва:

Морската зоологическа станция с аквариум иде да попълни една празнота в редицата научни институти, рожба на нашия университет. Но сред тежката стопанска криза, която изживяхме заедно с всички други народи, ние, българите, не спряхме да отделяме от скромния си залък за наука и просвета, чрез които да творим нови блага и да внасяме своята скромна дан в съкровищницата на общочовешката култура.

Пръв директор на Варненския аквариум е проф. Стефан Г. Консулов. Вероятно през 1934 г. за директор е назначен Георги Паспалев, асистент по зоология в СУ „Св. Кл. Охридски“, а впоследствие професор и чл.-кор. на БАН. През септември 1942 г. за асистент и заместник-директор е назначен младият и талантлив учен Александър Вълканов, който от май 1942 г. е директор на Морската биологична станция с аквариум. Впоследствие и той става професор и чл.-кор. на БАН. През 1932 г. в Созопол е открита и Опитната ихтиологична станция с директор руския учен Александър Нечаев. През 1948 г. станцията е преместена във Варна.

На 21 януари 1954 г. се създава Научноизследователски институт по рибарство и рибна промишленост, който обединява Морската биологична станция с аквариум и Ихтиологичната станция в Созопол. Пръв директор на института е проф. Ал. Вълканов. През 1955 г. към посочения институт е прехвърлен персоналът на закрития Институт по сладководно рибарство в София. През 1965 г. институтът във Варна разкрива 2 филиала – в Бургас и Пловдив, които впоследствие прерастват съответно в Институт по рибна промишленост и Институт по сладководно рибарство. През 1973 г. към новосъздадения Институт за морски изследвания и океанография преминават 1/3 от кадрите и материалната база – секцията по хидрология и хидрохимия, групата по геоморфология и лабораторията за морски подводни изследвания. В резултат на всички тези промени щатът на института постепенно намалява от 100 души до 77 (1972), 53 (1981) и 28 (2000). През този период многократно се е променяло и името на института – Централен научноизследователски институт по рибовъдство и риболов (1961), Научноизследователски институт за рибно стопанство и океанография (1965), Научноизследователски институт по океанография и рибно стопанство (1968), Институт по рибни ресурси (1973).

На 15 декември 2000 г. с ПМС № 270 Институтът по рибни ресурси във Варна отново е обединен с Института по рибарство и аквакултури в Пловдив. Общата численост на последния е 63 щатни бройки, от които 23 са научни работници – 1 старши научен сътрудник I степен, 6 старши научни сътрудници II степен и 16 научни сътрудници. Сред тях има доктор на биологическите науки, а 8 души са доктори по биология.{1}

От 2007 г. с постановление № 373 от 29 декември 2006 г. на МС се обособяват отново 2 самостоятелни звена в рамките на Националния център за аграрни науки: Институт по рибни ресурси във Варна и Институт по рибарство и аквакултури в Пловдив.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]