Акве Калиде

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Акве Калиде
Трите нимфи от Акве Калиде
Трите нимфи от Акве Калиде
Местоположение
Акве Калиде (Област Бургас)
Gfi-set01-archaeology.png
Страна Флаг на България България
Област Област Бургас
Град Бургас
Археология
Вид Селище
Период От I хилядолетие пр.н.е.
Акве Калиде в Общомедия

Акве Калиде (на латински: Aquae Calidae, в превод при горещите води) е исторически град на територията на град Бургас, в землищата на кварталите Ветрен и Банево. През средновековиeто той е споменат с имената Терма и Термополис. Негов наследник са днешните Бургаски минерални бани и Банево. Доказано е, че минералните бани са посещавани от Филип II Македонски, византийските императори Юстиниан I и Константин IV Погонат, българския хан Тервел, и султан Сюлейман Великолепни.

История[редактиране | edit source]

Тракийското светилище на Трите нимфи[редактиране | edit source]

Археологически находки показват, че лечебните свойства на горещия извор били известни още в неолита, когато в близост до него са създадени три селища от VІ – V хилядолетие пр. Хр. Траките превърнали извора в средата на І хил. пр. Христа в най-почитаното „светилище на Трите нимфи“, което векове наред привличало много поклонници. Най-ранните сведения за днешните бургаски минерални бани са от 4 век. пр. Хр. когато Филип II Македонски се е летувал в там.[1]

Римските бани на Акве Калиде[редактиране | edit source]

Първите бани при светилището на Трите нимфи край Бургас са изградени, когато Рим завладява тракийските земи в средата на І век. По времето на управлението на император Траян (98-117) Анхиало е избран за административен център на района и благоустроен в обществени бани с два големи басейна. По същото времето бил изграден важния римски път Виа Понтика през Дюлевския проход, свързващ новосъздадения град Марцианопол /Девня/, Анхиало и Адрианопол. При баните била построена важна пътна станция наречена Акве Калиде (от латински Aqua Calidae — лековита вода). Това е първото име с което е изветен градът от писмените извори.[1]

Акве калиде в Певтингеровата карта

Пътната станция е отбелязана на първите римски карти за днешните български земи. Най-голяма слава на Акве калиде носело светилището на нимфите, което продължило да съществува през римската епоха. То носело името Анхиалските нимфи, а баните – Анхиалски поради близостта на селището до административния център. По времето на друг римски император Септимий Север (209-211), там три години се провеждали специални тържества и спортни игри наричани „Северия Нимфеа“. Най-ранното споменаване на името „Акве калиде” е под името Аквис Калидис в Певтингеровата карта като пътна станция между Анхиало и Кабиле.[1]

Първото описание на града Акве калиде е направено от готския историк Йорданес (VI век). В неговата „Римска история“ той описва нападенията на готските племена тервинги и карпи през 257-270 срещу градовете по Западното Черноморско крайбрежие. Те разграбили и опожарили близкия Анхиало и спряли при Аква калиде. За отношението на готите към лечебните бани Йорданес е пише[1]:

Тук те остават много дни и се наслаждавали на баните с топла вода, които се намирали на дванадесетия милиарден стълб от г. Анхиало и избликват от дълбочината на огнения си извор.

.

Сградите на баните са възстановени и разширени в края на IV-V век. Според хрониста Прокопий Кесарийски пo времето на Юстиниан I около града са изградени крепостни стени. Неговата укрепителна дейност е описана от Кесарийски в трактата „За строежите“[1]:

Траки обитават един крайморски град на Евксинския Понт на име Анхиало, ... там не много далеч от града бликат извори от естествена топла вода, които образуват от само себе си бани за тамошните хора. Обаче на това селище, останало от старо време неукрепено, по-раншните императори гледали с пренебрежение, ако и в съседство с него да се поселили варварски племена и да го посещавали болни, които с риск на живота си получавали там облекчение. Сега обаче имп. Юстиниян го оградил със стени и направил лекуването безопасно

—Прокопий Кесарийски: De Aedificiis[2]

Пак Йорданес описва града през 6 век като най-първият и най-добрият измежду многобройните други извори в целия свят за лекуване на болни. Запазено е описанието на съпругата на император Тиберий II, Анастасия, която около 580-та година успешно се излекувала в Термополис и в знак на благодарност подарила императорската си мантия на местната църква. През 584 година аварите, редвождани от хан Баян подлагат на опустошение Тракия и крайбрежието и отсядат в лековитите Анхиалски бани. Според византийския историк Теофилакт Симоката, Баян пожалил баните от разрушение по молба на жените му от харема. В една от църквите на града аварите намерили пурпурнита мантия на императрицата Анастасия, а Хан Баян я облякъл и се провъзгласил за император на ромеите.[1]

Българско и византийско средновековие[редактиране | edit source]

През късното средновековие града става известен като Терма или Термополис (от гръцки θερμός/термос = топъл и πόλις/полис = град. Под това име той се оказва в центъра на вниманието на хан Тервел, който 708 близко до Терма нанася съкрушително поражение на византийския император Юстиниян ІІ. (виж Битка при Анхиало) При последвалото разширението на българските граници на юг, след преминаването на областта Загоре в български ръце, града Терма остава в пределите на България. Минералните бани продължили да функционират, а градът около тях се разраснал в следващите векове. В средновековните извори той е наричан още Термопол и Мегали Терми. През 1093 година Алексий Комнин е оставя е укрепения Термополис отряд за отбрана на източните старопланински проходи.[1]

През ХІІв. арабският географ Ел Идриси нарича града Мегали Терми и описва храда като „малък но хубав град, добре подреден и богат“.[1]

След създаването на Латинската империя през 1204 година, последвалите войни с българския цар Калоян и след пленяването и смъртта на латинския император Балдуин Фландърски в българската столица Търново, неговият брат Хенри Фландърски предприема наказателен военен поход срещу българските градове на юг от Балкан. През 1206 година Хенри Фландърски завзема Термополис. Императорският пълководец Жофроа дьо Вилардуен пише за Термополис, които нарича „Ла Ферме“[1]:

Това беше много красив град, добре разположен, с множество топли извори за къпане — най-хубавите в целия свят. От него отнесохме огромна плячка

—Жофроа дьо Вилардуен

След тридневния престой на латинците, Хенри Фландърски заповядва града да бъде изгорен. След този пожар Термополис не можал да се възстанови повече. В следващите години баните били въстановени, но не и града.[1]

Османски период[редактиране | edit source]

350 години след пожара на латинците турският султан Сюлейман I (1520-1566) лекувал през 1562 подагра в баните и заповядал изграждането на нова баня върху полуразрушените римски басейни. Султанския хамам е запазен и до днес.[1]

Селището което се запазило до баните било е преименувано на Лъджа (от турски Ълъджа/ılıca - горещ минерален извор[3][4]). От османски документ от 1502 е записано, че днешен Бургас е в землището на Лъджа, в Айтоската нахия. През 17 век Лъджа е част от чифлика на Юсуф баше и в него живеят 16 християнски семейства, а през 1666 година 26 християнски семейства, а по-късно баните стават известни като Лъджите.[5]

След Освобождението[редактиране | edit source]

След Освобождението баните са известни като Айтоски бани, тъй като са в пределите на Айтоската околия. В следващите години в землезето на античния Аква Калиде се заселват предимно бежанци от Одринска Тракия. През 1934 година Лъджа приема името Баня, а през 1950 Банево. През 1900 баните преминават към Бургас, но запазват името си до към средата края на 1980-те, когато окончателно са преименувани на Бургаски минерали бани, а през февруари 2009 година Банево е присъединено към град Бургас.[5]

Проучвание[редактиране | edit source]

Първите проучвания са правени от Богдан Филов през 1910 година.[6]

От 2008 година под ръководството на н.с.Цоня Дражева и доц.Димчо Момчилов се провеждат мащабни археологически разкопки, които през 2010 година разкриват площ от 3800 м², включително и древните терми, северната порта и част от крепостните стени с дебелина от 5 метра.[7] През юли 2011 година античния и средновековния град и площ от 36 000 м² са обявени за археологически резерват Акве калиде - Термополис.[8] През 2012 година започна нов етап от проект за археологически разкопки, консервация, реставрация и социализация на древния град. Предвижда се намерените артефакти ще бъдат събрани и експонирани в нов етнографски и музеен комплекс с посетителски център.[9]

Литература[редактиране | edit source]

  • Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1
  • Петя Киашкина, Иван Кавайотов: Aquae Calidae. Centre de la culture thrace. в: La Thrace et les sociétés maritimes anciennes. Thracia Pontica 6, 1. Център за подводна археология, Созопол, 1994, стр. 125-130.
  • Peter Soustal: Thrakien (Thrake, Rhodope und Haimimontos) (= Tabula Imperii Byzantini. Том 6), Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Виена 1991, ISBN 3-7001-1898-8, стр. 477.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к л Цоня Дражева, Димчо Момчилов: Акве Калиде - Терма, градът на топлите минерални бани край Бургас, Регионален музей Бургас, видяно на 15 февруари 2012
  2. Procopius: Buildings, Chapters 1‑7: Fortifications and cities in Armenia, Tzanica, and on the shores of the Black Sea, p219
  3. ılıca в Türkisch-deutsche Wörterbuch
  4. ılıca в турско-български речник
  5. а б Карайотов/Райчевски/Иванов, стр. 295
  6. Градът с топли извори, Дневник от 25 септември 2008, видяно на 16 март 2012
  7. Росица Амелева: Представят още находки от Аква калиде -Термополис, Дарик радио 21 октомври 2009, видяно на 16 март 2012; Веселин Максимов: Изпод земята излезе и крепостна стена Интервю с Цоня Дражева, директор на Регионалния музей Бургас от 21 декември 2010, видяно на 16 март 2012
  8. Бургас с правила за опазването на защитените зони и паметниците, econ.bg от 19 юли 2011 година, цитат: В нова туристическа атракция предстои да се превърне „Аква Калиде - Термополис" край Минералните бани. Министерството на културата вече определи границите на археологическия резерват - 36 дка, върху които се намира древният град с прочутите терми
  9. Бившите Минерални бани в Бургас стават туристически център, Дневник от 14 мар 2012, видяно на 14 март 2012

Външни препратки[редактиране | edit source]