Аквитания (херцогство)
Вижте пояснителната страница за други значения на Аквитания.
Херцогство Аквитания (на окситански: Ducat d'Aquitània; на френски: Duché d'Aquitaine; на немски: Herzogtum Aquitanien) е историческа територия, една от най-важните феодални територии в средновековна Франция между 675-838 г. със столица Бордо.
Намира се на територията на римската провинция Галия Аквитания, която обхващала Централна и Югозападна Франция и през късната древност се деляла на Aquitania prima, Aquitania secunda и Aquitania tertia. До 507 г. влиза в кралството на вестготите. През 507 г. кралят на франките Хлодвиг I завоюва в битката при Вуйе територията Аквитания от Аларих II. През 555 г. крал Хлотар I въвежда т.нар. „Първо аквитанско кралство“ за сина си Храмн (умрял 560 г.). През 561 г. територията е дадена на Хариберт I. През 567 г. братята на Хариберт си разделят неговото кралство. През 583 г. крал Хилперих I (561–584) назначава своя пълководец Дезидерий за херцог на Аквитания. Няколко години e под управлението на Хариберт II (608—632), братът на крал Дагоберт I. След смъртта на Хариберт II кралството престава да съществува. Аквитанците избират за херцог Бодогизел, който е признат от Дагоберт I. През края на 7 век, след смъртта на меровингския крал Хилдерих II († есента 675 г.), херцозите се възползват от смутовете във Франкското кралство, стават самостоятелни и вземат титлата Aquitaniae princeps (или князе). През втората половина на 8 век Меровингите подчиняват отново Аквитания. След смъртта на Пипин I (797–838) и Пипин II (823–852), територията преминава към кралство Аквитания (6 – 9 век). От 852 г. франкските крале от династията на Каролингите отново започнали да назначават херцози на Аквитания, а след това, с малък промеждутък, от 887 г. По-късно херцогството започнало да се нарича Гиен.
Херцози на Аквитания под владение на франкските крале[редактиране | редактиране на кода]
Меровингските крале са в удебелен шрифт.
- Храмн (555 – 560)
- Дезидерий (583 – 587)
- Бладаст (583 – 587)
- Гундовалд (584 – 585) узурпатор
- Астробалд (587 – 589)
- Сереус (589 – 592)
- Хариберт II (629 – 632), крал на Аквитания
- Хилперих (632), крал на Аквитания
- Бодогизел (Boggis, Bohggis, Bodogisel) (632 – 660)
- Феликс (660 – 670)
- Луп I (670 – 676)
- Одо Велики (688 – 735)
- Хуналд I (735 – 748), син на Одо Велики, отрекъл се от престола и отишъл в манастир. Възможно е след това да се е върнал като Хуналд ІІ
- Вайфар (748 – 767), син на Хуналд І
- Хуналд II (767 – 769), възможно е да е Хуналд І, завърнал се от манастира
- Луп II (768 – 781), дук на Гаскона
Каролингско кралство Аквитания[редактиране | редактиране на кода]
След 778 г. Карл Велики не назначава повече херцози в Аквитания. През 781 г. той назначава своя син Луи І Благочестиви за васален крал на Акнитания. След Луи І Благочестиви още ридица представители на Каролингите управляват този регион като крале, зависими от Франкската империя.
- Луи І Благочестиви (778 – 20.6.840) (781–817); император на Западната Франкска държава (814-840); крал на Италия
- Пипин I (797 – 13.12.838) (817–838), син на Луи І Благочестиви
- Карл II Плешиви (Шарл) (13.6.823 – 13.10.877) (838–843, 848-854), син на Луи І Благочестиви; крал на Швабия (831-833); Крал на Франция (Шарл І 843-877); крал на Италия (875-877); крал на Лотарингия (869-877); Император на СРИ (875-877)
- Пипин II (823 – 865) (838–864), син на Пипин I от Аквитания
- Карл III Детето (847/848 - 866) (855–866), син на Карл II Плешиви
- Луи IIІ Заекващия (1.11.843 – 10.4.879) (866–879), син на Карл II Плешиви; крал на Франция (Луи II Заекващия 877-879); крал на Лотарингия (Людовик IІ Заекващия 877-879)
- Карломан (866 – 6.12.884)]] (879–884), син на Луи II Заекващия; крал на Франция (Карломан ІІ 879-884)
Херцози на Аквитания под владение на франкските крале[редактиране | редактиране на кода]
От 852 г. франкските крале от династията на Каролингите отново започнали да назначават херцози на Аквитания, а след това, с малък промеждутък, от 887 г. По-късно херцогството започнало да се нарича Гиен.
- Рамнулф І (ок. 820 – 15.9.866) (852 – 866) дом дьо Поатие
- Бернар Плантвелю (22.2.841 – 20.5.886) (885 – 886) Овернски дом
- Рамнулф ІІ (до 850 – 5.8.890) (887 – 890) дом дьо Поатие
- Ебл Манцер (Бастард) (ок. 870 – 934) (890 – 893, 927 – 932) дом дьо Поатие
- Гийом І Благочестиви (860/865 – 28.6.918) (893 – 918) Овернски дом
- Гийом ІІ Младия (918 – 926) Каркасонски дом
- Акфред (926 – 927) Каркасонски дом
- Раймунд І Понс (932 – 936) дом дьо Руерг
- Раймунд ІІ (936 – 955) дом дьо Руерг
- Хуго Велики (ок. 897 – 16.6.956) (955 – 956) династия Капетинги
- Гийом ІІІ (ок. 910 – 3.4.963) (962 – 963) дом дьо Поатие, всички останали до 1137 г. са от дом дьо Поатие
- Гийом ІV Желязната ръка (935/937 – 995) (963 – 995), син на Гийом ІІІ
- Гийом V Велики (995 – 1030), син на Гийом ІV
- Гийом VІ Дебелия (1030 – 1038), 1-ви син на Гийом V
- Ед (1038 – 1039), 2-ри син на Гийом V, крал на Гаскония (1036 – 1039)
- Гийом VІІ (1039 – 1058), 3-ти син на Гийом V
- Гийом VІІІ (1058 – 1086), 4-ти син на Гийом V
- Гийом ІХ Трубадур (1071 – 1127) (1086 – 1127), син на Гийом VІІ
- Гийом Х Свети (1099 – 9.4.1137) (1127 – 1137), син на Гийом ІХ
Плантагенети[редактиране | редактиране на кода]
От 1152 до 1442 г. херцогство Аквитания е владение на династията Плантагенет, която управлява Англия като независима монархия, но притежава владения и във Франция. Често английските крале са по-силни от френските и проявяват нежелание да се подчиняват на френските крале като васали, което води до множество конфликти в средновековна Западна Европа.
- Хенри II (1152 – 89), също крал на Англия, херцог на Аквитания по силата на брака си с Елеонор Аквитанска
- Ричард I Лъвското сърце (1189 – 99), също крал на Англия, херцог на Аквитания по майчина линия
- Джон I (1199 – 1216), също крал на Англия, херцог на Аквитания по майчина линия до смъртта ѝ през 1204.
- Хенри III (1216 – 72), също крал на Англия
- Едуард I (1272 – 1307), също крал на Англия
- Едуард II (1307 – 25), също крал на Англия
- Едуард III (1325 – 62), също крал на Англия
Ричард Лъвското сърце умира преди майка си Елеонор Аквитанска. През 1189 г. тя е регент на херцогството, докато той е на кръстоносен поход.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тейс Л. Наследие Каролингов. IX – X в., 1993. ISBN 5-86507-043-6
- Режин Перну Алиенора Аквитанская, 2001. ISBN 5-8071-0073-5