Аквитания (херцогство)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Аквитания.
Герб на Аквитания
Аквитания през 8 век
Аквитания през 11 век

Херцогство Аквитания (на окситански: Ducat d'Aquitània; на френски: Duché d'Aquitaine; на немски: Herzogtum Aquitanien) е историческа територия, една от най-важните феодални територии в средновековна Франция между 675-838 г. със столица Бордо.

Намира се на територията на римската провинция Галия Аквитания, която обхващала Централна и Югозападна Франция и през късната древност се деляла на Aquitania prima, Aquitania secunda и Aquitania tertia. До 507 г. влиза в кралството на вестготите. През 507 г. кралят на франките Хлодвиг I завоюва в битката при Вуйе територията Аквитания от Аларих II. През 555 г. крал Хлотар I въвежда т.нар. „Първо аквитанско кралство“ за сина си Храмн (умрял 560 г.). През 561 г. територията е дадена на Хариберт I. През 567 г. братята на Хариберт си разделят неговото кралство. През 583 г. крал Хилперих I (561–584) назначава своя пълководец Дезидерий за херцог на Аквитания. Няколко години e под управлението на Хариберт II (608—632), братът на крал Дагоберт I. След смъртта на Хариберт II кралството престава да съществува. Аквитанците избират за херцог Бодогизел, който е признат от Дагоберт I. През края на 7 век, след смъртта на меровингския крал Хилдерих II († есента 675 г.), херцозите се възползват от смутовете във Франкското кралство, стават самостоятелни и вземат титлата Aquitaniae princeps (или князе). През втората половина на 8 век Меровингите подчиняват отново Аквитания. След смъртта на Пипин I (797–838) и Пипин II (823–852), територията преминава към кралство Аквитания (6 – 9 век). От 852 г. франкските крале от династията на Каролингите отново започнали да назначават херцози на Аквитания, а след това, с малък промеждутък, от 887 г. По-късно херцогството започнало да се нарича Гиен.

Херцози на Аквитания под владение на франкските крале[редактиране | редактиране на кода]

Меровингските крале са в удебелен шрифт.

Каролингско кралство Аквитания[редактиране | редактиране на кода]

След 778 г. Карл Велики не назначава повече херцози в Аквитания. През 781 г. той назначава своя син Луи І Благочестиви за васален крал на Акнитания. След Луи І Благочестиви още ридица представители на Каролингите управляват този регион като крале, зависими от Франкската империя.

Херцози на Аквитания под владение на франкските крале[редактиране | редактиране на кода]

От 852 г. франкските крале от династията на Каролингите отново започнали да назначават херцози на Аквитания, а след това, с малък промеждутък, от 887 г. По-късно херцогството започнало да се нарича Гиен.

  • Рамнулф І (ок. 820 – 15.9.866) (852 – 866) дом дьо Поатие
  • Бернар Плантвелю (22.2.841 – 20.5.886) (885 – 886) Овернски дом
  • Рамнулф ІІ (до 850 – 5.8.890) (887 – 890) дом дьо Поатие
  • Ебл Манцер (Бастард) (ок. 870 – 934) (890 – 893, 927 – 932) дом дьо Поатие
  • Гийом І Благочестиви (860/865 – 28.6.918) (893 – 918) Овернски дом
  • Гийом ІІ Младия (918 – 926) Каркасонски дом
  • Акфред (926 – 927) Каркасонски дом
  • Раймунд І Понс (932 – 936) дом дьо Руерг
  • Раймунд ІІ (936 – 955) дом дьо Руерг
  • Хуго Велики (ок. 897 – 16.6.956) (955 – 956) династия Капетинги
  • Гийом ІІІ (ок. 910 – 3.4.963) (962 – 963) дом дьо Поатие, всички останали до 1137 г. са от дом дьо Поатие
  • Гийом ІV Желязната ръка (935/937 – 995) (963 – 995), син на Гийом ІІІ
  • Гийом V Велики (995 – 1030), син на Гийом ІV
  • Гийом VІ Дебелия (1030 – 1038), 1-ви син на Гийом V
  • Ед (1038 – 1039), 2-ри син на Гийом V, крал на Гаскония (1036 – 1039)
  • Гийом VІІ (1039 – 1058), 3-ти син на Гийом V
  • Гийом VІІІ (1058 – 1086), 4-ти син на Гийом V
  • Гийом ІХ Трубадур (1071 – 1127) (1086 – 1127), син на Гийом VІІ
  • Гийом Х Свети (1099 – 9.4.1137) (1127 – 1137), син на Гийом ІХ

Плантагенети[редактиране | редактиране на кода]

От 1152 до 1442 г. херцогство Аквитания е владение на династията Плантагенет, която управлява Англия като независима монархия, но притежава владения и във Франция. Често английските крале са по-силни от френските и проявяват нежелание да се подчиняват на френските крале като васали, което води до множество конфликти в средновековна Западна Европа.

Ричард Лъвското сърце умира преди майка си Елеонор Аквитанска. През 1189 г. тя е регент на херцогството, докато той е на кръстоносен поход.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Аквитания_(херцогство)&oldid=10399983“.