Аквитания (херцогство)
Вижте пояснителната страница за други значения на Аквитания.
Херцогство Аквитания (на окситански: Ducat d'Aquitània; на френски: Duché d'Aquitaine, на немски: Herzogtum Aquitanien) е историческа територия, една от най-важните феодални територии в средновековна Франция между 675-838 г. със столица Бордо.
Намира се на територията на римската провинция Галия Аквитания, която обхващала Централна и Югозападна Франция и през късната древност се деляла на Aquitania prima, Aquitania secunda и Aquitania tertia. До 507 г. влиза в кралството на вестготите. През 507 г. кралят на франките Хлодвиг I завоюва в битката при Вуйе територията Аквитания от Аларих II. През 555 г. крал Хлотар I въвежда т.нар. „Първо аквитанско кралство“ за сина си Храмн (умрял 560 г.). През 561 г. територията е дадена на Хариберт I. През 567 г. братята на Хариберт си разделят неговото кралство. През 583 г. крал Хилперих I (561–584) назначава своя пълководец Дезидерий за херцог на Аквитания. Няколко години e под управлението на Хариберт II (608—632), братът на крал Дагоберт I. След смъртта на Хариберт II кралството престава да съществува. Аквитанците избират за херцог Бодогизел, който е признат от Дагоберт I. През края на 7 век, след смъртта на меровингския крал Хилдерих II († есента 675 г.), херцозите се възползват от смутовете във Франкското кралство, стават самостоятелни и вземат титлата Aquitaniae princeps (или князе). През втората половина на 8 век Меровингите подчиняват отново Аквитания.
След смъртта на Пипин I (797–838) и Пипин II (823–852), територията преминава към кралство Аквитания (6 - 9 век).
Съдържание
Херцози на Аквитания под франкските крале[редактиране | редактиране на кода]
Меровингските крале са в boldface.
- Храмн (555–560)
- Дезидерий (583–587)
- Бладаст (583–587)
- Гундовалд (584/585) узурпатор
- Астробалд (587–589)
- Сереус (589–592)
- Хариберт II (629–632)
- Хилперих (632)
- Бодогизел (Boggis, Bohggis, Bodogisel) (632–660)
- Феликс (660–670)
- Луп I (670–676)
- Одо Велики (688–735)
- Хуналд I (735–748)
- Вайфар (748–767)
- Хуналд II (767–769)
- Луп II (768–781), дук на Гаскона
Каролингско царство Аквитания[редактиране | редактиране на кода]
- Лудвиг Благочестиви (781–817)
- Пипин I (817–838), син на Лудвиг
- Карл II Плешиви (838–855), брат на Пепин I от Аквитания; заедно с:
- Пипин II (838–864), син на Пипин I от Аквитания
- Карл III Детето (855–866), син на Карл II Плешиви
- Луи II Заекващия (866–879), син на Карл II Плешиви, и крал на Франция от 877
- Карломан II (880–884), син на Луи II, и крал на Бургундия, от 884 крал на цялото царство
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тейс Л. Наследие Каролингов. IX — X в., 1993. ISBN 5-86507-043-6
- Режин Перну Алиенора Аквитанская, 2001. ISBN 5-8071-0073-5
