Аквитания (херцогство)

Вижте пояснителната страница за други значения на Аквитания.

---

Герб на Аквитания

Аквитания през 8 век

Аквитания през 11 век

Херцогство Аквитания (на окситански: Ducat d'Aquitània; на френски: Duché d'Aquitaine; на немски: Herzogtum Aquitanien) е историческа територия, една от най-важните феодални територии в средновековна Франция между 675-838 г. със столица Бордо.

Намира се на територията на римската провинция Галия Аквитания, която обхващала Централна и Югозападна Франция и през късната древност се деляла на Aquitania prima, Aquitania secunda и Aquitania tertia. До 507 г. влиза в кралството на вестготите. През 507 г. кралят на франките Хлодвиг I завоюва в битката при Вуйе територията Аквитания от Аларих II. През 555 г. крал Хлотар I въвежда т.нар. „Първо аквитанско кралство“ за сина си Храмн (умрял 560 г.). През 561 г. територията е дадена на Хариберт I. През 567 г. братята на Хариберт си разделят неговото кралство. През 583 г. крал Хилперих I (561–584) назначава своя пълководец Дезидерий за херцог на Аквитания. Няколко години e под управлението на Хариберт II (608—632), братът на крал Дагоберт I. След смъртта на Хариберт II кралството престава да съществува. Аквитанците избират за херцог Бодогизел, който е признат от Дагоберт I. През края на 7 век, след смъртта на меровингския крал Хилдерих II († есента 675 г.), херцозите се възползват от смутовете във Франкското кралство, стават самостоятелни и вземат титлата Aquitaniae princeps (или князе). През втората половина на 8 век Меровингите подчиняват отново Аквитания. След смъртта на Пипин I (797–838) и Пипин II (823–852), територията преминава към кралство Аквитания (6 – 9 век). От 852 г. франкските крале от династията на Каролингите отново започнали да назначават херцози на Аквитания, а след това, с малък промеждутък, от 887 г. По-късно херцогството започнало да се нарича Гиен.

Херцози на Аквитания под владение на франкските крале

Меровингските крале са в boldface.

• Храмн (555–560)
• Дезидерий (583–587)
• Бладаст (583–587)
• Гундовалд (584-585) узурпатор
• Астробалд (587–589)
• Сереус (589–592)
• Хариберт II (629–632), крал на Аквитания
• Хилперих (632), крал на Аквитания
• Бодогизел (Boggis, Bohggis, Bodogisel) (632–660)
• Феликс (660–670)
• Луп I (670–676)
• Одо Велики (688–735)
• Хуналд I (735–748), син на Одо Велики, отрекъл се от престола и отишъл в манастир. Възможно е след това да се е върнал като Хуналд ІІ
• Вайфар (748–767), син на Хуналд І
• Хуналд II (767–769), възможно е да е Хуналд І, завърнал се от манастира
• Луп II (768–781), дук на Гаскона

Каролингско кралство Аквитания

След 778 г. Карл Велики не назначава повече херцози в Аквитания. През 781 г. той назначава своя син Луи І Благочестиви за васален крал на Акнитания. След Луи І Благочестиви още ридица представители на Каролингите управляват този регион като крале, зависими от Франкската империя.

• Луи І Благочестиви (778 – 20.6.840) (781–817); император на Западната Франкска държава (814-840); крал на Италия
• Пипин I (797 – 13.12.838) (817–838), син на Луи І Благочестиви
• Карл II Плешиви (Шарл) (13.6.823 – 13.10.877) (838–843, 848-854), син на Луи І Благочестиви; крал на Швабия (831-833); Крал на Франция (Шарл І 843-877); крал на Италия (875-877); крал на Лотарингия (869-877); Император на СРИ (875-877)
• Пипин II (823 – 865) (838–864), син на Пипин I от Аквитания
• Карл III Детето (847/848 - 866) (855–866), син на Карл II Плешиви
• Луи IIІ Заекващия (1.11.843 – 10.4.879) (866–879), син на Карл II Плешиви; крал на Франция (Луи II Заекващия 877-879); крал на Лотарингия (Людовик IІ Заекващия 877-879)
• Карломан (866 – 6.12.884)]] (879–884), син на Луи II Заекващия; крал на Франция (Карломан ІІ 879-884)

Херцози на Аквитания под владение на франкските крале

От 852 г. франкските крале от династията на Каролингите отново започнали да назначават херцози на Аквитания, а след това, с малък промеждутък, от 887 г. По-късно херцогството започнало да се нарича Гиен.

• Рамнулф І (ок. 820 – 15.9.866) (852-866) дом дьо Пуатие
• Бернар Плантвелю (22.2.841 – 20.5.886) (885-886) Овернски дом
• Рамнулф ІІ (до 850 – 5.8.890) (887-890) дом дьо Пуатие
• Ебл Манцер (Бастард) (ок. 870 – 934) (890-893, 927-932) дом дьо Пуатие
• Гийом І Благочестиви (860/865 – 28.6.918) (893-918) Овернски дом
• Гийом ІІ Младия (918-926) Каркасонски дом
• Акфред (926-927) Каркасонски дом
• Раймунд І Понс (932-936) дом дьо Руерг
• Раймунд ІІ (936-955) дом дьо Руерг
• Хуго Велики (ок. 897 – 16.6.956) (955-956) династия Капетинги
• Гийом ІІІ (ок. 910 - 3.4.963) (962-963) дом дьо Пуатие, всички останали до 1137 г. са от дом дьо Пуатие
• Гийом ІV Желязната ръка (935/937 – 995) (963-995), син на Гийом ІІІ
• Гийом V Велики (995-1030), син на Гийм ІV
• Гийом VІ Дебелия (1030-1038), 1-ви син на Гийом V
• Ед (1038-1039), 2-ри син на Гийом V, крал на Гаскония (1036-1039)
• Гийом VІІ (1039-1058), 3-ти син на Гийом V
• Гийам VІІІ (1058-1086), 4-ти син на Гийом V
• Гийам ІХ Трубадур (1071 – 1127) (1086-1127), син на Гийом VІІ
• Гийам Х Двети (1099 – 9.4.1137) (1127-1137), син на Гийам ІХ

Източници

• Тейс Л. Наследие Каролингов. IX – X в., 1993. ISBN 5-86507-043-6
• Режин Перну Алиенора Аквитанская, 2001. ISBN 5-8071-0073-5

Външни препратки

• AQUITAINE