Акилина Загливерска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Акилина Загливерска
Αγία Ακυλίνα
православна светица
Светогорска икона от 1904 г.
Светогорска икона от 1904 г.

Родена
1745 г.
Починала
Канонизация
Титлиновомъченица
ПочитанИзточноправославна църква
Празник1 май

Акилина или Ангелина (на гръцки: Αγία Ακυλίνα) е източноправославна светица, новомъченица.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родната къща на Света Акилина в Загливери
„Света Акилина“ в Загливери

Акилина е родена в 1745 година в солунската паланка Загливери, тогава в Османската империя. Родната ѝ е запазена. Баща ѝ Йоргос убива един турчин и е осъден на смърт, но за да избегне наказанието приема исляма и обещава да потурчи и семейството си. В 1764 година в Акилина се влюбва солунския паша. Йоргос я отвежда в Солун, но тя отказва да смени вярата си. Акилина е мъчена три дни, докато не умира на 27 септември. Обявена е за светица.[2][3]

На 22 май 2012 година митрополит Йоан Лъгадински на тържествена литургия във Висока (Оса) обявява намирането на мощите на Света Акилина.[4] Родната ѝ къща е реставрирана и превърната в музей, а в 1995 година в Загливери е построен енорийският храм „Света Акилина“. В нейна чест от 23 до 27 година се провежда фестивала Акилиния.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Συναξάριο Αγίας Ακυλίνας Αγίου Νικοδήμου Αγιορείτου // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2020-09-18. Посетен на 31 октомври 2020 г.
  2. Αγία Ακυλίνα // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 21 май 2017.
  3. Ακυλίνα η Ζαγκλιβερινή, νεομάρτυς († 27.9.1764) // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Посетен на 21 май 2017.
  4. Анула Христова, Църковен вестник, бр. 12, 1 – 15 юни 2012 г., архив на оригинала от 1 октомври 2012, https://web.archive.org/web/20121001014126/http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=337, посетен на 27 декември 2012 
  5. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 13 юни 2014.