Акордао

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Акордао (на португалски: Acórdão) е съдебно решение, произнесено от многочленен съдебен състав на висша съдебна инстанция в Бразилия. Отъждествява се с апелативно решение на апелативна или висша съдебна инстанция.[1]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Названието на този тип съдебни решения произлиза от португалското acordam (3 лице, мн. ч., сег. време на глагола acordarсъгласявам се), което обикновено се използва за начало на текста на решението със значение съгласявайки се със или в съответствие със частния фактически или правен въпрос, обект на делото.

Акордаото е съдебно решение, произнесено от многочленен съдебен състав, не по-малък от трима съдии (съдебна турма, специализирана съдебна секция, специализиран колегиален орган на съда или неговия пленум). В Бразилия такива състави разглеждат делата, отнесени до апелативните щатски съдилища, до регионалните федерални и специализирани (трудови, военни и електорални) съдилища, пред висшите съдебни инстанции в лицето на Висшия съд, Висшия електорален, Висшия трудов и Висшия военен съд, както и пред Върховния федерален съд.

За разлика от решенията акордао, другият тип съдебни решения в Бразилия – т.н. монократични съдебни решения, се произнасят от един съдия в качеството му на федерален или щатски съдия от първа инстанция, на десембаргадор или министър от по-висша съдебна щатска или федерална инстанция, или на председател на съдилище.

Чл. 165, чл. 483 и чл. 563 от Гражданскопроцесуалния кодекс на Бразилия задават задължителни изисквания към формата и съдържанието на всяко акордао. Според тези изисквания решението акордао се оформя в писмен вид, като текстът му трябва да съдържа задължителни елементи и реквизити. На първо място в текста на акордаото задължително се посочват номерът и характерът на делото, страните по делото, инстанцията, която разглежда делото, номерът на съдебния състав и имената на съдиите в него, името на неговия председател и на съдията-докладчик. Други задължителни елементи са докладът за съдържанието на правния спор, за обема на иска, за изявленията на страните по делото, както и регистър на основните моменти от развоя на процеса, доклад за правните основи, от които съдиите изхождат при разглеждането на фактологическия или правен спор в основата на делото. Най-важният елемент на всяко акордао са диспозитивът на самото решение, гласувано от съдиите, както и резюмето на вота на съдиите, с който е взето това решение. Задължително се посочва как е взето решението – с мнозинство от гласовете или с пълно единодушие, тъй като акордао, което не е взето единодушно, може да бъде обжалвано на същото това основание.

Всички тези елементи, обединени в едно цяло, съставляват текста на акордаото. Той се изготвя писмено от съдията-докладчик по делото на изключително формален и висок стил, изобилства от цитати на правни актове, на трудове на известни юристи, както и от препратки към други части от процеса. Всичко това прави акордаото труден за разбиране и описание текст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. PAULINELLI & SILVA 2015, с. 483, бележка под линия