Акрини
| Акрини Ακρινή | |
| — село — | |
  Акрини  Акрини  Акрини | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Надм. височина | 840 m |
| Население | 756 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 501 00 |
| Телефонен код | 2461 |
Акринѝ, още Инеоба, Инабас или Инево (на гръцки: Ακρινή, до 1927 година Ινέοβα, Инеова[1]), е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Акрини е разположено на 840 m надморска височина,[2], в югозападното подножие на планината Каракамен (Вермио).[3] Край селото са разположени пещерата (пещерна ниша) Агиос Георгиос, превърната в място за поклонение, а 500 m южно е пещерата Скотино, превърната в църква.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Инеоба е турско село в югозападната част на Кайлярска каза (Джума) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Инебогас (Inébogas) е посочено като село в каза Джумали с 6 домакинства и 18 жители мюсюлмани.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Инабас има 240 турци.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Инево (Инебосу) е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 110 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Инеова (Ινέοβα), Кайлярска каза, живеят 550 турци.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото има 703 жители.[9] През 20-те години населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени туркогласни гърци бежанци от Турция.[2] В 1928 година селото е изцяло бежанско със 122 семейства и 556 жители бежанци.[10]
През 1927 името на селото е сменено на Акрини.[2]
Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава частично и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Ески Балар | Έσκή Μπαλάρ | Агри | Άγροί[11] | |
| Топан Наслар | Τοπαν Νασλαρ | Сори | Σωροί[11] | |
| Байраклиотика | Μπαϊρακλιώτικα | Ексохика | Εξοχικά[11] | |
| Сари Кая[3][12] | Σαρί Καγιά | Врахос | Βράχος[11] | връх в Каракамен на СИ от Акрини (1554 m)[3] |
| Кати[3] | Κατή | Визандино | Βυζαντινό[11] | река, минаваща през Акрини[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 703[2] | 906[2] | 552[2] | 974[2] | 882[2] | 1021[2] | 790[2] | 1047[2] | 1163[2] | 1128 | 960 | 756 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 312. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Ιντζέ, Ζωή. Τα σπήλαια στην Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης // Κοζάνη, 2 Ιουλίου 2018. Посетен на 22 август 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98 – 99.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
- ↑ Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.[неработеща препратка]
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
