Акрити

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карта на византийско-мюсюлманската гранична зона

Акритите (на гръцки: ἀκρίται) са нередовни военни части, охраняващи през IX-XI век източната граница на Византийската империя с мюсюлманските държави в Близкия Изток.

Съставени са главно от лека пехота, набирана сред арменците и други жители на тези области, които имат етнически смесено население. Акрити съставляват и основната маса от сектата на павликяните.[1] Подвизите на акритите са основа на епическия цикъл Акритски песни, най-известна сред които е „Дигенис Акрит“, определяна като византийски национален епос.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 110-111.
  2. www.britannica.com