Аксиния Михайлова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аксиния Михайлова
Родена 13 април 1963 г. (1963-04-13) (54 г.)
Професия поет, преводач
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение
Награди „Иван Николов“ (2008 и 2011, номинации)
„Магията Любов“ (2011)
„Христо Фотев“ (2012)
„Милош Зяпков“ (2012)
„Аполинер“ (2014)
„Иван Николов“ (2015, първа награда)

Аксиния Михайлова е българска поетеса и преводачка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аксиния Михайлова е родена на 13 април 1963 г. в с. Ракево, Северозападна България. Завършва френска езикова гимназия, а след това специалност Научна информация в Държавния библиотекарски институт и Българска филология (с втора специалност – Френски език) СУ "Св. Климент Охридски“.[1]

Работила е като редактор и преводач в издателство „Парадокс“. Един от основателите на списание „Ах, Мария“.[1]

На български език в неин превод са се появили текстове от Жан Жоне, Пиер Буржад, Тахар Бен Джелун, Жан-Клод Вилен, Едмон Жабес, Лионел Рей, Жан Оризе, Рьоне Шар, Андре Брьотон, Бенжамен Пере, Луи Арагон, Пол Елюар, Робер Деснос, Владас Бразюнас и др.[1]

Членува в Българския хайку-клуб от 2001 г. Нейни хайку са публикувани в българския и македонския периодичен печат, в антологиите „Цветето“, „Розата“, „Пътят“ и във френски, белгийски и хърватски сайтове за хайку. Един от преводачите и съставителите на двуезичната антология на франкофонското хайку „Сенки и светлини“ (2003).[1]

Съставител и преводач на „Антология на съвременната литовска поезия“ (2007), както и на повече от петнадесет книги с поезия и проза.[2]

През 2002 г. участва в учредяването на поетическото движение „Cap à l’Est“ („Предмостие на Изток“) в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от Централна и Източна Европа, и става представител на движението за България.[2]

Член на българския ПЕН-клуб, Сдружението на българските писатели и Световната хайку асоциация.[2]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Два пъти е номинирана за наградата „Иван Николов“ – през 2008 г. за стихосбирката „Най-ниската част на небето“[3] и през 2011 за стихосбирката „Разкопчаване на тялото“.[4]

Носител на първата награда и притежател на статуетката „Виолина“ в конкурса за любовна поезия „Магията Любов“ в Казанлък (2011).[5]

С книгата си „Разкопчаване на тялото“ Аксиния Михайлова печели националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ (2012)[6] [7] [8] [9], а след това става четвъртият носител на националната награда „Милош Зяпков“ (2012).[10] [11]

Носител на награди и за превод, сред които две международни награди, връчени ѝ през 2009 г.: годишната награда на Съюза на литовските писатели за стихосбирката „Необикновено е да си жив“ на Марцелиюс Мартинайтис и наградата на името на латвийския поет Александър Чакс за публикувания на български език сборник с избрани стихове на поета „Огледала на въображението“.[12] През ноември 2011 г. е удостоена с едно от най-високите отличия на Република Латвия – „Рицар на Ордена на Трите звезди“.[13]

През 2014 г. е удостоена с годишната френска награда за поезия „Аполинер“ за сборника „Небе за изгубване“, в който произведенията ѝ са написани на френски език.[14] [15] [16]

През 2015 г. е носител на първа награда от конкурса „Иван Николов“.[17][18]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторска поезия
  • „Тревите на съня“ (стихотворения). София: Български писател, 1994.
  • „Луна в празен вагон“ (стихотворения). София: ФБЛ Аквариум Средиземноморие, 2004.
  • „Три сезона“, кратки форми, билингва, бълг./фр., издателство ЛЦР, 2005.
  • „Krotenie/Domptage“, Bratislava: Edicia Viachlasne LIC, 2006
  • „Най-ниската част на небето“. София: ФБЛ, 2008 [19]
  • „Разкопчаване на тялото“. Пловдив: Жанет 45, 2011, ISBN 978-954-491-670-1 [20]
  • Aksinia Mihaylova, „Ciel à perdre“ (Небе за изгубване), Gallimard, 2013 – на френски език, награда „Аполинер“
  • „Смяна на огледалата“. Пловдив: Жанет 45, 2015.[21][22]
Преводи
  • Жорж Батай. „Избрано“ (1997)
  • Венюс Кури-Гата. „Годениците от нос Тене“ (2004)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Страница на Аксиния Михайлова в Литернет
  2. а б в Аксиния Михайлова в Public Republic
  3. Николай Заяков е носителят на наградата за поезия „Иван Николов“ 2008
  4. Шестима поети ще се борят за наградата „Иван Николов“, ЛиРа, 13.12.2011
  5. „Аксиния Михайлова взе първата награда в „Магията Любов“, в. „Долина“ – Казанлък, 8 юли 2011 г.
  6. „Разкопчаване на тялото“ на Аксиния Михайлова спечели наградата „Христо Фотев“, ЛиРа, 23.03.2012
  7. „Христо Фотев ‘2012“, в. „Култура“, бр. 12 (2674), 30 март 2012
  8. „Аксиния Михайлова спечели конкурса „Христо Фотев“, електронен вестник Burgas24.bg, 23.03.2012 г.
  9. „Аксиния Михайлова спечели конкурса „Христо Фотев“ – снимки от събитието, „Булфото“, 23.03.2012 г.
  10. „Разкопчаване на тялото“ на Аксиния Михайлова спечели и наградата „Милош Зяпков“, ЛиРа, 12.07.2012
  11. „Аксиния Михайлова с Националната литературна награда „Милош Зяпков“, Електронен бюлетин „Културни новини“, 27.06.2012 г.
  12. Лайма Масите, „Аксиния Михайлова с награда за превод във Вилнюс“, Словеса, 4 юни 2009
  13. Страница на Аксиния Михайлова в Литературен свят
  14. "Le Prix Apollinaire à la Bulgare Aksinia Mihaylova pour „Ciel à Perdre“, rtbf.be, 5 novembre 2014.
  15. "Le Prix Apollinaire à la Bulgare Askinia Mihaylova pour „Ciel à Perdre“, afp.com, 5 novembre 2014.
  16. „Le 73ème Prix Apollinaire a été décerné à Aksinia Mihailova pour Ciel à Perdre (Ed. Gallimard)“, printempsdespoetes.com, 5 novembre 2014.
  17. Павлина Радославова, „Аксиния Михайлова е носителят на наградата за поезия „Иван Николов“ 2015“, сайт „Аз чета“, 17 декември 2015 г.
  18. „Аксиния Михайлова чете по време на наградата „Иван Николов“ 2015“ (видео), YouTube, качено на 17 декември 2015 г. от AzCheta.
  19. Владимир Шумелов, „... докато сам се превърнеш на вятър“, рец. в електронно списание „литература плюс култура“, 4 декември 2010
  20. Из стихосбирката „Разкопчаване на тялото“, сп. „Nota Bene“, № 22 (2012)
  21. „Смяна на огледалата“ (с едно от стихотворенията като мостра), сайт на издателство „Жанет 45“.
  22. „Откъс от „Смяна на огледалата“ на Аксиния Михайлова“, в. „Дневник“, 30 май 2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Видео