Активна фазирана антенна решетка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Активната фазирана антенна решетка (съкратено АФАР) е вид фазирана антенна решетка, която съдържа активни устройства, подключени към излъчващите елементи или групите излъчващи елементи, в които направлението на излъчване и вида на диаграмата на насоченост се регулират чрез изменение на амплитудно-фазовото разпределение на електрическите токове или полетата на възбуждане.[1]

АФАР се състои от модули, които обединяват излъчващ елемент (или група от излъчващи елементи) с активно устройство (или група от активни устройства). Активните устройства могат да бъдат усилващи, генериращи или преобразуващи. Активните устройства могат да усилват излъчвания и (или) приемания сигнал, да го преобразуват от цифров в аналогов, и обратно, да генерират допълнителен сигнал. За съгласуване на работата на отделните модули на АФАР, всички те трябва да бъдат обединени от единна верига за разпределение на сигнала или работата им да бъде синхронизирана от единен управляващ център.

За разлика от АФАР, пасивната фазирана антенна решетка не съдържа активни устройства. Например в предавателната система на пасивната ФАР, радиосигналът се генерира и усилва до необходимата мощност в един общ за цялата система радиопредавател, след което се разпределя между отделните излъчващи елементи, като неговата мощност се разделя пропорционално на техния брой. В АФАР няма общ усилвател на изходния сигнал. Всеки модул има собствен, малък усилвател.

Понастоящем АФАР имат най-широко приложение в радиолокацията. При подходящо програмно обезпечение, съвременните радари с АФАР могат едновременно да откриват и съпровождат десетки и стотици различни цели.

На 9 май 2015 г. на военния парад по случай 70-та годишнина от победата на СССР във Великата Отечествена война, на Червения площад в Москва е показан първият сериен основен боен танк в света, оборудван с радар с АФАР – Т-14. Радарът на Т-14 произведен по технологията, използвана за радара на изтребителя пето поколение Т-50 (Н036 „Белка“) – нискотемпературна керамика за калиевия диапазон (Ка 26,5–40 ГХц). Може да съпровожда едновременно до 40 балистични и 25 аеродинамични цели. Системата за управление на огъня на Т-14 може самостоятелно да открива и унищожава в автоматичен режим цели с размер над 0,3 м в обхват до 100 км.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вендик, О. Г.. Антенны с электрическим сканированием. Советское Радио, 2001. с. 252.
  2. Танк Т-14 „Армата“ или Т-99 „Приоритет“. // Посетен на 6 юни 2015. (на руски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]