Ак Коюнлу
| Ак Коюнлу | |
|---|---|
| 1378 – 1501 | |
 Знаме | |
 | |
| Столица | |
| Официален език | |
| Форма на управление | |
| Ак Коюнлу в Общомедия | |
Ак Коюнлу (на азербайджански: Ağqoyunlular; آغقویونلولار) е туркоманска[източник? (Поискан преди 129 дни)], респективно туркополска[източник? (Поискан преди 129 дни)] племенна конфедерация под водачеството на племето баяндур, както и създадената от тях едноименна държава на територията на държавите Иран, Ирак, Източен Анадол от Турция, Армения и Азербайджан. В ирански и османски източници династията, която оглавява конфедерацията и държавата изписвана още Ак-Коюнлу, се споменава като Баяндурийе, респ. Баяндруридъ.
Името на държавата често изписвано на български слято Аккоюнлу е унищожена от Сефевидите през 1501 – 1503 г., с което е отворен пътя за завладяването на Близкия Изток от Османската империя начело със султан Селим I, и обявяването му за халиф след превземането на Мека и Медина от османците. Това позволява след смъртта на Селим и овладяването на ресурсите на целия Близък Изток, неговият син Сюлейман Великолепни да смени посоката на стратегическото османско настъпление към Централна Европа и през 20-те години на XVI век след превземането на Белград и последвалата решителна битка при Мохач (1526) – да обсади Виена. По този начин са поставени унгарските земи под османско владичество. Непосредствено след разгрома на Ак Коюнлу се оформя цялостния облик на Османската империя по време на нейния разцвет през XVI и XVII век.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според византийски хроники Ак Коюнлу присъстват в Източен Анадол поне от 1340 г., като повечето племенни водачи, включително основателя на династията Кара Осман (управлявал 1378 – 1435), са женени за византийски принцеси. През 1402 г., след битката при Ангора, Кара Осман получава в апанаж от Тимур – Диарбекир със земята на северен Ирак.
Със смъртта на Кара Осман, основател на династията Ак Коюнлу, през 1435 г. между неговите потомци избухва междуособица. През 1453 г., т.е. в годината на превземането на Константинопол, от нея победител излиза Узун Хасан – заставайки начело на Ак Коюнлу. Той се вижда в „менгеме“ между съперничещата му туркменска династия на Кара Коюнлу от изток, водена от Джахан Шах и османците – от запад. Узун Хасан е принуден да влезе в серия от съюзи, за да си подосигури западния фланг. През 1458 г. се жени за Теодора Комнина (Деспина Хатун) след което влиза в стратегически съюз с Венецианската република от 1464 г. Узун Хасан подържа дипломатическите връзки с Московия, Бургундия, Полша и Мамелюкски Египет, както и съюзнически отношения с Карамания, освен династическия съюз с Трапезундската империя.
През 1461 г. Узун Хасан започва кампанията си срещу Кара Коюнлу. Със смъртта на Джахан Шах през 1467 г. Узун Хасан успява да анексира територии в Азербайджан и Ирак. До 1469 г. той окупира целия Иран. Подкрепата на Узун Хасан за Караманидите обаче ускорява войната му с османците (1472 – август 1473), които решително побеждават Ак Коюнлу в битката при Отлукбели на 11 август 1473 г. и по този начин предрешават съдбата на Анатолия. Начело на османската армия е лично Мехмед II, придружаван от синовете си. Реално османски военначалник в похода срещу Узун Хасан и в битката е „Големият Даут паша“.