Аларе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аларе
Αρχοντικό
— село —
Гърция
40.79° с. ш. 22.4653° и. д.
Аларе
Централна Македония
40.79° с. ш. 22.4653° и. д.
Аларе
Воденско
40.79° с. ш. 22.4653° и. д.
Аларе
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 59 m
Население 231 души (2001)

Ала̀ре[1] (на гръцки: Αρχοντικό, Архондико, катаревуса: Αρχοντικόν, Архондикон, до 1926 Αλάρι, Алари[2]) е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония. Населението му е 231 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на около 4 километра източно от град Енидже Вардар (Яница).

История[редактиране | редактиране на кода]

В местността Тумба има праисторическо селище, обявено в 1984 година за паметник на културата.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Аларе е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австрийската военна карта селото е отбелязано като Алар (Alar), на картата на Кондоянис също е отбелязано като Алар (Αλάρ), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Алари (Ααλάρη) е село с 20 християнски семейства.[4]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Аларе:

„ Селото Алари лежи в гориста местност в съседство със село Чаушли, от което отстои на четвърт час. Жителите са българи и се занимават предимно със земеделие и малко с винопроизводство. На юг от селото има хълм, покрит с гъста гора.[5] “

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Аларе брои 160 жители българи.[6]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Аларе (Alare) има 224 българи екзархисти.[7] В селото има и турци.

Аларе е нападано от гръцки андартски чети на 11/24 декември 1905 година. Обединените гръцки чети на Ставрос Ригас, Михаил Анагностакос и Христос Прандунас нападат българското екзархийско село, но българската милиция в селото оказва силна съпротива, а ситуацията за андартите се влошава с появата на редовна османска войска.[8] По инициатива на Прандунас гърците пробиват обръча като дават само трима убити и трима ранени.[9] Селото отново е нападнато от андарти на 2 юни 1906 година. Турската власт, за да прекъсне каналите на ВМОРО до Ениджевардарското езеро, изселва населението му в Енидже Вардар, като едва след Младотурска революция му е позволено да се завърне. Тогава в Аларе и близките села като български учител работи Димитър Лешников.[10]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

„ Аларя, 28/II, 1 ч. от Апостол. Това село, на два пъти горено от гръцките чети, е останало 16 къщи: 12 екзархийски и 4 униатски. черквата „Св. Атанас“ няма никакви имоти, засега е затворена. Училището (вакъф) е земница с таван, големина 4Х4Х3 m, осветявано добре.[11] “

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Αγαλάρ) има 66 екзархисти.[4][12]

Според Боривое Милоевич селото (Alare) има 23 къщи християни славяни.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Алари (Αλάρι) като село с 82 мъже и 72 жени.[4] Българското му население се изселва, по няколко семейства се заселват в Горни Воден, Асеновградско, в Искра и Вълчин, Карнобатско. В селото остава само Траю Гъсков, действащ кмет на селото,[13] а скоро след това там са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 22 имота на жители, преселили се в България.[4] В 1926 година селото е прекръстено на Архондико. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 71 бежански семейства и 245 души бежанци.[14]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Аларе
  • Flag of Greece.svg Антониос Аргириу (Αντώνιος Αργυρίου), гръцки андартски деец, четник в периода 1907-1908 година[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Гоно Гьошев, четник на Иван Карасулийски и Апостол Петков[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицо Гъсков (Мицо Кяа), едър скотовъдец и член на управителното тяло на ВМОРО в Аларе, неколкократно лежи в турски затвори. За кратко е кмет на селото, но след 1922 година е заточен на Крит където и умира, а имотите му са заграбени от гръцки преселници.[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Трифон Кяев, ръководител на селския комитет на ВМОРО[18]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Α1/Φ17/26695/879/24-5-1984 - ΦΕΚ 484/Β/23-7-1984. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 24 юни 2018.
  4. ↑ а б в г д Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
  5. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 53. (на руски)
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  8. ↑ Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 191. (на гръцки)
  9. ↑ Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 192. (на гръцки)
  10. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.210-223
  11. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
  12. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  13. ↑ Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.95
  14. ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  15. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 122. (на гръцки)
  16. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.202
  17. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.213
  18. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.199
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Аларе&oldid=10936890“.