Алауити
| Алауити | |
|---|---|
  |
|
| Общ брой | около 2 700 000 [1] |
| Значителен брой в |
 Израел (Голански възвишения): 2 100 |
| Език | арабски |
| Религия | мюсюлмани (Шиитски ислям) |
| Алауити в Общомедия | |
Алауити (на арабски: علوية, ‘Alawīyyah; на арабски: نصيريون , Nuṣayrī) са религиозна общност, концентрирана в Сирия, която е клон на шиитския ислям.
Вземат името си от Али ибн Аби Талиб, братовчед и зет на пророка Мохамед, който е първият шиитски имам, и четвърти според сунитския ислям. Алауитите са близки до ислямското течение на алианите/алевитите, като термините имат общ корен.[7]
Алауитите в Сирия се сдобиват с т. нар. държава на алауитите, в регионите Латакия и Тартус, по време на Френският мандат в периода 1920-1936. [8] В момента алауити образуват политическия елит на сирийската държава чрез бившия и настоящ президенти Хафез Асад и сина му Башар ал-Асад.
Вижте още[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ The sword and the word. // The Economist. 12 May 2012.
- ↑ Minority Rights Group International : Syria : Syria Overview. // Minorityrights.org. Посетен на 2012-07-06.
- ↑ Turkey. // State.gov. Посетен на 2012-07-06.
- ↑ http://www.repost.us/article-preview/#!hash=0467cbf01990a23ab00bfe1a45696310
- ↑ Lebanese Allawites welcome Syria’s withdrawal as ‘necessary’ 2005. // The Daily Star. The Alawis have been present in modern-day Lebanon since the 16th century and are estimated to number 100,000 today, mostly in Akkar and Tripoli. The sect is managed through the Islamic Alawi Union, a council of 600 members that are elected every four years.
- ↑ Lebanon’s Alawi: A Minority Struggles in a ‘Nation’ of Sects. // Al Akhbar English, 2011-11-08. Посетен на 2012-07-06.
- ↑ The Plain of Saints and Prophets: The Nusayri-Alawi Community of Cilicia ... - Gisela Procházka-Eisl, Stephan Procházka - Google Břger. // Books.google.dk. Посетен на 2012-07-06.
- ↑ Provence, Michael. "The Great Syrian Revolt and the Rise of Arab Nationalism." Austin: University of Texas Press, 2005.
