Алауити
| Алауити علوية | |
|---|---|
 Празнуващи алауити | |
| Общ брой | ок. 2 700 000[1] |
| Разселение |  Сирия: 2 100 000[2] Турция: 450 000[3] Ливан: 100 000 – 120 000[4][5][6] Израел: 2100 |
| Език | арабски |
| Религия | шиитски ислям |
 | |
| Разселение на Алауитите в Левант | |
| Алауити в Общомедия | |
Алауити (на арабски: علوية, ‘Alawīyyah; на арабски: نصيريون, Nuṣayrī) са религиозна общност, концентрирана в Сирия, която е клон на шиитския ислям.
Вземат името си от Али ибн Аби Талиб, братовчед и зет на пророка Мохамед, който е първият шиитски имам, и четвърти според сунитския ислям. Алауитите са близки до ислямското течение на алианите/алевитите, като термините имат общ корен.[7]
Алауитите в Сирия се сдобиват с т. нар. държава на алауитите, в регионите Латакия и Тартус, по време на Френския мандат в периода 1920-1936. [8] Алауити образуват политическия елит на сирийската държава чрез бившия и настоящ президент Хафез Асад и сина му Башар ал-Асад.
Светското ръководство на алауитските общности както в Турция, така и в Сирия през 20-ти век има тенденция да подкрепя секуларизацията на обществото и гражданското равенство, независимо от религиозната принадлежност.
В Сирия, която е под френския мандат на Обществото на нациите, през август 1920 г. е създадена „автономна територия на алауитите“ със столица в Латакия, като на 12 юни 1922 г., обявена за „държава на алауитите“. Тази държава има свое знаме, което е бяло с жълто слънце в средата и четири червени ъгъла. Населението на тази страна е 278 хиляди души, от които 176 хиляди са алауити. През 1930 г. страната е преименувана на Санджак Латакия.
След общосирийското национално въстание алауитската държава е анексирана към Сирия на 5 декември 1936 г., докато, въз основа на правната система на френския мандат в Ливан, водещите шейхове на алауитските племена приемат редица декларации за безусловно принадлежността на алавизма към шиитския ислям (първата такава декларация е направена през юли 1936 г.).
През 1970 г. алауитът Хафез ал-Асад извършва военен преврат и става президент на Сирия. Това предизвиква недоволство сред много мюсюлмани, християни и евреи, които посочват, че според конституцията само мюсюлманин може да бъде президент на Сирия.
През 1973 г. имамите на дванадесетте шиити приемат фетва, според която правните правила на отношенията между шиитите се прилагат и за алауитите, което означава официалното признаване на алауитите като мюсюлмани. Това увеличава недоволството на сунитите в Сирия, които съставляват мнозинството от населението. Под знамето на ислямската съпротива срещу светския алавитски режим в град Хама се провежда въоръжено въстание. То е придружено от кланета, по-специално на повечето кадети от артилерийското училище. Потушаването на въстанието от ръководството на алауитите довежда до смъртта на 7 – 35 хиляди души и до значителното разрушение на града. По непотвърдени данни правителствените сили са използвали химически оръжия срещу бунтовниците.
В настоящето има процес на постепенно сближаване между алауитите и дванадесетте шиити, които съставляват огромното мнозинство от шиитите в света. Този процес е иницииран от Хафез ал-Асад и продължава при неговия син Башар на фона на военно-политическото сближаване между алавитския режим в Сирия и шиитския режим в Иран. В алауитските села се строят джамии и се спазват Рамадан и други мюсюлмански ритуали.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ The sword and the word. // The Economist. 12 май 2012.
- ↑ Minority Rights Group International: Syria: Syria Overview. // Minorityrights.org. Посетен на 6 юли 2012.
- ↑ Turkey. // State.gov. Посетен на 6 юли 2012.
- ↑ www.repost.us, архив на оригинала от 6 август 2012, https://web.archive.org/web/20120806071752/http://www.repost.us/article-preview#!hash=0467cbf01990a23ab00bfe1a45696310, посетен на 2012-07-25
- ↑ Lebanese Allawites welcome Syria’s withdrawal as ‘necessary’ 2005. // The Daily Star. 30 април. The Alawis have been present in modern-day Lebanon since the 16th century and are estimated to number 100 000 today, mostly in Akkar and Tripoli. The sect is managed through the Islamic Alawi Union, a council of 600 members that are elected every four years. Архив на оригинала от 2012-03-25 в Wayback Machine.
- ↑ Lebanon’s Alawi: A Minority Struggles in a ‘Nation’ of Sects. // Al Akhbar English, 8 ноември 2011. Посетен на 6 юли 2012.
- ↑ The Plain of Saints and Prophets: The Nusayri-Alawi Community of Cilicia ... - Gisela Procházka-Eisl, Stephan Procházka - Google Břger. // Books.google.dk. Посетен на 6 юли 2012.
- ↑ Provence, Michael. The Great Syrian Revolt and the Rise of Arab Nationalism. Austin: University of Texas Press, 2005.