Албания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата на Балканския полуостров. За историческата държава в Кавказ вижте Кавказка Албания.

Република Албания
Republika e Shqipërisë
    
Девиз: Ti Shqipëri, më jep nder, më jep emrin Shqipëtar
Албанийо, дай ми чест, дай ми албанско име
Национален химн: Химн на знамето
Наименование на местния жител: албанец
Местоположение на Албания
Местоположение на Албания
География и население
Площ 28 748 km²[1]
(на 140-то място)
Води 4.7%
Граници Черна гора, Косово, Република Македония, Гърция
Климат умерено
континентален
Столица Тирана
41°20′ с. ш. 19°48′ и. д. / 41.333333° с. ш. 19.8° и. д.
Най-голям град Тирана
Официален език албански
Население
(пребр., 2017)
2,876,591[2]
Гъстота на нас. 105 души/km²
(на 63-то място)
Управление
Форма Парламентарна република
Президент Илир Мета
Министър-председател Еди Рама
Организации Съвет на Европа, НАТО, ООН, ОИС, ОЧИС
История
от Османската империя 28 ноември 1912
Икономика
БВП (ППС, 2018) $38.154 млн.
БВП на човек (ППС) $13,274
БВП (ном., 2018) $15.289 млн.
БВП на човек (ном.) $5,319
ИЧР (2015) Повишение 0.764 (висок)
(75-то)
Коеф. на Джини (2013) 34.5 (среден)
Прод. на живота 76,4
(46-то)
Детска смъртност 19,2
(91-во)
Грамотност 99,0
(45-то)
Валута Албански лек (ALL)
Други данни
Часова зона UTC+1
Код по ISO AL
Интернет домейн .al
Телефонен код +355
Официален сайт http://www.e-albania.al

Република Албания (на албански: Republika e Shqipërisë, изговаря се Шчипърѝя, интерпретира се като „Земята на орлите“, но всъщност произлиза от думата shqip, в превод – "разбира", т.е. "Земята на разбиращите се") е страна в Южна Европа.

Граничи с Черна гора на север, Косово на североизток, Бившата Югославска Република Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1 371 km² водна площ.

История[редактиране | редактиране на кода]

Днешна Албания в древността е била северната част на Епир, а по-късно там е разположена част от римската област (провинция) Нов Епир. За първи път понятието „албански“ се среща в текст на „бащата на съвременната география“ Клавдий Птоломей през II век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в летописите на ромейските историци. След като са част от България през IX-XIII век и за кратко са в ромейската и сръбската държави, албанските земи са завладяни от Османската империя през 1478 г.

По време на Балканската война, на 28 ноември 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с декларацията от Вльора.[2] След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили налагат за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче няма необходимия административен и дипломатически опит, поради което напуска албанския трон само 6 месеца след като го е заел. Малко след това, с началото на Първата световна война, територията на страната е окупирана от Сърбия, Гърция и Италия, а след това и от войски на Австро-Унгария и Франция, като остава под чужда окупация до 1920 г.[3]

През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. В 1921 г. католиците геги в Северна Албания, подкрепени от Югославия, провъзгласяват Република Мирдита, която съществува само няколко месеца. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президент Ахмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу I.

Страната е окупирана от Италия по време на Втората световна война. Съпротивителното движение постепенно е овладяна от новосъздадената комунистическа партия с водач Енвер Ходжа. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със СССР и останалите държави от Източния блок, но след смъртта на Сталин той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към Китай на Мао Дзедун. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимален досег с останалия свят.

До 1990 г., 5 години след смъртта на Ходжа, Албания е затворена комунистическа държава, която има минимална комуникация дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, развихрилата се организирана престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово.

През 1992 г. се провеждат първите демократични избори в Албания след Втората световна война. [4]

По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. Албания приема близо 500 000 бежанци – етнически албанци от граничещото със страната Косово.[4]

НАТО официално кани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в Букурещ през април 2008 г. На 1 април 2009 г. те официално се присъединяват към Алианса.

През 2009 г. Албания официално кандидатства за членство в ЕС.[4]

География[редактиране | редактиране на кода]

Площта на Албания е 28 750 квадратни километра, с 362-километра брегова линия на Йонийско и Адриатическо море, 282 километра граница с Гърция на юг и общо 438 километра граници с Република Македония на изток, Косово на североизток и Черна гора на северозапад.[5] Около 70% от територията на страната е заета от планини и хълмове, а близо 20% е крайбрежна равнина.[6]

Албанските алпи или Проклетия са част от Динарите и на много места са труднодостъпни, или изцяло непристъпни. Реките на север образуват дълбоки долини, които представляват допълнително естествено препятствие.[7] В централна Албания е разположен хребетът Черменика, който не се отличава с особено високи възвишения – предимно между 305 и 915 метра надморска височина. Планините в този централен регион са главно от варовик и пясъчник, и седят върху разлом с повишен земетръсен риск.[8] Източно от Черменика се намира най-високата планина в страната, Кораб, чийто връх Голям Кораб се издига на 2764 m надморска височина.[9] Това са най-недостъпните райони на целия Балкански полуостров. Най-ниски са хълмовете и възвишенията в южна Албания, където речните долини са широки, а условията за земеделие са добри.[8]

Долината на река Валбона в Албанските алпи

По-равнинни са бреговата ивица, чиято ширина достига до 50 километра в района на Елбасан, но е средно не повече от 16 километра, както и преходните равнини между крайбрежието и планинските райони.[10] Тези райони са предимно сухи, с бедни почви, но в подножията на планинските вериги дъждовете са редовни и почвите са плодородни.[10] На югоизток се намират живописните Охридско, Преспанско и Малко Преспанско езера, които Албания споделя с Република Македония и Гърция. Границите на трите страни се срещат в Преспанското.[8]

Езерата, както и повечето потоци и реки в източна Албания, се оттичат в Черни Дрин, който се влива в Адриатическо море.[11] Повечето реки са силно непостоянни. Често нивата им са прекалено ниски, за да са полезни за напояване на селскотопански площи; от друга страна, при пълноводие в следствие на планински валежи, нивата им се покачват драстично и непредвидимо. Изключение прави река Буна, единствената плавателна в Албания.[12] Захранваната от планинско снеготопене и сезонни валежи река Дрин също е относително спокойна, пълноводието ѝ варира с не повече от 1/3 между сезоните. Тя е и най-дългата река в Албания, с дължина 282 km, а водосборният ѝ басейн възлиза на 15 540 квадратни километра.[13] Други големи реки са Вьоса и Девол, а Шкумбини тече в централната част на страната. С цел оползотворяване на реките за селскостопански нужди са изградени напоителни канали, какъвто е каналът Вьоса-Леван-Фиер. Благодарение на следвоенните усилия за усвояване на реките, напоените площи нарастват от 29 000 хектара през 1938 година до 400 000 хектара през 1986 година.[13]

Крайбрежието на Йонийско море, известно и като Албанска Ривиера

Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Поради разположението си на брега на Йонийско и Адриатическо море и планински вериги във вътрешността, страната има необичайно климатично разнообразие.[14] Средните температури в низините са около 7° през зимата и 24° през лятото, предпопределяйки мек климат, макар и с висока влажност. В южните низини средните температури са по-високи. Температурните амплитуди във вътрешността пък се предпопределят най-вече от разликите във височините. Средните валежни количества са високи поради срещане на средиземноморски и континентални въздушни маси.[15] Навлизането на средиземноморския въздух предизвиква вертикални течения, които пораждат и чести гръмотевични бури със силни ветрове и поройни дъждове. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 – 1500 mm. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 mm, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.[15]

Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са нефт, природен газ, битум, въглища, желязна руда, боксити, хром, медна руда и никел. Има големи солни находища.[16] Климатичните и релефни особености дават на Албания и голям хидроенергиен потенциал, който е усвоен чрез няколко мащабни водноелектрически централи. Сериозно засушаване през 1980-те години обаче показва рисковете от прекалената зависимост от ВЕЦ.[17]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Албания е 3 170 048 (2009).

Население (1961 – 2003) Възрастова структура (2005)
Население (1961 – 2003)
Възрастова структура (2005)

Албанците са по-силно родово и национално ангажирани, отколкото религиозно пристрастни, особено след дългогодишния комунистически режим. В 2001 г. в Албания мюсюлманите са 38,8%, християните общо са 35,4% (от които католици 16,8%, православни 16,1%, протестанти 0,6%, други 0,6%), нерелигиозни са 25,6% (включително материалисти атеисти – 9,0% от населението), отчетени са и 0,2% бахайци и др.[18]

След забраната на религиите от 1967 г. в по-стари нестатистически най-общи оценки на ЦРУ и предположения за състоянието след 1990 г. ориентировъчно за мюсюлманско се счита 70% от населението, 20% са православни и 10 – католици.[19]

На преброяването от 2004 г. 98,6% от населението са се определили за етнически албанци (известни и като арнаути), а за гърци – 1,2%. [20] Етническите албанци се делят на две основни етнолинвгистични групи – геги и тоски, населяващи съответно регионите на север и юг от река Шкумба.[6] Останалите официално признати малцинства са арумъни (власи), черногорци, българи, цигани и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). Голяма част от македонците в Албания се самоопределят като българи, други от тях приемат термина македонци, но не смятат, че между македонци и българи има етническа разлика.

Хората с български произход в посочените райони (близо до Охридското езеро) са признати от албанското правителство и се считат за българи.[21] Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа", Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество "Гора" от Кукъс, дружество "Мир" от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище.

Езици[редактиране | редактиране на кода]

В Албания албанският е официален език, но се говорят също гръцки, български и македонски език, арумънски (румънски език) и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Гърция и по-малки общности – в Черна гора.

Българи[редактиране | редактиране на кода]

В днешно време българите в Албания са групирани главно в 3 района:

Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици заявява, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Тези данни са потвърдени на база оценки на различни учени и международни организации, както и по данни на Екзархията, доклади на Българското консулство в Албания, книгата на Светлозар ЕлдъровБългарите в Албания“ и други.

Според вестникМонитор“ броят на българите в някои на градовете в Албания е следният: 4 – 5 хиляди в Елбасан, 3 – 4 хиляди в Тирана, 2 – 3 хиляди в Драч, около 1000 в Пешкопия.

Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в български висши и средни училища.

Въпреки пропагандата от много страни (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка), както и заплахи, на които са били подложени българите там през вековете, някои са запазили своите български корени.

Сградата на парламента в Тирана

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Държавният глава е президентът, избиран от Кувенди Популор (Народното събрание). По-голямата част от 155-те члена на парламента се избират от албанците на всеки 5 години. Президентът се подпомага от министерски съвет, назначаван от него.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Албания е разделена на 65 общини, групирани в 12 области. Столицата Тирана има специален статут.

Области в Албания
  1. Берат – Берат
  2. Дебър – Пешкопия
  3. Драч – Драч
  4. Елбасан – Елбасан
  5. Фиер – Фиер
  6. Аргирокастро – Аргирокастро
  7. Корча – Корча
  8. Кукъс – Кукъс
  9. Лежа – Лежа
  10. Шкодра – Шкодра
  11. Тирана – Тирана
  12. Вльора – Вльора

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Албания е аграрна страна, тя е сред най-бедните държави в Европа[22] БВП на глава от населението е едва 25% от средното за Европа.[23] Страната има проблем с високата безработица, корупцията, която достига високи правителствени нива, и организираната престъпност.

Основният износ на Албания е на хром и продукти на хранително-вкусовата промишленост.[4]Вносът е главно от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите, които емигрантите, работещи в чужбина, пращат на своите близки в Албания, са важен източник на приходи за страната.[4]

Брутният вътрешен продукт (ППС) възлиза на $21,28 милиарда, или около $6000 на глава от населението – в региона по-нисък БВП има само Косово. От БВП 20,6% се падат на земеделието и селското стопанство, 19,9% – на промишлеността, и 59,5% – на услугите. Въпреки че населението е 3 970 000 души, работната ръка възлиза на 1 090 000 души, или по-малко от 1/3 от населението. Най-много работоспособни албанци са заети в областта на земеделието – 58%.

По официални данни безработицата е около 13%. Други проблеми са големият бюджетен дефицит (близо 1 млрд. щ.д.) и недостигът на електричество.

Липсата на адекватна инфраструктура и корупцията спират чуждестранните инвеститори.[4]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Грамотността в Албания е 99,0%[24], което поставя страната на 21-во място в световен мащаб[25] и значително пред България.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2147.html; CIA World Factbook.
  2. Мете 2007, с. 249.
  3. Мете 2007, с. 260 – 261.
  4. а б в г д е BBC News – Albania country profile. // Посетен на 2011-02-17.
  5. БК, 1992, pp. 57–58
  6. а б БК, 1992, p. xxviii
  7. БК, 1992, p. 59
  8. а б в БК, 1992, p. 60
  9. Europe Ultra-Prominences, peaklist.org, посетен на 2 ноември 2012
  10. а б БК, 1992, pp. 59–60
  11. БК, 1992, p. 61
  12. БК, 1992, pp. 63
  13. а б БК, 1992, p. 64
  14. БК, 1992, pp. 64-65
  15. а б БК, 1992, p. 65
  16. БК, 1992, p. 140
  17. БК, 1992, pp. 142–143
  18. World Christian Encyclopedia, 2001, Oxford University Press. Vol 1: p 51
  19. CIA – The World Factbook – Albania. // Cia.gov. Посетен на 2013-21-08.
  20. [1]
  21. Правната комисия на албанския парламент призна българското малцинство. // Mediapool.bg, 12 октомври 2017 г.. Посетен на 5 декември 2017 г..
  22. Albania Country Brief. Министерство на външните работи и търговията (Австралия), 1 август 2008. Посетен 2 октомври 2009.
  23. Albania's GDP per capita in PPS (2008). // Eurostat. Посетен на 2009-10-02.
  24. http://hdr.undp.org/en/media/HDR_2009_EN_Complete.pdf Human Development Report 2009, посетен на 31 януари 2011
  25. http://hdr.undp.org/en/media/HDR_2009_EN_Complete.pdf Human Development Report 2009, посетен на 31 януари 2011

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((bg)) Мете, Серж. История на албанците. София, Издателство „Рива“, 2007. ISBN 978-954-320-132-7.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]