Албанска азбука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Съвременната азбука на албански език се основава на латиницата и съдържа 36 букви.[1] На алабански липса латинската буква W.

Буква: A B C Ç D Dh E Ë F G Gj H I J K L Ll M N Nj O P Q R Rr S Sh T Th U V X Xh Y Z Zh
Звукова
стойност
:
a b t͡s t͡ʃ d ð e ə f ɡ ɟ h i j k l ɫ m n ɲ o p c ɾ r s ʃ t θ u v d͡z d͡ʒ y z ʒ
Български: А Б Ц Ч Д ** Е Ъ Ф Г (Дя) Дьо*, Дж Х И Й, ь К Ля, Льо* Л М Н меко Н, (Ня) Ньо* О П (Тя) Тьо*, Ч *** Р С Ш Т **** У В Дз Дж Ю ***** З Ж
Легенда:
* на български буквите са представени с ьо, но на албански е без крайния звук о.
Буквата я се предава с кратък звук.
** Това се представя както th от англ. the
*** Звучи както r на английски език
**** Това се представя както th от англ. thin
***** Това звучи като френското "u" или немското "ü"

Удебелените букви са гласните. Прослушване на албанската азбука Прослушване на албанската азбука.

История[редактиране | редактиране на кода]

Приемането на обща албанска азбука се превръща в една от основните задачи на Албанското национално възраждане в края на XIX и началото на XX век. По това време различните конфесионални общности използват различни писмени системи — католиците латиница, православните гръцка азбука, а мюсюлманите арабска азбука. Отделно съществуват и множество различни системи за адаптиране на тези писмености към албанската фонология.[2]

Още в средата на XIX век Наум Векилхаджи разработва напълно нова писмена система от 33 букви, наподобяващи графично арменските. Тази азбука не се налага масово, заради липсата на типографски шрифтове. През 1879 година Призренската лига утвърждава т.нар. „истанбулска азбука“, разработена от Сами Фрашъри, Яни Врето, Пашко Васа и други дейци на Възраждането. Тя е компромисно решение, базирано на латиницата, но с няколко гръцки и новосъздадени букви.[3]

Окончателното стандартизиране на албанската азбука е извършено на Битолския конгрес през ноември 1908 година. Азбуката е подготвена от комисия с представители на различните общности, оглавявана от католическия свещеник Герг Фишта. Тя е изцяло базирана на латиницата като запазва фонетичния принцип на предходните проекти — на всяка от 36-те албански фонеми съответства по една буква или съчетание от букви.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Omniglot на албански
  2. Мете 2007, с. 48-49.
  3. Мете 2007, с. 49-50.
  4. Мете 2007, с. 64-66.
Цитирани източници
  • ((bg)) Мете, Серж. История на албанците. София, Издателство „Рива“, 2007. ISBN 978-954-320-132-7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]