Албанска съпротива през Втората световна война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Албанска съпротива
Втора световна война
Partisans in Tirana.jpg
Комунистически партизани след превземането на Тирана през ноември 1944 година
Информация
Период 1939 – 1944 г.
Място Албания
Резултат Установяване на комунистически режим в Албания
Страни в конфликта
Националноосвободителна армия
Легалистко движение
Бали Комбътар
Албанско кралство
Италия
Германия
Командири и лидери
Митхат Фрашъри
Енвер Ходжа
Фадил Ходжа
Абаз Купи
Шефкет Върладжи
Мустафа Круя
Екрем Либохова
Франческо Якомони
Сили
70 000 600 000
Жертви и загуби
30 000[1] 26 595 (само от страна на Италия и Германия)[1]

Албанската съпротива през Втората световна война е съпротивително движение в Албания срещу правителството на Албанското кралство и поддържащите го Италия и Германия.

То включва няколко различни групи, но в най-масовия си заключителен етап е доминирано от прокомунистическата Националноосвободителна армия, ръководена от Енвер Ходжа. Първите прояви на съпротивата са след превръщането на Албания в италиански протекторат през 1939 година, в началото на Втората световна война. Тя завършва през есента на 1944 година, когато в страната е наложено управление на комунистите.

История[редактиране | редактиране на кода]

Начален период[редактиране | редактиране на кода]

Началото на Албанската съпротива е поставено малко след италианската окупация, като първоначално движението е разделено на две — привържениците на връщането на крал Зогу I от Легалисткото движение, водени от генерал Абаз Купи, и републикански националистически групи, образували след това оглавената от Митхат Фрашъри организация Бали Комбътар. Републиканците имат по-голямо влияние от монархистите, като са особено популярни в присъединените през 1941 година към Албанското кралство Косово и западна Македония.[2]

Включване на комунистите[редактиране | редактиране на кода]

Комунистическото направление на Албанската съпротива започва да се организира едва след началото на войната със Съветския съюз през лятото на 1941 година. През ноември, с активното участие на функционери на Югославската комунистическа партия и като нейно подразделение, е създадена Албанската комунистическа партия, оглавена от сътрудника на Коминтерна Енвер Ходжа. Следвайки единофронтовската политика на Коминтерна, през септември 1942 година комунистите успяват да привлекат все повече губещите влияние монархисти и някои местни групи в Националноосвободителен фронт, но Бали Комбътар продължава да е водещата организация на съпротивата.[3]

През пролетта на 1943 година по решение на Югославската народна освободителна армия комунистите създават Националноосвободителна армия, която има два отделни щаба — един за старата територия на Албания, оглавен от Енвер Ходжа, и друг за Косово, начело с Фадил Ходжа. И двата щаба са поставени под надзора на Светозар Вукманович.[4]

През лятото на 1943 година Националноосвободителния фронт и Бали Комбътар се споразумяват за общи действия и създаване на съвместен Комитет за спасение на Албания. Споразумението се обявява за независима Албания в граници, съответстващи на националното самоопределение на населението. По тази причина и под югославски натиск малко по-късно комунистите се оттеглят от него, а през есента монархистите напускат Националноосвободителния фронт.[5]

Германска окупация[редактиране | редактиране на кода]

Капитулацията на Италия на 8 септември 1943 година дава силен тласък на Албанската съпротива. Италианските войски се изтеглят неорганизирано от страната, партизаните установяват контрол над голямо количество оръжие, а около 1500 италиански дезертьори се присъединяват към Съпротивата. В същото време в Албания са въведени германски войски, за да предотвратят евентуален десант на Балканите. Германците пленяват 90 хиляди италианци и признават независимостта на Албания, политическите затворници са освободени, а профашисткото правителство е заменено с политици от различни партии от предвоенния период.[6]

Бали Комбътар и монархистите подкрепят новото правителство, но продължават да поддържат военните си формирования, които участват в активни военни действия срещу югославските партизани, както и в изселвания на сръбски и черногорски колонисти от северните части на страната. Комунистите продължават да имат голямо влияние в южна Албания.[7]

След налагането на комунистическа власт в Албания албански партизани подпомагат югославските в Черна гора и Босна и Херцеговина.[8]

В същото време части на Бали Комбътар се противопоставят на югославската армия в Косово до пролетта на 1945 година, като при ликвидирането на съпротивата им са избити около 50 хиляди души. Съпротивата на отделни групи срещу комунистите в самата Албания продължава до началото на 50-те години.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Pearson 2006, с. 418.
  2. Мете 2006, с. 281-282.
  3. Мете 2006, с. 280, 283-284.
  4. Мете 2006, с. 283-284.
  5. Мете 2006, с. 285-286.
  6. Мете 2006, с. 287-289.
  7. Prifti 1978, с. 292-294.
  8. Prifti 1978, с. 198.
  9. Prifti 1978, с. 295, 298.
Цитирани източници