Алба Фуценс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Алба.

Алба Фуценс и Монте Велино. юни 2003.
Алба Фуценс

Алба Фуценс (на латински: Alba Fucens) е древен град на 105 км североизточно от Рим, над Лаго Фучино. Намирал се е на 1016 м над морското равнище, в подножието на Монте Велино, 6,4 km северно от Авецано. Намира се до малкото село Албе, квартал от Massa d'Albe в провинцията Л'Акуила в региона Абруцо в Италия.

Алба Фуценс е първо град на еквите. През 458 пр.н.е. е обкръжен от римляните, но не е првзет. През 303 пр.н.е. e превзет от римляните с командир Гай Юний Бубулк Брут и става римска колония.

В градския затвор са били Сифакс, крал на Нумидия, Персей, крал на Древна Македония и Битуит, кралят на арверните.

През 1949 г. градът е открит от белгиеца De Vischer.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ekkehart Rotter, Roger Willemsen, Abruzzen Molise, DuMont Verlag, Ostfildern 2002, ISBN 3-7701-6612-4

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]