Албена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Албена.

Албена
Албена – панорама
Албена – панорама
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Пощ. код 9620
Тел. код 0579
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 99958
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Балчик
Николай Ангелов
(независим)
Албена в Общомедия
Хотел „Добруджа“ – символ на Албена

Албена е ваканционно селище на Черно море, разположено в Североизточна България, област Добрич. То е открито официално на 24 август 1969 година. Стопанисва се от една от най-големите туристически компании в България – „Албена“ АД, публично търгувано дружество на Българска фондова борса.

То е със статут на селищно образувание (с национално значение), считано от 1 февруари 2005 г.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Курортът е основан през 1966 г., след като ръководителят на държавната власт на Народна република България в Толбухински окръг, отговарящ наред с ресор Селско стопанство и за ресора Архитектура и благоустройство – първият зам.-председател на Окръжния народен съвет в Толбухин (днешен гр. Добрич) и председател на Окръжното ръководство на БЗНС в Толбухин Алекси Иванов инициира с докладна записка до председателя на Министерския съвет на НРБ Тодор Живков създаване на курорт на бреговете на Толбухински окръг през май 1965 г. Правителството на НРБ дава съгласието и отпуска на Толбухински окръг средства, с които започва построяването на курорта. Новият курорт, съгласно решение на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет – Толбухин, е именуван „Албена“, на едноименното произведение на писателя Йордан Йовков, писано в началото на 20 век. С решение на Окръжния народен съвет се създава Комисия по строителството на курорта „Албена“ с председател Алекси Иванов и членове Ганчо Кръстев – член на КИ на Окръжния народен съвет и секретар (зам.-председател) на Окръжния комитет на БКП в Толбухин и Жельо Стайков – първоначално помощник на първия секретар на Окръжния комитет на БКП в Толбухин Вълкан Шопов, а от януари 1966 г. директор на дружество „Балкантурист“ в Толбухин. Строителството на почивни домове започва още през 1966 г., но първоначално през 1967 г. като временни жилища за туристи са конструирани бунгала, в които първите туристи са няколко чехословашки студентки. Курортът е официално открит на 14 март 1967 в присъствието на секретаря на БЗНС и председател на Президиума на Народното събрание на НРБ Георги Трайков, първия секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет на НРБ Тодор Живков, секретаря на Постоянното присъствие на БЗНС и заместник-председател на Министерския съвет на НРБ Петър Танчев, първия секретар на Окръжния комитет на БКП в Толбухин Вълкан Шопов, председателя на Окръжния народен съвет в Толбухин Михаил Андреев, председателя на Окръжното ръководство на БЗНС в Толбухин и първи заместник-председател на Окръжния народен съвет по въпросите на архитектурата, туризма и селското стопанство Алекси Иванов, секретаря на Окръжния комитет на БКП в Толбухин и член на ИК на Окръжния народен съвет в Толбухин Ганчо Кръстев и Жельо Стайков – назначен за управител на курорта „Албена“ през 1967 от Окръжния народен съвет Толбухин, на този пост до 1973 г. След изтеглянето на по-високоотговорна работа в София на Алекси Иванов през 1967 г., а малко по-късно и на Вълкан Шопов, управителят на курорта Жельо Стайков през 1969 г. открива официално построените сгради на почивните домове в присъстието на Първия секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет на НРБ Тодор Живков и новия първи секертар на Окръжния комитет на БКП в Толбухин Ганчо Кръстев. През 1974 г. е увеличена територията на курорта с построяването на ресторант извън сградите на почивните домове. През периода 1970 – 1989 в курорта са гости много чужди държавни и партийни ръководители, които са на официални посещения в НР България; курортът е посетен от Леонид Брежнев, Индира Ганди, Фидел Кастро, Юмжагийн Цеденбал, Жамбийн Батмунх, Николае Чаушеску, Думаагийн Содном, Саддам Хюсеин, Матьо Кереку, Таха Ясин Рамадан, Андреас Гавриелидис, Егор Лигачов и мн. др. През 1983 г. секертарят на Постоянното присъствие на БЗНС, зам.-председател на парламентарната комисия на Народното събрание на НРБ по обществено икономическо развитие и народен представител от 355 каварненски избирателен район Алекси Иванов инициира държавното ръководство на страната да отпусне средства за построяването на новата автомагистрала Албена – Каварна – Толбухин. През май 1987 заместник-председателят на Министерския съвет на НРБ и председател на Съвета по селско и горско стопанство и председател на комисията по земята Алекси Иванов издава заповед за включване на курорта „Албена“ в териториите на НР България, в които земята не може да се ползва за други нужди освен за туристически. През ноември 1988 г. със заповед на министъра на земеделието и горите на НРБ и председател на комисията по земята Алекси Иванов е разширена територията на курорта, като освен нова ивица за изграждане на почивни домове, към курорта е включен и горски парк, до който от години се изгражда и вилна зона. До промените през 1989 г. курортът освен туристически комплекс е и място за лятно политическо обучение, като през август 1989 г. членът на Политбюро на ЦК на БКП и секертар на ЦК на БКП Димитър Стоянов и секретарят на Постоянното присъствие на БЗНС Алекси Иванов откриват в курорта база на школите за ръководни кадри на БКП и БЗНС към Академията за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП. Към 1989 г. „Албена“ е най-модерният туристически курорт на НРБ.

География[редактиране | редактиране на кода]

Албена се намира в землището на с. Оброчище, на 8 километра от град Балчик, на 30 километра от градовете Добрич и Варна, на 500 километра североизточно от столицата на България София. Плажната ивица е с дължина 5 км и ширина 150 метра. Само на 10 километра от Албена се намира Ботаническата градина в Балчик, съдържаща уникални растения, както и архитектурно-парковият комплекс Дворецът, който е резиденция на румънската кралица Мария в началото на 20 век. Албена е разположена в близост и до резервата Балтата, който представлява лонгозна гора край река Батова.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Комплексът разполага с 33 хотела, разположени както по плажната ивица, така и в парковата зона, намираща се на около 900 метра от плажа. Около 90% от туристите са чужденци.

Обучение[редактиране | редактиране на кода]

През 1992 г. в Албена започва обучение по хотелски мениджмънт, въз основа на което през 1999 г. е открито висше училище с името Международен колеж със специалности в областта на туризма. Училището развива нови специалности в сферата на туризма, икономиката и ИТ, променя статута и името си на Висше училище по мениджмънт с кампуси във Варна и Добрич, и учебен център в София.

Зелена мисия[редактиране | редактиране на кода]

„Зелената“ мисия на ваканционно селище Албена е неизменна част от неговата философия. Целта е всички превозни средства за вътрешен транспорт в комплекса да бъдат екологични.

В сила на територията на Албена са обособени няколко зони за паркиране на автомобилите. В близост до плажа и парковете не се допуска паркирането, създадени са нови пешеходни и велозони, на разположение на гостите е безплатен електрически транспорт и ескалатор, свързващ парковата зона с плажа.

Спа и уелнес[редактиране | редактиране на кода]

Специализираната болница по рехабилитация „Медика Албена“ ползва минералната вода в Албена, която оказва положително влияние при справянето с болести на дихателните пътища, опорно-двигателната, нервната и ендокринната системи, сърдечносъдови заболявания, вторични анемии, гинекологични и кожни заболявания. Лечението се извършва чрез балнео процедури на открито в басейни с минерална вода и вани с минерална вода, перлени вани, подводен душов масаж, инхалации и различни иригации, апитерапия с продукти от пчелен мед, кинезитерапия, електро-светлолечение, парафинолечение, калолечение (кални апликации и калолечебни вани с минерална или морска вода). Част от предлаганите процедури са с лечебна кал от Тузлата.[2]

Минерални води[редактиране | редактиране на кода]

Минералните извори в Албена са с температура до 30 °C и общ дебит 1031 л/мин. Водата е слабоминерализирана (0,614 г/л), натриево-магнезиево-хидрокарбонатна, с леко алкална реакция (рН 7,4) и съдържание на окисляеми серни съединения 2 мг/л и флуор 0,3 мг в л. Минералните води са бистри, безцветни, с обща водна твърдост 17 немски градуса, но с приятни питейно-вкусови качества.[2]

Европейски курорт на спорта[редактиране | редактиране на кода]

В края на 2018 година Албена е избрана за Европейски курорт на спорта. Предлага се възможност за практикуване на повече от 40 спорта за хора от всички възрасти.

Пет европейски шампионата са част от програмата за 2019 г., която стартира още в началото на април: Европейско първенство по тенис на маса за глухонеми, UEFA U-17 шампионат за девойки, първенство по тенис на корт на железопътните компании в Европа, Европейски шампионат по хокей на трева за юноши до 16 години, Европейското първенство по петанк.

Аквапарк „Аквамания“[редактиране | редактиране на кода]

Намиращият се в Албена аквапарк „Аквамания“ е в ТОП 15 на водните паркове в Европа. От 2018 г. в него има обособена зона за деца и тийнейджъри.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Полуостров Албена на остров Брабант в Антарктика е наименуван в чест на курорта Албена.[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Справка за сел. обр. Курортен комплекс „Албена“ – от Националния регистър на населените места на НСИ
  2. а б Албена СПА и уелнес, VisitBulgaria.net.
  3. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Albena Peninsula.