Албена Хранова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Албена Хранова
българска литературна историчка
Родена

Националност Флаг на България България
Образование Пловдивски университет
Научна дейност
Област Филология, културология
Работила в Пловдивски университет
Публикации Двете български литератури (1992)
Историография и литература (2011)

Проф. дфн Албена Хранова е българска литературна историчка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Албена Владимирова Хранова е родена на 12 май 1962 г. Завършва Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност „Славянска филология“ (1985).

Кандидат на филологическите науки (доктор по литературознание) с дисертация на тема „Към въпроса за спецификата на българската лирика за деца до Втората световна война в литературно-исторически ракурс“ (1995) и доктор по Социална антропология и наука за културата с дисертация на тема „Историография и литература. За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура ХIХ-ХХ век: теоретични рамки и казуси“ (2010).

Доцент по Българска литература (1998) и професор по Социология, антропология и науки за културата (2011) в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Авторски книги (монографии и сборници)
  • 1992 – Двете български литератури. Граници на лирическия контекст. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1992. (ISBN 954-423-031-9)[1]
  • 1995 – Литературният човек и неговите български езици. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1995. (ISBN 954-423-090-4)
  • 1996 – Подстъпи към приказката (Пепеляшка – Cendrillon и Ashenputtel). Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1996. (ISBN 954-423-108-0)[2], [3], [4]
  • 1999 – Яворов. Диалектика и алхимии. Пловдив: Жанет 45, 1999, 94 с. (ISBN 954-491-041-7)
  • 2000 – Езикът и неговите речи. София: Фигура, 2000. (ISBN 954-9985-04-0)[5], [6],
  • 2002 – Български интертекстове. София: Просвета, 2002.[7]
  • 2004 – Георги Господинов: Разроявания. Пловдив: Жанет 45, 2004, 40 с. (ISBN 954-491-165-0)[8]
  • 2011 – Историография и литература: За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура XIX-XX век. София: Просвета, т.1, 2011, 574 с. (ISBN 978-954-01-2570-1)
  • 2011 – Историография и литература: За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура XIX-XX век. София: Просвета, т.2, 2011, 612 с. (ISBN 978-954-01-2572-5)[9]
Съставителство
  • 2000 – Нова публичност: българските дебати 1999. София: Център за изкуства „Сорос“ и ИК „Сонм“, 2000 г., 305 стр.
  • 2009 – Тематичен брой на „Критика и хуманизъм“ Литература. Историография. Социология, кн. 29, бр. 2/2009 г., 401 стр.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Юлиян Жилиев, „Пътуване до централния остров от Архипелага на окимороните“, рец. в „Литературен вестник“, бр.18, 8 май 1996, с.11.
  2. Йордан Ефтимов, „Бомба – откъм приказката!“, рец. в „Литературен форум“, бр.13, 2 април 1997, с.7.
  3. Милена Кирова, „Пепеляшка и/или критиката“, рец. в „Култура“, бр.6, 7 февруари 1997, с.3.
  4. Любка Липчева-Пранджева, „Целувката на критика“, рец. в „Литературен вестник“, бр.11, 2 април 1997, с.7.
  5. Мариана Христова, „Езикът и неговите речи“, рец. в „Литературен вестник“, бр.7, 21 февруари 2001, с.4.
  6. Мирела Иванова, „Филологията, голямата любов“, рец. в „Капитал“, бр.3 (78), год. ІІІ, с. ІV.
  7. Дияна Иванова, „Зачитанията на Албена Хранова. „Български интертекстове“, рец. в Електронно списание LiterNet, 1 януари 2003, № 1 (38).
  8. Албена Хранова, „Георги Господинов: разроявания“, две трети от едноименната студия, „Култура“, бр. 42, 14 ноември 2003.
  9. Милена Якимова, Димитър Вацов, „Как е написана българската култура?“, рец. в „Култура“, бр. 7 (2669), 24 февруари 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]