Албена Хранова
| Албена Хранова | |
| българска литературна историчка | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Пловдивски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология, културология |
| Работила в | Пловдивски университет |
| Публикации | Двете български литератури (1992) Историография и литература (2011) |
Албена Владимирова Хранова е българска литературна историчка, професор в Пловдивския университет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 12 май 1962 г. Завършва Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност „Славянска филология“ (1985).
Кандидат на филологическите науки (доктор по литературознание) с дисертация на тема „Към въпроса за спецификата на българската лирика за деца до Втората световна война в литературно-исторически ракурс“ (1995) и доктор по социална антропология и наука за културата с дисертация на тема „Историография и литература. За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура ХIХ-ХХ век: теоретични рамки и казуси“ (2010).[1]
Доцент по българска литература (1998) и професор по социология, антропология и науки за културата (2011) в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Авторски книги (монографии и сборници)
- 1992 – Двете български литератури. Граници на лирическия контекст. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1992. (ISBN 954-423-031-9)[2]
- 1995 – Литературният човек и неговите български езици. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1995. (ISBN 954-423-090-4)
- 1996 – Подстъпи към приказката (Пепеляшка – Cendrillon и Ashenputtel). Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 1996. (ISBN 954-423-108-0)[3], [4], [5]
- 1999 – Яворов. Диалектика и алхимии. Пловдив: Жанет 45, 1999, 94 с. (ISBN 954-491-041-7)
- 2000 – Езикът и неговите речи. София: Фигура, 2000. (ISBN 954-9985-04-0)[6], [7],
- 2002 – Български интертекстове. София: Просвета, 2002.[8]
- 2004 – Георги Господинов: Разроявания. Пловдив: Жанет 45, 2004, 40 с. (ISBN 954-491-165-0)[9]
- 2011 – Историография и литература: За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура XIX-XX век. София: Просвета, т.1, 2011, 574 с. (ISBN 978-954-01-2570-1)
- 2011 – Историография и литература: За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура XIX-XX век. София: Просвета, т.2, 2011, 612 с. (ISBN 978-954-01-2572-5)[10]
- Съставителство
- 2000 – Нова публичност: българските дебати 1999. София: Център за изкуства „Сорос“ и ИК „Сонм“, 2000 г., 305 стр.
- 2009 – Тематичен брой на „Критика и хуманизъм“ Литература. Историография. Социология, кн. 29, бр. 2/2009 г., 401 стр.
- Учебници и помагала
Съавторка е на редица учебници по литература и педагогически помагала за основния и гимназиалния курс.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Албена Владимирова Хранова Архив на оригинала от 2022-10-30 в Wayback Machine., НАЦИД.
- ↑ Юлиян Жилиев, „Пътуване до централния остров от Архипелага на окимороните“, рец. в „Литературен вестник“, бр.18, 8 май 1996, с.11.
- ↑ Йордан Ефтимов, „Бомба – откъм приказката!“, рец. в „Литературен форум“, бр.13, 2 април 1997, с.7.
- ↑ Милена Кирова, „Пепеляшка и/или критиката“, рец. в „Култура“, бр.6, 7 февруари 1997, с.3.
- ↑ Любка Липчева-Пранджева, „Целувката на критика“, рец. в „Литературен вестник“, бр.11, 2 април 1997, с.7.
- ↑ Мариана Христова, „Езикът и неговите речи“, рец. в „Литературен вестник“, бр.7, 21 февруари 2001, с.4.
- ↑ Мирела Иванова, „Филологията, голямата любов“, рец. в „Капитал“, бр.3 (78), год. ІІІ, с. ІV.
- ↑ Дияна Иванова, „Зачитанията на Албена Хранова. „Български интертекстове“, рец. в Електронно списание LiterNet, 1 януари 2003, № 1 (38).
- ↑ Албена Хранова, „Георги Господинов: разроявания“, две трети от едноименната студия, „Култура“, бр. 42, 14 ноември 2003.
- ↑ Милена Якимова, Димитър Вацов, „Как е написана българската култура?“, рец. в „Култура“, бр. 7 (2669), 24 февруари 2012.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Албена Хранова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Албена Хранова, в Google Наука
- Статии на Албена Хранова в сп. „Литературна мисъл“
- Албена Хранова в ЛитерНет
- Проф. дфн Албена Хранова на сайта на Фондация за хуманитарни и социални изследвания Архив на оригинала от 2013-10-27 в Wayback Machine.
- Албена Хранова на сайта „Словото“
- Албена Хранова, „Родно, дясно и ляво: Антон Дончев“, електронно списание „Либерален преглед“, 21 ноември 2008 г.
|
