Алберто Фернандес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алберто Фернандес
Alberto Fernández
аржентински държавник
Alberto fernandez presidente (cropped).jpg
10 декември 2019 г.
Роден

Националност Flag of Argentina.svg Аржентина
Образование Университет в Буенос Айрес
Политика
Партия Хустисиалистка партия
54-ти президент на Аржентина
от 10 декември 2019 г.
Семейство
Деца 1

Подпис Firma de Alberto Fernández.svg
Уебсайт alferdez.com.ar
Алберто Фернандес в Общомедия

Алберто Анхел Фернандес (на испански: Alberto Ángel Fernández) е аржентински адвокат, професор и политик, който служи като президент на Аржентина от 2019 г.[1] Той е член на Хустисиалистката партия и оглавява Кабинета на министрите по време на президентството на Нестор Кирхнер. Печели изборите през 2019 г., побеждавайки текущия президент на страната Маурисио Макри с 48% от гласовете.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фернандес е роден на 2 април 1959 г. в Буенос Айрес. Учи право в университета в Буенос Айрес. Завършва на 24 години, а по-късно става професор по наказателно право. Направен е съветник към Законодателното събрание на Буенос Айрес и Палатата на депутатите на Аржентина. След това е назначен за заместник-директор по правните дела в министерството на икономиката. Като такъв е избран за главен аржентински дипломат на Уругвайския кръг. При управлението на Карлос Менем служи като президент на Асоциацията на латиноамериканските застрахователни управители в периода 1989 – 1992 г. Работи и като съветник за Меркосур относно застрахователните дела. По това време се сближава политически с бившия губернатор на провинция Буенос АйресЕдуардо Дуалде.[2]

През 2003 г. е назначен за ръководител на Кабинета на министрите.[3] Нова система, въвеждаща променливи данъци върху селскостопанския износ, предизвиква конфликт между правителството и селскостопанския сектор през 2008 г. По това време Фернандес изпълнява ролята на главно лице за преговори от страна на правителството. Преговорите се провалят и скоро след това Фернандес подава оставка.

На 18 май 2019 г. Кристина Фернандес де Киршнер обявява, че Фернандес ще се кандидатира за президент, а тя – за негов вицепрезидент.[4] Фернандес получава подкрепата на Генералната конфедерация на труда в замяна на обещание, че ще развива икономиката, без да въвежда трудови реформи.[5] На 11 август Фернандес печели предварителните избори с 47,7% от гласовете срещу 31,8% от гласовете за текущия президент Маурисио Макри.[6] На 27 октомври Фернандес спечелва президентски избори с 48,1% от гласовете срещу 40,4% за Макри, като разликата е достатъчно голяма, за да пропусне балотаж.[7] Фернандес встъпва в длъжност като президент на 10 декември 2019 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dube, Ryan. Argentina’s President Mauricio Macri Concedes Election to Peronist Rival Alberto Fernández. // Wall Street Journal, 27 октомври 2019. Посетен на 27 октомври 2019.
  2. El Pasado Menemista de un gobierno que acusa a la oposición de menemista. // Perfil. Архивиран от оригинала на 17 април 2008. Архив на оригинала от 2008-04-17 в Wayback Machine.
  3. Alberto Fernández habría vuelto con su esposa. // Agencia Nova. Архивиран от оригинала на 4 март 2016. Посетен на 23 юни 2013.
  4. Alberto Fernández, en su primer acto de campaña: „Salgamos a convocar a todos“. // La Nacion, 20 май 2019. Посетен на 26 ноември 2019. (на испански)
  5. Bullrich, Lucrecia. Alberto Fernández recibió el respaldo de la CGT y dijo que no hará reformas. // La Naction, 17 юли 2019. Посетен на 26 ноември 2019. (на испански)
  6. Mander, Benedict. Alberto Fernández leads in Argentina’s nationwide primary. // Financial Times, 12 август 2019. Посетен на 26 ноември 2019.
  7. Goñi, Uki. Argentina election: Macri out as Cristina Fernández de Kirchner returns to office as VP. // The Guardian, 28 октомври 2019. Посетен на 26 ноември 2019.