Алберто да Джусано (лек крайцер, 1930)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Алберто ди Джусано“
Alberto di Giussano
Флаг Италия
Клас и типЛек крайцер от типа „Алберто ди Джусано“
ПроизводителGio. Ansaldo & C. в Генуа, Италия.
Служба
Поръчан1928 г.
Заложен29 март 1928 г.
Спуснат на вода27 април 1930 г.
Влиза в строй5 февруари 1931 г.
Потъналпотопен на 13 декември 1941 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост6571 t (стандартна);
6954 t (пълна)
Дължина169,3 m
Дължина между перпендикулярите
160,0 m
Ширина15,5 m
Газене5,3 m
Броняпояс: 24+18 mm;
палуба: 20 mm;
кули: 23 mm;
траверси: 20 mm;
бойна рубка: 40 mm
Задвижване2 парни турбини Belluzzo;
6 парни водотръбни котли Yarrow-Ansaldo
Мощност96 000 к.с. (70 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост36,5 възела
(67,6 km/h)
Далечина на
плаване
3800 морски мили при 18 възела ход;
Запас гориво: 1230 t нефт
Екипаж507 души
Кръстен в чест накондотиера Алберто ди Джусано
Въоръжение
Артилерия4x2 152 mm;
Зенитна артилерия3x2 100 mm;
4x2 37 mm;
4x2 13,2 mm картечници
Торпедно
въоръжение

2x2 533 mm ТА
Самолети1 катапулт; 2 хидроплана
CANT 25 или IMAM Ro.43
„Алберто ди Джусано“ в Общомедия

Алберто ди Джусано (на италиански: Alberto di Giussano) е лек крайцер на италианския флот от времето на Втората световна война. Главен кораб на едноименния проект. Наречен е в чест на средновековен италиански кондотиер.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Поръчката за строителството на крайцера постъпва през 1928 г. Залагането му на стапела е на 29 март 1928 г., спуснат е на вода на 27 април 1930 г. Крайцерът носи броня с дебелина от 20 до 40 mm, има осем 152 mm оръдия, шест 100 mm и 16 картечници. Развива скорост до 37 възела. Парата за турбините се получава от шест котела „Яроу“. Установката е разположена според ешелонния принцип, което трябва да повиши нейната живучест. Проектната мощност на двете турбини трябва да се равнява на 95 хиляди к.с.

Крайцерът „Алберто ди Джусано“ участва в различни учения на ВМС на Италия в състава на 2-ра ескадра, оказва помощ на Бунтовническата фракция в годините на Гражданската война в Испания. На 10 юни 1940 г. крайцерът е преведен в 4-та крайцерски дивизион заедно с 1-ви ескадра и едносерийният крайцер „Алберико да Барбиано“. Участва в поставянето на минни заграждения, през август близо до Пантелерия, снабдява конвои и превозва войски за Северна Африка.

На 12 декември 1941 г., заедно с крайцера-близнак „Алберико да Барбиано“, отплава, превозвайки гориво за Африканския корпус на Ервин Ромел. Многобройните съдове с бензин са поставени направо на палубите на крайцерите. Крайцерите се надяват, че за сметка на високата си скорост бързо ще се доберат до местоназначението си и ще доставят товара, избягвайки бой с британските сили. Но на 13 декември близо до нос Бон техният конвой е прихванат от британска група разрушители. „Алберто ди Джусано“ е торпилиран от единия от разрушителите, и всички бъчви на палубата се взривяват, което води до голям пожар. Скоро той потъва, аналогична е съдбата и на „Алберико да Барбиано“. От 720 члена на екипажа загиват 283 души.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Giorgio Giorgerini, La guerra italiana sul mare. La marina fra vittoria e sconfitta 1940 – 1943

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Альберто да Джуссано (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​