Алберт Борман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алберт Борман
германски офицер от СС
Звание Групенфюрер
Години на служба 1931 – 1945
Служи на Флаг на Нацистка Германия Нацистка Германия
Род войски NSKK Hausflagge.svg НМК
Военно формирование Канцелария на Хитлер
Командвания Началник на Главен офис I
Битки/войни Втора световна война

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Родства Мартин Борман (брат)
Алберт Борман в Общомедия

Алберт Борман (на немски: Albert Bormann) е немски офицер от Националсоциалистическия моторизиран корпус, който достига ранг групенфюрер по време на Втората световна война. Борман е по-малък брат на Мартин Борман и служи като адютант на Адолф Хитлер.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 септември 1902 г. във Вегелебен (днес в Саксония-Анхалт) в Кралство Прусия в рамките на Германската империя. Син е на Теодор Борман (1862 – 1903), пощенски служител, и втората му жена, Антони Бернардине Менонг. Семейството е лутеранско. Той има доведени брат и сестра от първия брак на баща му с Луизе Гроблер, която почива през 1898 г. Антони Борман ражда трима сина, един от които умира в детството си. Мартин (р. 1900 г.) и Алберт (р. 1902 г.) оцеляват. Теодор умира, когато Борман е на 3 години, а майка му скоро се омъжва повторно.[1]

Нацистка кариера[редактиране | редактиране на кода]

През април 1931 г. Мартин урежда на брат си работа в облекчителния фонд на Нацистката партия в Мюнхен. Към октомври същата година Алберт е назначен в канцеларията на Хитлер. Тя е отговорна за делата на Нацистката партия и свързаните с нея организации, засягащи лично Хитлер. Алберт е доста различен от по-големия си брат, Мартин. Той е висок, културен и избягва „светлините на сцената“.[2] Той вярва, че служи за доброто и не използва позицията си за лична изгода. Става приятел с СС-Обергрупенфюрер Филип Боулер, който е началник на канцеларията на Хитлер.[2][3]

Хитлер харесва Борман и го намира за надежден човек. През 1938 г. на Борман е подчинена малка група адютанти, които не зависят от Мартин Борман.[2] Връзката между Мартин и Алберт се влошава толкова, че Мартин го нарича не по име, а като „човекът, който държи палтото на фюрера“.[3]

По-късно през 1938 г. Алберт Борман става Началник на Главен офис I: Личните дела на фюрера (на немски: Persönliche Angelegenheiten des Führers) в канцеларията. На тази работа Борман борави с по-голямата част от рутинната кореспонденция на Хитлер.[2]

На 20 април 1945 г. по време на битката за Берлин, на Борман, адмирал Карл-Йеско фон Путкамер, Теодор Морел, Хуго Блашке, Йоана Волф, Криста Шрьодер и други е наредено от Хитлер да напуснат Берлин със самолет към Оберзалцберг. Групата заминава от Берлин с различни самолетни полети през следващите три дни.[4]

След войната[редактиране | редактиране на кода]

След края на Втората световна война Алберт Борман приема името Рот. Работи във ферма до април 1949 г., когато е арестуван. Осъден е от мюнхенски денацификационен съд на шест месеца труд и е освободен през октомври 1949 г. Алберт не харесва Мартин до такава степен, че дори не желае да дискутира брат си в интервюта след войната. Освен това, отказва да пише мемоари. Алберт Борман почива през 1989 г. в Мюнхен.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lang, 1979, pp. 16 – 18
  2. а б в г д Hamilton, 1984, pp. 135, 136
  3. а б von Lang, 1979, p. 140
  4. Joachimsthaler, 1999, p. 98

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hamilton, Charles. Leaders & Personalities of the Third Reich, Vol. 1. R. James Bender Publishing, 1984. ISBN 0-912138-27-0.
  • Joachimsthaler, Anton. The Last Days of Hitler: The Legends, the Evidence, the Truth. London, Brockhampton Press, 1999, [1995]. ISBN 978-1-86019-902-8.
  • Junge, Traudl. Until the Final Hour: Hitler's Last Secretary. Arcade Publishing, 2004. ISBN 1-55970-728-3.
  • von Lang, Jochen. The Secretary: Martin Bormann, the Man Who Manipulated Hitler. Random House, 1979. ISBN 978-0394503219.