Албер Коен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Албер Коен
Роден 16 август 1895 г.
Починал 17 октомври 1981 г. (86 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Активен период 1921 – 1981
Жанр съвременен роман, хумор, поезия, автобиография
Тема евреи, антисемитизъм
Награди Командор на Ордена на Почетния легион

Повлиян от
Съпруга Елизабет Брошър (1919 – 1924)
Мариан Гос (1933 – 1947)
Бела Беркович (1955 – 1981)
Деца Мириам
Уебсайт www.albertcohen.gr
Страница в IMDb

Албер Коен (на френски: Albert Cohen, име по рождение на гръцки: Αβραάμ Αλβέρτος Κοέν) е швейцарски поет, драматург и писател на произведения в жанровете съвременен и автобиографичен роман. Нареждан е сред най-оригиналните творци във френската литература на XX век. Дългогодишен активист за защита на евреите.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Авраам Албер Коен е роден на 16 август 1895 г. в Корфу, Гърция, в семейство на романиоти установили се в Кефалония. Родителите му са собственици на фабрика за сапун. Те се преместват в Марсилия през 1900 г. където търгуват с яйца и зехтин. Учи в частно католическо училище. После постъпва в гимназията на Лицея Тиер, където се дипломира през 1913 г. Там се сприятелява с Марсел Паньол. През 1914 г. отива в Женева, където учи право и завършва Юридическия факултет през 1917 г. Сприятелява се с писателя ционист Андре Спире. После учи в Литературната школа до 1919 г. През 1919 г. получава швейцарско гражданство. В периода 1920-1921 г. опитва неуспешно адвокатска практика в Александрия.

През 1919 г. се жени за Елизабет Брошър, дъщеря на протестантски пастор. Имат дъщеря – Мириам. Съпругата му умира от рак през 1924 г.

През 1921 г. са публикувани първите му произведения в поетичния сборник „Paroles juives“ (Еврейски думи). Първият му разказ „Mort de Charlot“ е публикуван през 1923 г. През 1931 г. е играна с успех пиесата му „Езекил“.

През 1925 г. с подкрепата на циониста Хаим Вайцман за година става директор на „Revue Juive“, периодично еврейско издание в Париж за насърчаване на еврейската интелигенция, в което пишат и Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд. В периода 1926 – 1931 г. е държавен служител към дипломатическия корпус на Международното бюро на труда в Женева. През 1931 г. се жени за втората си съпруга Мариан Гос.

Работата му в дипломацията го вдъхновява да напише първият си роман „Солал“. С много хумор и автобиографични елементи се представя живота на млад еврейски дипломат от Кефалония, който се влюбва и жени за нееврейка. Романът става първия от тетралогията „Сага за евреите“, която включва после и „Гвоздоед" (1938) и „Божествена красавица“ (1968) и „Неустрашимите“ (1969). Романът му „Гвоздоед“ е екранизиран през 1988 г. с участието на Пиер Ришар и Шарл Азнавур. Романът му „Belle du Seigneur“ (Божествена красавица) е удостоен с Голямата награда на Френската академия. През 2012 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на Джонатан Рис Майърс, Наталия Водянова и Ед Стопард.

По време на немската окупация от Втората световна война през 1940 г. семейството бяга в Бордо, а после в Лондон. През 1944 г. той става адвокат на Междуправителствения комитет за бежанците и член на Еврейската агенция за Палестина. През 1947 г. се връща в Женева, където продължава да работи в комитета за бежанците до 1951 г., когато се посвещава на писателската си кариера.

През 1955 г. се жени за третата си съпруга Бела Беркович, с която живее до смъртта си.

Албер Коен умира на 17 октомври 1981 г. в Женева, Швейцария. Малко преди смъртта си е удостоен с Ордена на Почетния легион.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Paroles juives (1921) – поезия
  • Ézéchiel – (1927) – пиеса
  • Le Livre de ma mère (1954)
  • Ô vous, frères humains (1972)
  • Carnets (1978, 1979)

Серия „Сага за евреите“ (La geste des juifs)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Solal (1930)
  2. Mangeclous (1938)
    Гвоздоед : Наричан също Дългозъб и Сатанинско око, и Лорд Голямото добрутро, и Султан-кашлица, и Конското седло, и Мърлявия крак, и Цилиндъра, и Бея на лъжците, и Честната дума, и Адвокат без малко, и Плетач на интриги, и Доктор-клизма, и Цар-лихва, и Жив дявол, и Глътни-наследство, и Двурогата брада, и Баща на най-кирливите, и Капитан Пускам-си-душата, изд.: ИК „Колибри“, София (1999), прев. Росица Ташева
  3. Belle du Seigneur (1968) – Голямата награда на Френската академия
  4. Les Valeureux (1970)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2012 Belle du Seigneur
  • 1988 Mangeclous

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]