Албер II (Белгия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Албер.

Албер II
Albert II van België
крал на белгийците
Albert II of Belgium.jpg
Роден
Албер Феликс Юмбер Теодор Кристиан Йожен Мари

Религия Католическа църква
Награди Орден на Белия орел
Суверенен Малтийски орден
Орден на слона (1968)[1]
Стара планина
Орден на Златното руно
Управление
Период 9 август 1993 – 21 юли 2013
Коронация 9 август 1993
Предшественик Бодуен
Наследник Филип
Coat of arms of a former King of the Belgians.svg
Семейство
Баща Леополд III
Майка Астрид Шведска
Братя/сестри Бодуен
Съпруга Паола
Деца Филип Белгийски
Астрид
Лоран Белгийски
Подпис Albert II of Belgium Signature.svg
Албер II в Общомедия

Албер II, пълно име Албер Феликс Юмбер Теодор Кристиан Йожен Мари (Albert Félix Humbert Théodore Christian Eugène Marie), е 6-ият крал на белгийците. Има звание генерал-лейтенант и вицеадмирал във ВС на Белгия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

С раждането си получава новосъздадената титла принц на Лиеж. Той е 2-рият син на крал Леополд III и брат на крал Бодуен I, когото наследява след смъртта му през юли 1993 г.

Детството му е белязано от смъртта при злополука на майка му Астрид Шведска и от Втората световна война: на 6 юни 1944 г. – 10-ия му рожден ден, започва десантът в Нормандия. Белгийското кралско семейство е отведено в Германия, после в Австрия, където е освободено от американските войски на 7 юни 1945 г. Започналата политическа и династична криза ги принуждава да останат в Швейцария до юли 1950 г. На 17 юли 1951 г. по-големият му брат принц Бодуен става крал на белгийците след абдикацията на техния баща Леополд III.

Албер учи в частното училище Institut Le Rosey, завършва военноморското училище в Брюге.

От 1959 г. Албер е женен за Паола Руфо ди Калабрия. Те имат 3 деца: Филип (р. 1960), Астрид (р. 1962) и Лоран (р. 1963). Скулпторката Делфин Боел претендира да е извънбрачна дъщеря на Албер ІІ, но съдът отсъжда, че нейното твърдение е неоснователно, през март 2017 г.[2] Принц Албер заема обществени длъжности при управлението на брат му крал Бодуен. През 1958 г. става председател на Червения кръст на Белгия, а през 1962 г. – почетен председател на Белгийската служба за външна търговия. В това качество участва в многобройни икономически делегации по целия свят. Председател е на Белгийския олимпийски комитет, член е на Международния олимпийски комитет в периода 1958 – 1964 г. Председател е на Междуфедеративния комитет и член на Сената на белгийския парламент.

След смъртта на брат му крал Бодуен, не оставил наследници, Албер полага клетва и става 6-ия крал на белгийците на 9 август 1993 г. Още в самото начало на царуването му Белгия става федерална държава, чиято нова конституция подписва на 17 февруари 1994 г.

На 3 юли 2013 г. Албер Втори обявява, че ще абдикира в полза на сина си Филип на 21 юли същата година – в деня на националния празник на страната, обосновавайки се с преклонната си възраст и здравословни проблеми. Така той става първия белгийски крал, който доброволно напуска властта[3]. На 21 юли 2013 г. след тържествена меса Албер II подписва акт за отричането си от престола в полза на сина си Филип, като запазва титлата крал.

Албер II (вдясно) на среща с президента на САЩ Джордж Уокър Буш

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бодуен I крал на белгийците (9 август 1993 – 21 юли 2013) Филип
CC-BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Albert II de Belgique“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​