Албиано д'Ивреа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Албиано д'Ивреа
Albiano d'Ivrea
Albiano Ivrea Panorama.JPG
Италия
45.4333° с. ш. 7.95° и. д.
Албиано д'Ивреа
Пиемонт
45.4333° с. ш. 7.95° и. д.
Албиано д'Ивреа
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Пиемонт
Провинция Метрополен град Торино
Площ 11,73 km²[1]
Надм. височина 23 m
Население 1646 души[2] (1 януари 2019 г.)
Кмет Венерина (Розана) Тецон (Гражд. листа) от 6.6.2016 г.
Покровител Свети Мартин, 11 ноември
Пощенски код 10010
Телефонен код 0125
МПС код TO
Официален сайт www.comune.albianodivrea.to.it
Албиано д'Ивреа в Общомедия

Албиа̀но д'Иврѐа (на италиански: Albiano d'Ivrea; на пиемонтски: Albian, Албиан) е село и община в Северна Италия, Метрополен град Торино, регион Пиемонт. Разположено е на 230 m надморска височина. Населението на общината е 1646 души, от които 117 са чужди граждани (към 1.1.2019 г.[3]).

Местоположение на община Албиано д'Ивреа в Метрополен град Торино.

География, административно делене и население[редактиране | редактиране на кода]

Албиано д'Ивреа се намира на десния бряг на канал Борго, на вътрешния склон на мореновия релеф „Ла Сера ди Ивреа“, в района на Пиемонт на име Канавезе, в североизточната част на Метрополен град Торино.[4]

Селото граничи със следните седем общини: Адзельо и неговия административен район Форначе, Палацо Канавезе, Каравино, Боленго, Пивероне, Вестиние (админ. район Тина) и Ивреа.[5]

Селото отстои на 44 км от Торино и на 111 км от Милано.[4]

Територията е покрита от гъста мрежа от канали, които я правят доста плодородна, и има разнообразен геометричен профил с едва видими разлики в надморската височина.[6]

Обитаемата зона се издига на склоновете на хълм, доминиран от Епископския замък, и има исторически център с криволичещи тесни улици.[6]

Заедно с Боленго, Буроло и Киаверано селото е част от Хълмистата общност на ла Сера (Comunità Collinare della Serra), създадена на 31 август 2011 г.[7]

От 1646-те жители на селото към 1 януари 2019 г. постоянно местожителство имат 117 чужди граждани, като сред тях преобладават гражданите на Румъния – 65 души и на Мароко – 10 души. Там живее и 1 български гражданин.[8]

История[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието на селото се появява за пръв път през 1094 г. като „Albiano“ („земя на Албиус“ от лат.). Наименованието е свързано с римското благородническo име Albius, което се появява няколко пъти и в други райони на Пиемонт.[9] Според други хипотези името произлиза от „alb“, което на галски означава „високо място“ или от „albus“ (на лат. „бял“) от близките заснежени върхове, или от древната римска фамилия Albia, на която е била васална територия и при която е построено Старото кметство.[10]

Албиано възниква още през римско време край древния римски път Епоредия (Ивреа) –Верчели, част от римския път на Галиите.[9] Император Ото I го дава на 9 юли 1000 г. като феод на епископите-графове на Ивреа, на които принадлежи дълго време.[10]

Албиано е била територия, защитена от църковно отлъчване. Може би това е причината да се отложи създаването на свободната комуна с няколко века.[11] Има два стари общински устава с важно историческо и правно значение: от втората половина на 1300 г. и от 1429 г.[11]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основният сектор е производството на зърнени култури, бобови култури, фураж, пшеница, зеленчуци, грозде и други плодове и отглеждането на домашни птици, коне, кози, свине и говеда. Вторичният икономически сектор се състои от малки компании в секторите: машиностроене, текстил, производство на мебели, хранителни продукти (особено млечни), строителство,металургия. Третичният сектор се състои от дистрибуторска мрежа, както и от всички услуги, вкл. и банкиране.[12]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Епископски замък (Castello vescovile)[редактиране | редактиране на кода]

Епископски замък на Албиано д'Ивреа

Построен е вероятно върху останките на древна римска вила. През 1326 г. епископът на Ивреа го дава на принц Филип I Савойски–Ахая, но поради войните в Канавезе през 1361 г. замъкът се връща обратно под негова власт.[11]
Той е реставриран в нач. на XVI век от епископ Бонифаций Фереро, който го преотстъпва на 17 май 1518 г. на епископа на Верчели Августин Фереро. Замъкът е разрушен повторно през Гражданската война от 1641 г., след което е възстановен в сегашния си вид.[11]
През 1841 г. в замъка отсяда херцогът на Генуа Фердинанд Савойски.[11]
Епископите на Иврейската епархия установяват лятната си резиденция там и до днес епископът на Ивреа носи титлата „Граф на Албиано“. Почетният епископ на Ивреа монсеньор Луиджи Бетази пребивава в замъка за постоянно от 1999 г., където живеят и някои семейства, съставляващи Общността на замъка.[11]

Енорийска църква „Св. Мартин“ (Chiesa parrocchiale di San Martino)[редактиране | редактиране на кода]

Енорийска църква „Св. Мартин“

Енорийската църква е разположена в центъра на селото и е построена между 1775 и 1780 г. върху останките на вече съществуваща църква. Посветена е на епископа на Тур Свети Мартин, който минава по тези места през IV век. Някога тя е била епископска енория, управлявана директно от епископа чрез един от неговите наместници. Назначаването на енорийския свещеник винаги е било отговорност на епископа на Ивреа.[13]
Църквата е дело на кралския архитект Франческо Мартинес – правнук на великия Филипо Ювара.[13]
Камбанарията ѝ е с поне 6 века по-стара. Църквата има две часовникови фасади и пет камбани (максимумът, разрешен от Наполеоновите укази). За хората от Албиано звукът на камбаните, следващ много сложен, но добре известен ритуал, в миналото е давал най-важните известия, свързани с часовете на църковните функции, Аве Мария, обяда, учебните часове, бедствията и т.н.[13]

Светилище на Мадоната на Кроза

Светилище на Мадоната на Кроза (Santuario della Madonna della Crosa)[редактиране | редактиране на кода]

Това е фина барокова църква с псевдоелипсовиден свод. Построена е от жителите на квартал Кроза в съперничество с останалите жители на селото и против желанието на тогавашния пастор. Запазени са красива икона и гравиран дървен портал.[14]
За да сигнализира за опасност от градушка и лошо време, от църквата на Кроза е биела камбана.[13]

Ричети (Ricetti) – укрепени заслони[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Албиано от ричетите.

Това са двуетажни къщички по стръмния склон в подножието на замъка, с приземен етаж, служещ за изба. Пред и зад тях се изкачва калдъръмена улица, която води до замъка. Между редицата къщи се виждат т. нар. „ритани“, служещи за вентилация, оттичане на дъждовната вода и авариен пешеходен път. Стаите на първия етаж на къщите са с варелни сводове или с дървени балкони, с външни дървени ложи; тези помещения, служат за складове за съхранение на хранителни продукти, особено на пшеница и вино, а също и за убежище на хората в случай на опасност. Вътре в ричети-те все още има кладенец с изворна вода. В долната част е имало ледено помещение за съхранение на месо. Целият комплекс е защитен от дълбок ров, с кула и въжен мост за достъп отдолу и с дебела стена с патрулни пътеки навсякъде. Най-вероятно е имало и подземен проход, който се е изкачвал до замъка от Пиаца дел Бало.[15]
Първият заслон е от 1243 г. Той е по-нагоре, вътре в стените на замъка. Впоследствие епископът в акт от 5 януари 1363 г. дава малък парцел на всяко желаещо семейство, при условието че то ще изгради укрепената градска стена, ще осигури поддръжката на рововете и дежурството.[15]
Цялата площ на ричети образува неправилен квадрат от около 80 метра от всяка страна. Много партиди са с площ от само 3 x 5 м., а на днешната карта има около 130. Вероятно първоначално са били над 150, така че, тъй като това са двуетажни сгради, вероятно семействата на ползвателите са били повече от 300.[15]

Фермерски постройки (Cascine)[редактиране | редактиране на кода]

На територията на общината има около 20 фермерски постройски от нач. на XX век, най-известната сред които е ферма Лонгория (Cascina Longoria). Няколко от тях са били собственост на болницата на Ивреа благодарение на дарения на благодетели от Албиано за създаване на безплатни легла за пациенти от селото. След това те са дадени на частни лица.[16]

Събития[редактиране | редактиране на кода]

Исторически карнавал на Албиано д'Ивреа (Storico Carnevale di Albiano d'Ivrea)[редактиране | редактиране на кода]

Карнавалът в Албиано е пряко свързан с този в Ивреа. Той започва в деня на Богоявление с традиционните групи на Свирките и барабаните, последвани от факелни шествия, танци, парадни шествия и панаир, и битки с портокали.
Традицията е вдъхновена от въстанията срещу тиранията на Райнхард (Ranieri) – граф на Биандрате (1194 г.) и Вилхелм VIIмаркиз на Монферато (1290), властващи над Албиано. Легендите гласят, че току-що сгодената Виолета, красивата дъщеря на мелничар от Албиано, убива тиранина в правото му на първа брачна нощ с нея. Това води до народно въстание, разрушило замъка.[17]
Преди Наполеоновата окупация Карнавалът на Ивреа се провежда отделно във всеки квартал, чиито граници съответстват на тези на всяка градска енория. Албиано е второто седалище на епископа на Ивреа по онова време и е епископска енория, управлявана директно от епископа на Ивреа чрез наместник. От съображения за сигурност и обществен ред Наполеон обединява кварталните карнавали в един, изпращайки свой генерал с офицери на кон, които да наблюдават събитието. Според устната традиция в древни времена чак до XIX век делегация на Иврейския карнавал вероятно се е срещала с някои членове на Карнавалната общност на Албиано на територията на Торе Балфредо, близо до границата между двете общини, за да дадат началото на карнавала.[17]

Основни карнавални персонажи[редактиране | редактиране на кода]

Карнавалът напомня за народното въстание срещу тиранията, а главната роля в него е поверена на героинята Виолета (Violetta), Мелничарска дъщеря (на итал.: la Mugnaia, ла Муняя). В Ивреа тя се появява през 1858 г., а в Албиано е открита нейна снимка от 1890 г. и вероятно тази жена е била такава още през 1880 г.[17] В Албиано ролята е поверена на неомъжена жена за разлика от Ивреа, понеже се смята, че Виолета е оставила Албиано неомъжена, за да се омъжи в Ивреа.[18]
До нея стоят Генералът (Generale) и Генералният щаб (Stato Maggiore) в наполеонови униформи.[18]
Около тях са Пажовете на Виолета (Paggi alla Mugnaia), Абà (Abbà) – деца-представители на различните квартали, Жените – носещи провизии (Vivandiere), деца пажове, мъже и жени в костюми.[17][18]
Битката за портокалите е с участието на Групата на портокалохвъргачите „Ариете“ (Arancieri Ariete) (на бълг.: Овен), която координира битката на стотиците пешаци, които се бият с „войниците“ на 4 каруци.[18]

Други събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Панаир на каплина (букв. на пиемонтски: сламена шапка) и Нощ на ароматите (Feira d'La Caplina e Note dei Sapori)
    Панаирът е най-старият в Албиано, на повече от 40 г. Към него през 2006 г. се прибавя и Нощта на ароматите. Събитието се провежда през уикенда на месеците май или юни: гастрономия и музика сред ричетите и по улиците на града, гостилница в Епископския замък, изложба на стари занаяти и панаир „La Ca'Grande“ на пл. Оливети, занаятчийски сергии и др.
  • Патронен празник (Festa patronale di San Martino)
    Той е в чест на Св. Мартин, епископ на Тур и се провежда всяка година на 11 ноември, с голям панаир на традиционни продукти, танци и игри.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Музеи, библиотеки, театри и кина[редактиране | редактиране на кода]

  • Общинска библиотека (Biblioteca Civica), от 1970 г., със свободен достъп, от вторник до петък, с 2500 тома;[19]
  • Музей на Къща Порфидо (Museo Casa Porfido), традиционна къща, отворена от понеделник до петък с предварително записване за групи от мин. 15 души или всеки първи петък на месеца с организирана обиколка в 13.45 часа без записване;
  • Етнографски музей на селските традиции „Капки спомени“ (Museo Gocce di Memoria)
  • Кина и театри – в Ивреа, на 7 км.

Религиозни центрове[редактиране | редактиране на кода]

  • Католическа Енорийска църква „Св. епископ Мартин“ (Chiesa Parrocchiale di San Martino Vescovo)
  • Католическо светилище „Мадона на Кроза“ (Santuario della Madonna della Crosa)
  • Бивша католическа църква / братство „Св. Марта“ (Chiesa/ Confraternità di Santa Marta)
  • Католически параклис „Св. Рох и Св. Себастиян“ (Cappella di San Rocco e San Sebastiano). Използван като параклис за местната болница през XVII век, той се намира на пътя, водещ към Ивреа и е особено различим по помпеанския червен цвят на външните му стени, преплетен с пиластри и корнизи от охра.[20]
  • Католически параклис „Пресвета Троица“ (Cappella della Santissima Trinità)
  • Католически параклис „Св. Мария на милосърдието“ (Cappella di Santa Maria delle Grazie)[21]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В селото има едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.). Най-близките гимназии са в Ивреа.

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Подобни на вестниците, радио и тв канала в град Ивреа.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • Група за аматьорско колоездене „Фуори онда байк“ (Team Fuori Onda Bike)
  • Асоциация за аматьорски футбол „Порфида“ (A.S.D. Porfido Albiano), създадена през 1968 г. с раждането на Спортния съюз на Албиано (Unione Sportiva Albiano)
  • Група за спортен риболов (Sezione Pesca Sportiva)
  • Ловна асоциация (Associazione dei Cacciatori)
  • Група за игра на петанк (Gruppo Bocciofilo)
  • Игрално поле Албиано (Campo Sportivo Albiano)

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности, родени в Албиано д'Ивреа[редактиране | редактиране на кода]

  • Дионизио Бора (Dionisio Borra) (* 1885 † 1972) – епископ, поет
    Преподава в Семинарията и в гимназиите в Ивреа. Епископ на Посано от 1943 г., пенсионира се заради лошо здраве и поема днес несъществуващата епархия Зеугма на Сирия (в дн. Турция). Оставя множество съчинения и ценна колекция от лирически сонети Viassone.[23]
  • Еторе Бора (Ettore Borra) (* 1893 † 1972) – генерал авиатор
    Той е пионер на италианската авиация на австро-унгарския фронт по време на Първата световна война, участва във военни операции, отличава се със способности и смелост, които му спечелват блестяща кариера в Синята армия (Arma Azzurra). Ръководи летището в Атина и впоследствие – това в Милано Малпенса и накрая минава в запаса. От 1958 до 1967 г. е кмет на Албиано д'Ивреа.[23]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011. // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г..
  2. Национален статистически институт.
  3. Данни ISTAT.
  4. а б Albiano d'Ivrea Localizzazione. // Italiapedia.org. Посетен на 28.5.2020. (на италиански)
  5. Albiano d'Ivrea. // Tutt'Italia.it. Посетен на 27.5.2020. (на италиански)
  6. а б Albiano d'Ivrea Descrizione. // Italiapedia.org. Посетен на 27.5.2020. (на италиански)
  7. Unione della Serra: Comuni. // Unione della Serra.it. Посетен на 28.5.2020. (на италиански)
  8. Statistiche demografiche Albiano d'Ivrea. // Tutt'Italia.it. Посетен на 2.1.2020. (на италиански)
  9. а б Albiano d'Ivrea: Storia. // Italiapedia.org. Посетен на 28.5.2020. (на италиански)
  10. а б Storia. // Comune di Albiano d'Ivrea. Посетен на 28.5.2020. (на италиански)
  11. а б в г д е Cosa vedere: Castello Vescovile. // Comune di Albiano d'Ivrea. Посетен на 28.5.2020. (на италиански)
  12. Italiapedia.org. Albiano d'Ivrea Economia. // Посетен на 27.5.2020. (на италиански)
  13. а б в г Chiesa Parrocchiale di San Martino. // Comune di Albiano d'Ivrea. Посетен на 28.5.2020. (на италиански)
  14. Santuario della Madonna della Crosa. // Comune di Albiano d'Ivrea. Посетен на 28.5.2020. (на италиански)
  15. а б в Ricetto. // Comune di Albiano d'Ivrea. Посетен на 24.2.2020. (на италиански)
  16. Cosa vedere. // Comune di Albiano d'Ivrea. Посетен на 28.5.2020. (на италиански)
  17. а б в г Storia: Origini Carnevale. // Comune di Albiano d'Ivrea. Посетен на 24.2.2020. (на италиански)
  18. а б в г Storico Carnevale di Albiano d'Ivrea. // Piemonte in festa. Посетен на 24.2.2020. (на италиански)
  19. Biblioteca Civica. // Comune di Albiano d'Ivrea. Посетен на 28.5.2020. (на италиански)
  20. Cappella di San Rocco e San Sebastiano. // Comune di Albiano d'Ivrea. Посетен на 28.5.2020. (на италиански)
  21. Chiese e luoghi di culto. // La Stampa Necrologie. Посетен на 4.1.2020. (на италиански)
  22. Stampa Orari. // Extra.TO. Посетен на 19.2.2020. (на италиански)
  23. а б Personaggi illustri. // Comune di Albiano d'Ivrea. Посетен на 27.5.2020. (на италиански)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]