Албиано д'Ивреа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Албиано д'Ивреа
Albiano d'Ivrea
Albiano Ivrea Panorama.JPG
Италия
45.4333° с. ш. 7.95° и. д.
Албиано д'Ивреа
Пиемонт
45.4333° с. ш. 7.95° и. д.
Албиано д'Ивреа
Страна Flag of Italy.svg Италия
Регион Пиемонт
Провинция Метрополен град Торино
Площ 11,73 km²
Надм. височина 230 m
Население 1646 души (1.1.2019 г.)
140 души/km²
Кмет Венерина (Розана) Тецон (Гражд. листа) от 6.6.2016 г.
Основаване <
Покровител Свети Мартин
Пощенски код 10010
Телефонен код 0125
МПС код TO
Официален сайт www.comune.albianodivrea.to.it
Албиано д'Ивреа в Общомедия

Албиа̀но д'Иврѐа (на италиански: Albiano d'Ivrea; на пиемонтски: Albian, Албиан) е село и община в Северна Италия, Метрополен град Торино, регион Пиемонт. Разположено е на 230 m надморска височина. Населението на общината е 1646 души, от които 117 са чужди граждани (към 1.1.2019 г.[1]).

Местоположение на община Албиано д'Ивреа в Метрополен град Торино

География, административно делене и население[редактиране | редактиране на кода]

Албиано се намира на десния бряг на канала Борго, на вътрешния склон на мореновия амфитеатър на Ивреа „Ла Сера“, в района на Пиемонт на име Канавезе, в североизточната част на бившата провинция Торино.

Селото граничи със следните 7 общини: Адзельо и неговия административен район Форначе, Палацо Канавезе, Каравино, Боленго, Пивероне, Вестиние (админ. район Тина) и Ивреа.

Албиано д'Ивреа се намира на 44 км от Торино и на 111 км от Милано.

Територията е покрита от гъста мрежа от канали, които я правят доста плодородна, и има разнообразен геометричен профил с едва видими разлики в надморската височина.

Обитаемата зона се издига на склоновете на хълм, доминиран от Епископския замък, и има исторически център с тесни и криволичещи улици.

Към 31 декември 2018 г. населението на Албиано д'Ивреа е 1646 души. В него към 1 януари 2019 г. имат постоянно местожителство 117 чужди граждани, като сред тях преобладават гражданите на Румъния – 65 души и на Мароко – 10 души. Там живее и 1 български гражданин.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото се появява за пръв път през 1094 г. като „Албиано“ (земя на Албиус). Наименованието е свързано с римския благородник Aлбиус, чието име се появява няколко пъти и в други райони на Пиемонт. Според други хипотези името произлиза от "alb", което на галски означава "високо място" или от "albus" (бял) от близките заснежени върхове, или от древната римска фамилия Албия, на която е била васална територия и при която е построено Старото кметство.

Албиано възниква още през римско време край древния римски път Ивреа-Верчели, част от римския път на Галиите. Император Ото I го дава на 9 юли 1000 г. като васална територия на епископите-графове на Ивреа, на които принадлежи дълго време.

Албиано е била територия, защитена от църковно отлъчване. Може би това е причината да се отложи раждането на свободната комуна с няколко века. Има два стари общински устава с важно историческо и правно значение: първият е от втората половина на 1300 г., а вторият - от 1429 г.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основният сектор е производството на зърнени култури, бобови култури, фураж, пшеница, зеленчуци, грозде и други плодове и отглеждането на домашни птици, коне, кози, свине и говеда. Вторичният икономически сектор се състои от малки компании в секторите: хранителни продукти (особено млечни), текстил, строителство, машиностроене, металургия и производство на мебели. Третичният сектор се състои от дистрибуторска мрежа, както и от всички услуги, вкл. и банкиране.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Епископски замък[редактиране | редактиране на кода]

Епископски дворец в Албиано.

Построен е вероятно върху останките на древна римска вила. През 1326 г. епископът на Ивреа го дава на принц Филип I Савоя–Ахая, но поради войните в Канавезе през 1361 г. Замъкът се връща обратно под негова власт. Той е реставриран в нач. на 16 век от епископ Бонифаций Фереро, който го преотстъпва на 17 май 1518 г. на епископа на Верчели Августин Фереро. Замъкът е разрушен повторно през Гражданската война от 1641 г., след което е възстановен в сегашния си вид.
През 1841 г. в Замъка отсяда херцогът на Генуа Фердинанд Савойски. Епископите на Иврейската епархия установяват лятната си резиденция там и до днес епископът на Ивреа носи титлата „граф на Албиано“, която той вече не използва. Монсеньор Луиджи Бетази, почетен епископ на Ивреа, е постоянно пребиваващ в Замъка на Албиано от 1999 г., където живеят и някои семейства, съставляващи Общността на замъка.

Енорийска църква „Св. Мартин“[редактиране | редактиране на кода]

Енорийска църква „Св. Мартин“ в Албиано.

Енорийската църква е разположена в центъра на селото и е построена между 1775 и 1780 г. върху останките на вече съществуваща църква. Посветена е на епископа на Тур Свети Мартин, който минава по тези места през 4 век. Някога тя е била епископска енория, управлявана директно от епископа чрез един от неговите наместници. Назначаването на енорийския свещеник винаги е било отговорност на епископа на Ивреа. Църквата е дело на кралския архитект Франческо Мартинес да Месина, правнук на великия Филипо Ювара. Камбанарията ѝ е с поне 6 века по-стара. Църквата има две часовникови фасади и пет камбани (максимумът, разрешен от Наполеоновите укази). За хората от Албиано звукът на камбаните, отбелязван според много сложен, но добре известен код, в миналото е давал най-важните известия, свързани с часовете на църковните функции, Аве Мария, обяда, учебните часове, бедствията и т.н. .

Светилище на Мадоната на Кроза[редактиране | редактиране на кода]

За да сигнализира за опасност от градушка и лошо време, от църквата на Кроза е биела камбана. Става въпрос за фина барокова църква с псевдоелипсовиден свод. Построена е от жителите на квартал Кроза в съперничество с останалите жители на селото и против желанието на тогавашния пастор. Запазени са красива икона и гравиран дървен портал.

Ричети[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Албиано от ричети-те.

Това са двуетажни къщички по стръмния склон в подножието на замъка, с приземен етаж, служещ за изба. Пред и зад тях се изкачва калдъръмена улица, която води до замъка. Между редицата къщи се виждат т. нар. „ритани“, служещи за вентилация, оттичане на дъждовната вода и авариен пешеходен път. Стаите на първия етаж на къщите са с варелни сводове или с дървени балкони, с външни дървени ложи; тези помещения, служат за складове за съхранение на хранителни продукти, особено нa пшеница и вино, а също и за убежище на хората в случай на опасност. Вътре в ричети-те все още има кладенец с изворна вода. В долната част е имало ледена къща за съхранение на месо. Целият комплекс е защитен от дълбок ров, с кула и въжен мост за достъп отдолу и с дебела стена с патрулни пътеки навсякъде. Най-вероятно е имало и подземен проход, който се е изкачвал до замъка от Пиаца дел Бало.
Първият заслон е от 1243 г. Той е по-нагоре, вътре в стените на замъка. Впоследствие епископът в акт от 5 януари 1363 г. дава малък парцел на всяко желаещо семейство, при условието че то ще изгради укрепената градска стена, ще осигури поддръжката на рововете и дежурството.
Цялата площ на ричети образува неправилен квадрат от около 80 метра от всяка страна. Много партиди са с площ от само 3 x 5 м., а на днешната карта има около 130. Вероятно първоначално са били над 150, така че, тъй като това са двуетажни сгради, вероятно семействата на ползвателите са били повече от 300.

Стари фермерски постройки[редактиране | редактиране на кода]

Най-известната сред тях е ферма Лонгория (Cascina Longoria).

Събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Исторически карнавал на Албиано (Storico Carnevale)
    Карнавалът в Албиано е пряко свързан с този в Ивреа. Той започва в деня на Богоявление с традиционните групи на свирките, последвани от факелни шествия, танци, парадни шествия и панаир, битки с портокали.
    Традицията е вдъхновена от въстанията срещу тиранията на Раниер, граф на Биандрате (1194 г.) и Вилхелм VII, маркиз на Монферато (1290 г.), властващи над Албиано. Легендите гласят, че току-що сгодената Виолета, красивата дъщеря на мелничар от Албиано, убива тиранина в правото му на първа брачна нощ с нея. Това води до народно въстание, разрушило замъка.
    Известно е, че преди Наполеоновата окупация Карнавалът на Ивреа се провежда отделно във всеки квартал, чиито граници съответстват на границите на всяка градска енория. Албиано, второто седалище на епископа на Ивреа, по онова време е епископска енория, управлявана директно от епископа на Ивреа чрез наместник. Албиано следва същите традиции като градските енории и има собствено бяло и синьо знаме, изобразяващо покровителя Св. Мартин в момента на споделяне на наметалото си с бедните. Наполеон от съображения за сигурност и обществен ред обединява кварталните карнавали в един, изпращайки свой генерал с офицери на кон, които да наблюдават събитието. В древни времена до 19 век делегацията на Иврейския карнавал вероятно се среща с някои членове на карнавала на Албиано на територията на Торе Балфредо, близо до границата между двете общини, за да дадат началото на карнавала. В Ивреа кралицата на Карнавала – Мелничарката (на италиански: la Mugnaia, ла Муняя) се появява през 1858 г., а в Албиано е открита снимка на Мелничарката от 1890 г. и вероятно тази жена е била мелничарка още през 1880 г.
    Карнавалът напомня за народното въстание срещу тиранията, а главната роля в него е поверена на героинята Виолета (Мелничарката). До нея стои Генералът с Генералния щаб, в наполеонови униформи. Около тях са пажовете на мелничарката, Аба (деца-представители на различните квартали), знаменоските, децата пажове, офицери и дами в костюми. В Албиано Мелничарката се играе от девойка, докато в Ивреа тя е омъжена жена, понеже се смята, че Виолета е оставила Албиано неомъжена, за да се омъжи в Ивреа.
    Битката за портокалите е с участието на Групата на портокалохвъргачите „Овен“ (Arancieri Ariete), която координира битката на стотиците пешаци, които се бият с „войниците“ на 4 каруци.
  • Патронен празник (Festa patronale di San Martino)
    Той е в чест на Св. Мартин, епископ на Тур и се провежда всяка година на 11 ноември, с голям панаир на традиционни продукти, танци и игри.
  • Панаир на Каплина (букв. на пиемонтски: сламена шапка) и Нощ на ароматите (Feira d'La Caplina e Note dei Sapori)
    Панаирът е най-старият в Албиано, на повече от 40 год. Към него през 2006 г. се прибавя и Нощта на ароматите. Събитието се провежда през уикенда на месеците май или юни: гастрономия и музика сред ричетите и по улиците на града, гостилница в Епископския замък, изложба на стари занаяти и панаир "La Ca'Grande" на пл. Оливети, занаятчийски сергии и др.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Музеи, библиотеки, театри и кина[редактиране | редактиране на кода]

  • Общинска библиотека (Biblioteca Civica), от 1970 г, със свободен достъп от вторник до петък, с 2500 тома;
  • Музей на Къща Порфидо (Museo Casa Porfido), традиционна къща, отворена от понеделник до петък с предварително записване за групи от мин. 15 човека или всеки първи петък на месеца с организирана обиколка в 13.45 часа без записване;
  • Етнографски музей на селските традиции „Капки спомени“ (Museo Gocce di Memoria)
  • Кина и театри – в Ивреа, на 7 км.

Религиозни центрове[редактиране | редактиране на кода]

  • Католическа Енорийска църква „Св. епископ Мартин“ (Chiesa Parrocchiale di San Martino Vescovo)
  • Католическо Светилище „Мадона на Кроза“ (Santuario della Madonna della Crosa)
  • Католическа църква / братство „Св. Марта“ (Chiesa/ Confraternità di Santa Marta)
  • Католически параклис „Св. Рох и Св. Себастиян“ (Cappella di San Rocco e San Sebastiano). Използван като параклис за местната болница през 17 век, той се намира на пътя, водещ към Ивреа и е особено различим по помпеянския червен цвят на външните му стени, преплетен с пиластри и корнизи от охра.
  • Католически параклис „Пресвета Троица“ (Cappella della Santissima Trinità)
  • Католически параклис „Св. Мария на милосърдието“ (Cappella di Santa Maria delle Grazie)[3]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В селото има едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-ти клас вкл.). Най-близките гимназии са в Ивреа.

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Подобни на вестниците, радио и тв канала в Ивреа.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • Група за аматьорско колоездене „Фуори онда байк“ (Team Fuori Onda Bike)
  • Група за аматьорски футбол „Порфида“ (A.S.D. Porfido Albiano), създадена през 1968 г. с раждането на Спортния съюз на Албиано (Unione Sportiva Albiano)
  • Група за спортен риболов (Sezione Pesca Sportiva)
  • Ловна асоциация (Associazione dei Cacciatori)
  • Група за игра на петанк (Gruppo Bocciofilo)
  • Игрално поле Албиано (Campo Sportivo Albiano)

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Албиано д'Ивреа[редактиране | редактиране на кода]

  • Дионизио Бора, епископ, поет (1885-1972)
    Преподава в Семинарията и в гимназиите в Ивреа. Епископ на Посано от 1943 г., пенсионира се заради лошо здраве и поема днес несъществуващата епархия Зеугма на Сирия (в дн. Турция). Оставя множество съчинения и ценна колекция от лирически сонети Viassone (издание Ивреа).
  • Еторе Бора, авиатор (1893-1972)
    Той е пионер на италианската авиация на австро-унгарския фронт по време на Първата световна война, участва във военни операции, отличава се със способности и смелост, които му спечелват блестяща кариера в Синята армия. Ръководи летището в Атина, след това това в Малпенса и накрая минава в запаса. От 1958 до 1967 г. е кмет на Албиано.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Данни ISTAT.
  2. Statistiche demografiche Albiano d'Ivrea. // Tutt'Italia. Посетен на 2.1.2020. (на италиански)
  3. Chiese e luoghi di culto. // Посетен на 4.1.2020. (на италиански)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Италия“         Портал „Италия