Албрехт Мекленбургски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Албрехт III
Кралският печат на Албрехт III

Албрехт III (на немски: Albrecht III, Herzog zu Mecklenburg, Albrecht von Mecklenburg * ок. 1338, † 1 март 1412) е от 1364 до 1389 г. крал на Швеция и от 1384 г. до смъртта си херцог на Мекленбург.

Той е вторият син на херцог Албрехт II от Мекленбург (1318 – 1379) и съпругата му Еуфемия Ериксдотер (1317 – 1370), сестра на шведския крал Магнус IV Ериксон. [1]. Албрехт е на трето место по реда на наследяване на трона след управляващия крал Магнус Ериксон и неговия син Хокон VI.

През 1364 г. Албрехт получава кралския печат в Стокхолм, докато в други части на страната не е признат. Последва осемгодишна гражданска война. През 1371 г. Албрехт получава правото да запази короната си, фактическата власт обаче е в ръцете на могъщия Бо Жонсон Грип от съвета.

След смъртта на Бо Жонсон през 1386 г. съветът се обръща за помощ към датската кралица Маргарета I. Тя побеждава Албрехт през 1389 г. в битката при Åsle близо до Фалкьопинг. Албрехт е затворен за шест години заедно със сина му Ерих. [2][3] След тригодишни преговори те са освободени през 1395 г. с условие, че Албрехт ще предаде шведската корона на Маргарета.

След загубата му Албрехт се връща в Мекленбург и поема херцогство Мекленбург. По време на неговото отсъствие вероятно е управлявал неговият племенник Йохан IV, който остава след връщането му като съ-регент.

Албрехт умира през 1412 г. и е погребан в манастира Доберан.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Албрехт III е женен два пъти.

Рихардис фон Шверин
Надгробната плоча на Агнес фон Брауншвайг-Люнебург в Гадебуш

За пръв път той се жени за Рихардис фон Шверин († 1377 в Стокхолм), дъщеря на граф Ото фон Шверин. С нея той има най-малко три деца:[4][5]

  • Ерих (1359 – 1397), 1395 – 1397 регент на Готланд
  • Рихардис († сл. 1400), омъжена за Йохан, херцог на Гьорлиц
  • дъщеря, доказана в документи като: herczogen Albrecht von Mekelimburg sone tochter eyne, weliche denne die iungiste ist.

За втори път той се жени в Шверин през 1396 за Агнес II фон Брауншвайг-Люнебург († 1434), дъщеря на херцог Магнус фон Брауншвайг от рода Велфи. С нея той има един син:[6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ludwig Fromm: Albrecht III. (Herzog von Mecklenburg-Schwerin). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 273 – 276.
  • Lars O. Lagerqvist: Sverige och dess regenter under 1000 år. Norrtälje 1976. ISBN 91-0-041538-3. S. 90.
  • Heinz Maybaum: Albrecht III. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 167 (Digitalisat).* S. Tunberg: Albrekt in Svensk Biografisk Lexikon
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I, Tafel 138.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/3, Tafel 303.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stammtafel des Hauses Mecklenburg
  2. Göran Dahlbäck: Albrekt av Mecklenburg, 1989. In: K. Marklund et al. (Hrsg.) Nationalencyklopedin. Bokförlaget Bra Böcker AB, 1989 – 96. ISBN 91-7024-620-3
  3. Lindholmen, Svedala kommun, Länsstyrelsen Skåne, 2013
  4. Albrecht von Mecklenburg, King of Sweden, thepeerage.com
  5. Albrecht II. (III) v. Mecklenburg-Schwerin Kung av Sverige, ww-person.com
  6. Albrecht III, King of Sweden, Lord of Gotland, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Хокон VI Магнусон Крал на Швеция (1363 – 1387) Олаф IV