Албрехт Мекленбургски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Албрехт Мекленбургски
Albrekt av Mecklenburg
крал на Швеция
Albert of Sweden effigy 2010.jpg
Албрехт III
Роден
1340 г.
Починал
1412 г. (72 г.)
Погребан Бад Доберан, Федерална република Германия

Религия християнство
Управление
Период 13641389
Коронация 18 февруари 1364 г.
Предшественик Магнус VII
Хокон VI
Наследник Маргарета I Датска
Други титли херцог на Мекленбург
Albrekt av Mecklenburgs kungliga sigill 1.jpg
Семейство
Род Дом Мекленбург
Баща Албрехт II (Мекленбург)
Братя/сестри Хайнрих III (Мекленбург)
Магнус I (Мекленбург)
Съпруга Агнес II фон Брауншвайг-Люнебург (12 февруари 1396 – 1412)
Деца Ерих I (Мекленбург)
Албрехт V (Мекленбург)
Албрехт Мекленбургски в Общомедия

Албрехт III (на немски: Albrecht III, Herzog zu Mecklenburg, Albrecht von Mecklenburg; * ок. 1338, † 1 март 1412) е от 1364 до 1389 г. крал на Швеция и от 1384 г. до смъртта си херцог на Мекленбург.

Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на херцог Албрехт II от Мекленбург (1318 – 1379) и съпругата му Еуфемия Ериксдотер (1317 – 1370), сестра на шведския крал Магнус IV Ериксон.[1] Албрехт е на трето място по реда на наследяване на трона след управляващия крал Магнус Ериксон и неговия син Хокон VI.

През 1364 г. Албрехт получава кралския печат в Стокхолм, докато в други части на страната не е признат. Последва осемгодишна гражданска война. През 1371 г. Албрехт получава правото да запази короната си, фактическата власт обаче е в ръцете на могъщия Бо Жонсон Грип от съвета.

След смъртта на Бо Жонсон през 1386 г. съветът се обръща за помощ към датската кралица Маргарета I. Тя побеждава Албрехт през 1389 г. в битката при Åsle близо до Фалкьопинг. Албрехт е затворен за шест години заедно със сина му Ерих.[2][3] След тригодишни преговори те са освободени през 1395 г. с условие, че Албрехт ще предаде шведската корона на Маргарета.

След загубата му Албрехт се връща в Мекленбург и поема Херцогство Мекленбург. По време на неговото отсъствие вероятно е управлявал неговият племенник Йохан IV, който остава след връщането му като съ-регент.

Албрехт умира през 1412 г. и е погребан в манастира Доберан.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Албрехт III е женен два пъти.

Първи брак: с Рихардис фон Шверин († 1377, Стокхолм), дъщеря на граф Ото фон Шверин. С нея той има най-малко три деца:[4][5]

  • Ерих (1359 – 1397), 1395 – 1397 регент на Готланд
  • Рихардис († сл. 1400), омъжена за Йохан, херцог на Гьорлиц
  • дъщеря, доказана в документи като: herczogen Albrecht von Mekelimburg sone tochter eyne, weliche denne die iungiste ist.


Втори брак: през 1396 в Шверин с Агнес II фон Брауншвайг-Люнебург († 1434), дъщеря на херцог Магнус фон Брауншвайг от рода Велфи. С нея той има един син:[6]


Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stammtafel des Hauses Mecklenburg
  2. Göran Dahlbäck: Albrekt av Mecklenburg, 1989. In: K. Marklund et al. (Hrsg.) Nationalencyklopedin. Bokförlaget Bra Böcker AB, 1989 – 96. ISBN 91-7024-620-3
  3. Lindholmen, Svedala kommun, Länsstyrelsen Skåne, 2013
  4. Albrecht von Mecklenburg, King of Sweden, thepeerage.com
  5. Albrecht II. (III) v. Mecklenburg-Schwerin Kung av Sverige, ww-person.com
  6. Albrecht III, King of Sweden, Lord of Gotland, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Хокон VI Магнусон Крал на Швеция (1363 – 1387) Олаф IV