Албрехт Пенк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Албрехт Пенк
Albrecht Friedrich Karl Penck
германски географ и геолог

Роден
Ройдниц, предградие на Лайпциг, Германия
Починал
7 март 1945 г. (86 г.)

НационалностFlag of Germany.svg Германия
Учил вЛайпцигски университет
Научна дейност
ОбластГеография, геоморфология
Работил вВиенски университет
Хумболтов университет
Видни студентиЙован Цвиич, Наомаса Ямазаки, Емануел де Мартон, Жеко Радев
Албрехт Пенк в Общомедия

Албрехт Фридрих Карл Пенк (на немски: Albrecht Friedrich Karl Penck) е германски географ и геолог. Работи главно в областта на теоретичната геоморфология и палеогеография на кватернера, по въпросите на кватернерното заледяване на Алпите и морфологията на земната повърхност. Извършва геоморфоложки изследвания в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 септември 1858 година в Ройдниц, предградие на Лайпциг, Германия, в семейството на Емил Пенк (1829 – 1880) – книжар и Елизабет Пенк (1833 – 1896). След завършване на средното си образование през 1875 следва в Лайпцигския университет, където изучава химия, ботаника, минералогия и геология.

От 1885 до 1906 година е университетски професор в катедрата по Физическа география към Виенския университет. Там негови ученици са сръбския географ Йован Цвиич, доайена на японската географска школа Наомаса Ямазаки и френския географ Емануел де Мартон. След смъртта на Фердинанд фон Рихтхофен, в периода 1906 – 1927 г. Пенк е директор на Географския институт към Берлинския Хумболтов университет (тогава Университет „Фридрих-Вилхелм“). През 1911 – 1914 г. негов ученик е българския геоморфолог проф. Жеко Радев.

От 1906 година е член на Шведската Кралска академия на науките. Директор е на Берлинския институт по океанография от 1918 година.

Умира на 7 март 1945 година в Прага, Чехия, на 86-годишна възраст.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Studien über lockere vulkanische Auswürflinge, 1878
  • Die Geschiebeformation Norddeutschlands, 1879
  • Die Vergletscherung der deutschen Alpen, ihre Ursache, periodische Wiederkehr und ihr Einfluss auf die Bodengestaltung, 1882
  • Schwankungen des Meeresspiegels, 1882
  • Die Eiszeit in den Pyrenäen, 1884
  • Das Deutsche Reich, das Königreich der Niederlande, das Königreich Belgien, das Großherzogtum Luxemburg (in Richthofens Länderkunde v. Europa 1888/89)
  • Morphologie der Erdoberfläche; 2 тома, Stuttgart 1894
  • (с E. Brückner) Die Alpen im Eiszeitalter; 3 тома, Leipzig 1909
  • Tsingtau, 1910
  • Nationale Erdkunde. Buchholz & Weißwange, Berlin 1934

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]