Албрехт Пенк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Албрехт Пенк
Albrecht Friedrich Karl Penck
германски географ и геолог

Роден
Ройдниц, предградие на Лайпциг, Германия
Починал
7 март 1945 г. (86 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област География, геоморфология
Образование Лайпцигски университет
Работил в Виенски университет
Хумболтов университет
Видни студенти Йован Цвиич, Наомаса Ямазаки, Емануел де Мартон, Жеко Радев
Албрехт Пенк в Общомедия

Албрехт Фридрих Карл Пенк (на немски: Albrecht Friedrich Karl Penck) е германски географ и геолог. Работи главно в областта на теоретичната геоморфология и палеогеография на кватернера, по въпросите на кватернерното заледяване на Алпите и морфологията на земната повърхност. Извършва геоморфоложки изследвания в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 септември 1858 година в Ройдниц, предградие на Лайпциг, Германия, в семейството на Емил Пенк (1829 – 1880) – книжар и Елизабет Пенк (1833 – 1896). След завършване на средното си образование през 1875 следва в Лайпцигския университет, където изучава химия, ботаника, минералогия и геология.

От 1885 до 1906 година е университетски професор в катедрата по Физическа география към Виенския университет. Там негови ученици са сръбския географ Йован Цвиич, доайена на японската географска школа Наомаса Ямазаки и френския географ Емануел де Мартон. След смъртта на Фердинанд фон Рихтхофен, в периода 1906 – 1927 г. Пенк е директор на Географския институт към Берлинския Хумболтов университет (тогава Университет „Фридрих-Вилхелм“). През 1911 – 1914 г. негов ученик е българския геоморфолог проф. Жеко Радев.

От 1906 година е член на Шведската Кралска академия на науките. Директор е на Берлинския институт по океанография от 1918 година.

Умира на 7 март 1945 година в Прага, Чехия, на 86-годишна възраст.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Studien über lockere vulkanische Auswürflinge, 1878
  • Die Geschiebeformation Norddeutschlands, 1879
  • Die Vergletscherung der deutschen Alpen, ihre Ursache, periodische Wiederkehr und ihr Einfluss auf die Bodengestaltung,1882
  • Schwankungen des Meeresspiegels, 1882
  • Die Eiszeit in den Pyrenäen, 1884
  • Das Deutsche Reich, das Königreich der Niederlande, das Königreich Belgien, das Großherzogtum Luxemburg (in Richthofens Länderkunde v. Europa 1888/89)
  • Morphologie der Erdoberfläche; 2 тома, Stuttgart 1894
  • (с E. Brückner) Die Alpen im Eiszeitalter; 3 тома, Leipzig 1909
  • Tsingtau, 1910
  • Nationale Erdkunde. Buchholz & Weißwange, Berlin 1934