Албрехт IV фон Кверфурт
| Албрехт IV фон Кверфурт | |
| архиепископ на Магдебург | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Буркхард фон Кверфурт |
Албрехт (III) IV фон Кверфурт (на немски: Albrecht (Albertus) III (IV) von Querfurt; † 12 март 1403, замък Гибихенщайн, Хале) от фамилията на графовете Кверфурти на род Мансфелд, е архиепископ на Магдебург (1383 – 1403).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на Гебхард IV фон Кверфурт-Наумбург († 1383) и първата му съпруга Елизабет фон Мансфелд († 1358), дъщеря на граф Буркхард V фон Мансфелд-Кверфурт († 1358) и гарфиня Ода фон Вернигероде († 1343). Племенник е на Албрехт фон Мансфелд, геген-епископ на Халберщат (1346 – 1356). Брат е на Буркхард фон Кверфурт, епископ на Мерзебург (1382 – 1384).[2][3]
Албрехт е домхер в Халберщат (1368) и в Мерзебург (1369), домхер и тезаурар в манастир Св. Ганголфи в Магдебург (1374). Той следва в Болоня (1368 – 1372) и в Прага (1377).
През 1382 г. Албрехт е в Рим и кандидатства за епископтвото Мерзебург, но катедралният капител на Магдебург го избира за архиепископ. От 1395 г. Албрехт (III) IV фон Кверфурт е канцлер на крал Венцел и се грижи повече за интересите на Бохемия и империята. Той има конфликти с град Магдебург. През 1402 – 1403 г. избухва въстание на гражданите против съвета и архиепископа.
Албрехт (III) IV фон Кверфурт умира на 12 март 1403 г. в замък Гибихенщайн в Хале. След смъртта му архиепископ на Магдебург става Гюнтер II фон Шварцбург.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Karl Janicke: Albrecht IV., Erzbischof von Magdeburg von 1381 – 1403. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 267 f.
- Berent Schwineköper: Albrecht IV. (Albertus) von Querfurt. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 166.
- Magdeburger Schöppenchronik (Städte-Chroniken VII.) S. 286 – 314. (Chron. Magdeb. bei Meibom, Scriptt. Rer. German. T. II. p. 350 ss.) Sagittarius bei Boysen, Histor. Magazin IV. 54 – 79.
- Albrecht IV. von Querfurt. In: Helga Wäß: Form und Wahrnehmung mitteldeutscher Gedächtnisskulptur im 14. Jahrhundert
- Band 1: Ein Beitrag zu mittelalterlichen Grabmonumenten, Epitaphen und Kuriosa: Ein Beitrag zu mittelalterlichen Grabmonumenten, Epitaphen und Kuriosa in Sachsen, Sachsen-Anhalt, Thüringen, Nord-Hessen, Ost-Westfalen und Südniedersachsen in zwei Bänden;
- Band 2: Katalog ausgewählter Objekte vom Hohen Mittelalter bis zum Anfang des 15. Jahrhunderts; Bristol u. a., 2006; S. 377 ff. mit Abb. 533; ISBN 3-86504-159-0
- Holstein: Beiträge zur Genealogie der Dynasten von Querfurt, In: Zeitschrift des Harzvereins für Geschichte und Alterthumskunde, 1874, S. 131ff
- F. W. Hoffmann, Geschichte der Stadt Magdeburg, v. G. Hertel u. H. Hülße, Bd. 1, 1885, S. 175 ff.
- Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln, Neue Folge, Band XIX., Tafel 82 – 84, 91 und 92, Verlag: Vittorio Klostermann, Frankfurt a. M. 2000, ISBN 3-465-03074-5
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ quefa // Посетен на 16 октомври 2020 г.
- ↑ Mansfeld 1, genealogy.euweb.cz
- ↑ Albrecht v.Querfurt Erzbischof v. Magdeburg, ww-person.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Albertus IV. In: Johann Heinrich Zedler: Grosses vollständiges Universal-Lexicon Aller Wissenschafften und Künste. Band 1, Leipzig 1732, Spalte 995 f.