Албърт Лонг
| Албърт Лонг | |
| методистки пастор | |
 | |
| Роден |
4 декември 1832 г.
Уошингтън, Съединени американски щати |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Презвитерианство |
Албърт Лонг (на английски: Albert Limerick Long) е американски мисионер на Методистката епископална църква, писател и преводач, застъпник за каузата на българи и арменци в Османската империя.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Алберт Лимерик Лонг е роден е на 4 декември 1832 г. в гр. Уошингтън, щата Пенсилвания.[4] Той е потомствен пастор. Има влечение към чуждите езици и на дванадесетгодишна възраст вече е говорил латински.[5]
Поканен е да стане мисионер към Методистката епископална църква в Америка и да замине за България, след като на двадесет и четири години завършва с отличие богословското си образование. Той приема това и на 27 юни 1857 г. се отправя в изпълнение на дълга си. Непосредствено преди заминаването се жени за Персида Лъвланд. По време на тримесечното си пътешествие, д-р Лонг ускорено изучава български език. Използва първия учебник по български език за чужденци „Бележки по българска граматика“, написан от д-р Елиъс Ригс. След пристигането си в България се установява в гр. Шумен и започва да изучава сериозно гръцки и турски език. Сприятелява се с голяма част от местната интелигенция. Две години по-късно се мести в град Велико Търново, където започва да служи, а паралелно с това поставя началото на своята духовна и просветителската дейност. Датата 14 декември 1859 г., когато е и учредена Българска методистка епископална църква.[5]
През 1863 г. продължава делото си в Цариград, като става надзирател на Мисията на Методистката епископална църква за Северна България. Тук пастора прави впечатление на тамошната интелигенция и дори на турските големци с достойнствата на своя характер. В периода от 1864 до 1894 г. в Цариград се разразява епидемия от холера, става силно земетресение и избухва голям пожар, в който изгарят около 10 000 къщи. Д-р Лонг работи в центъра на събитията, като оказва медицинска помощ и духовна подкрепа на пострадалите. Той е един от най-големите застъпници пред турските власти по време на репресиите срещу арменците през 1896 г.[5]
| „ | Аз не желая да правя протестанти. Със своята просветителска работа искам да заинтересувам гражданите от Божието слово и те да започнат да прилагат в живота си Христовите принципи на правда и истина. Аз работя за бъдещето. [5] | “ |
Д-р Лонг лично превежда на английски записките на архимандрит Методи Кусевич за зверствата при потушаването на Априлското въстание и ги предава на репортер на „Дейли Нюз“. Той и д-р Лошбърн настояват генералният консул на Америка в Цариград Юджийн Скайлър да посети Батак, за да се увери в достоверността на информацията за Баташкото клане. С тези действия и публикуваните репортажи във вестник „Дейли Нюз“ започва огромното движение на недоволство и протести в Западна Европа срещу погромите на Балканите.[5]
За значителен принос на мисионера Алберт Лонг се счита преводите му при първото издание на Библията на съвременен български език, позната след това като Цариградската или Славейковата Библия. Двамата заедно с д-р Илайъс Ригс правят превод на Стария Завет от староеврейски, а за Новия Завет използват превода на Неофит Рилски. Девет години се работят заедно с Петко Славейков и Христодул Костович Сичан-Николов. Така през 1871 г. в Цариград е отпечатано първото издание на Библията на говорим за това време български език. Това е оценено като коренна промяна на българската духовност и книжовност за поколения напред.[5]
От 1864 до 1872 г. д-р Лонг редактира и издава месечното списание „Зорница“ – първото християнско списание на български език. От 1872 г. до годината на смъртта си през 1901 г. той е професор по естествени науки в Робърт колеж в Цариград. Изпратен е носен на ръце и с огромни почести до парахода, който ще го отведе в Ливърпул, където почива само месец след това в болница в този град.[5]
Признание
[редактиране | редактиране на кода]На доктор Алберт Лонг е наречена улица в квартал „Хаджи Димитър“ в София (Карта).
Методистката епископална църква в град София носи неговото име.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Касъров, Лука. Лонгъ, (д-р Алберт Л.) // Енциклопедически речникъ. Т. II (Л-П). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1905. с. 1125-1126. Посетен на 21 октомври 2025.
- ↑ Поменик на Алберт Лимерик Лонг // Летопис на Българското книжовно дружество (2). 1900. с. 97 – 98.
- ↑ ЛОНГ (Long) Албърт (1832 - 1901) // Голяма енциклопедия „България“. Т. 7 КРУ-МОМ. София, Българска академия на науките - Научноинформационен център „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2625.
- ↑ Албърт Лонг // Енциклопедия „Българско възраждане. Литература, периодичен печат, литературен живот, културни средища“, том 2. Посетен на 3 февруари 2023 г.
- ↑ а б в г д е ж Д-р Алберт Лонг – американецът българин // biblesociety.bg. Посетен на 3 февруари 2023.
- ↑ Евангелска Методистка Епископална Църква // sofia.methodist.bg. Посетен на 3 февруари 2023.
|
