Алвизе Виварини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алви́зе Вивари́ни
„Св. Антоний Падуански“
„Св. Антоний Падуански“
Роден
Починал
Венеция, Италия
Националноственециански художник
Стилвенецианска школа
АкадемияВенецианска школа
Направлениерелигиозна живопис и портретен жанр
ПовлиянАнтонело да Месина, Джовани Белини
Алвизе Виварини в Общомедия
Олтар на св. Троица. Ок. 1478. Музей Боде. Берлин

Алви́зе Вивари́ни (на италиански: Alvise Vivarini, 1446 – 1502) – живописец, племенник, а може би, ученик Бартоломео Виварини, така също и представител на Венецианската школа.

Влияние и анализ на творбите[редактиране | редактиране на кода]

Развива се под влияние на Джовани Белини и до някаква степен усвоява в своя маниер силата и блясъка на неговия колорит. Работи във Венеция от 1464 година, умира след 1507 година.

Б. Бернсон в своте ранни работи по венецианска живопис невероятно (по думите на Гращенков) преувеличава историческото значение на Виварини, което повлича след себе си некритично разширение на кръга от приписваните му произведения. По-късно кръгът на тези творби значително се свива и той по право заема достатъчно скромно място в историята на венецианската живопис от късното куатроченто. Неговото изкуство е свъзващо звено между школата на семейство Виварини (неговия баща Антонио и чичо Бартоломео) и ранното творчество на негови ученик Лоренцо Лото. Той изпитва влиянието на Джовани Белини, но става един от най-верните последователи на Антонело да Месина. В своя портрет от Лондон той повтаря традиционната композиция и тъмния фон, но въвежда в догръдния портрет изрисуването и на ръка, която частично е видна зад парапета. Лицето на модела е показано почти във фас. Това е резултат от проникналите в средата на венецианците новости.[1].

Към числото на най-добрите му произведения принадлежат:

  • „Мадона на трон“
  • „Св. Клара“
  • „Св. Матей“
  • „Благословяващ Спасител“
  • „Молеща се Богородица“
  • „Богородица на трон, обкръжена от шест светци и два ангела“

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гращенков В. Н. Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения. М., 1996. С 266