Алдобрандини

Алдобрандини
	Синьо с напречна двойна лента със зъбци, до която има 6 звезди с 8 лъча, всичките позлатени.
Страна	Флорентинска република; Флорентинско херцогство; Велико херцогство Тоскана; Папска държава; Кралство Италия; Италия
Владения	Палацо Алдобрандини (Флоренция)
Титли	Папа (ненасл.); Кардинал (ненасл.); Принц на Мелдола; Принц на Сарсина; Принц на Росано; Принц Алдобрандини; Херцог на Сарсина
Представители	Силвестро Алдобрандини; папа Климент VIII; Маргерита Алдобрандини; Чинцио Пасери Алдобрандини; Пиетро Алдобрандини; Джанфранческо Алдобрандини
Основател	Бенчи Алдобрандини
Основаване	14 век
Настоящи потомци	Камило Алдобрандини, 4-ти принц на Мелдола
Националност	Италия
Свързани фамилии	Боргезе-Алдобрандини; Пападополи-Алдобрандини
	Алдобрандини в Общомедия

Алдобрандѝни (на италиански: Aldobrandini) е благородническо семейство, произхождащо от Флоренция (днешна Италия), където през Средновековието членовете му заемат най-важните общински служби.

По-късно семейството се разклонява в други италиански региони, особено в Марке, и е известно преди всичко през 16 век, тъй като много негови членове имат блестящи кариери както в областта на правото, така и в църковната област, с кулминацията на избора за папа на Иполито Алдобрандини – папа Климент VIII.

История[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Семейството забогатява през 14 век благодарение на международната търговия и финансовите дейности, които по това време имат във Флоренция един от най-активните райони в Европа.

Търговецът Бенчи Алдобрандини се жени за мадона Джована дели Алдобрандини, родена Алтовити (едно от една от най-древните флорентински семейства), доста набожна жена, свикнала да прави много благотворителност, което я прави много обичана от хората. Когато тя умира, населението ѝ отдава големи почести като свята жена. На нея е кръстен площадът „Мадона Алдобрандини“ (Piazza della Madonna degli Aldobrandini) в града („мадона“ на староиталиански е „милейди“) .

От началото на 14 век семейството се разделя на няколко клона: ди Каручо, ди Нери, Белинчони, ди Липо, ди Мадона и др., които се разпръскват в Централна и Северна Италия поради лоши отношения с Медичите, заселвайки се в Марке, Рим и на други места.

Дворец на фамилията във Флоренция е Палацо Алдобрандини дел Папа.

Папа Климент VIII[редактиране | редактиране на кода]

От клона Ди Нери (на свой ред произхождащ от Алдобрандини ди Мадона, понякога посочвани и с фамилията „Дел Неро“) произлиза Силвестро Алдобрандини, флорентински адвокат, управител на Фано, който е изпратен в изгнание около 1530 г. след падането на Флорентинската република. Ценен юрист, на него е възложено да реформира законите първо във Венеция, след това във Фаенца. През 1548 г. той се установява в Рим, където става секретар на папа Павел IV от сем. Карафа. Жени се за Лиза Дети и от брака се раждат няколко деца, сред които трима кардинали: Джовани, Иполито (папа от 1592 г. с името Климент VIII) и Пиетро (на свой ред баща на бъдещия кардинал Пиетро).

Този избор за папа на член на семейството още повече повишава престижа на семейството, въпреки че папството на Климент VIII е спорно заради някои негативни прояви като осъждането на Беатриче Ченчи (може би и за да бъдат конфискувани активите на богатите Ченчи) и на Джордано Бруно.

Папата е непотист като предшествениците си и облагодетелства семейството си.^[1] Той дава длъжността на кардинал на няколко свои роднини: на племенниците си Пиетро и Чинцио Пасери, както и на Силвестро, син на племенника му. Младата Маргерита Алдобрандини се омъжва за Ранучо I Фарнезе, за да излекува отношенията между двете семейства и става херцогиня на Парма. След смъртта на папата обаче неговите потомци умират и след няколко години клонът на Алдобрандини от Рим остава без наследници.

Съвременна епоха[редактиране | редактиране на кода]

Във Флоренция семейството изчезва през 1861 г. в семействата Пападополи Алдобрандини, Банкиери и Де Пеон. Особеният тип завещателно нареждане, т. нар. „фидеикомис“^[2] на Алдобрандини, установен чрез кардинал Иполито Алдобрандини (различен от Иполито, станал папа), след изчезването на фамилията преминава в ръцете на рода Памфили, които изчезват на свой ред. По-късно към него има претенции фамилията Боргезе (и двете фамилии са потомци на Олимпия Алдобрандини), които получават секондогенитурата, създавайки нов клон на римските Алдобрандини с Дон Камило ди Дон Франческо Алдобрандини Боргезе.

Към 2020 г. семейството се представлява от принц Камило Алдобрандини (роден през 1945 г.).^[3]

Алдобрандини, принцове на Мелдола (1597)[редактиране | редактиране на кода]

Джовани Франческо, 1-ви принц на Мелдола и Сарсина
Джорджо, 2-ри принц на Мелдола и Сарсина, 1-ви принц на Росано от 1610 г.
Олимпия, 2-ра принцеса на Мелдола и Сарсина, 2-ра принцеса на Росано, омъжва се за Паоло Боргезе и е майка на Джовани Батиста Боргезе, 2-ри принц на Сулмона

Боргезе-Алдобрандини, принцове на Мелдола (1839)[редактиране | редактиране на кода]

След претенциите към фидеикомис-а^[2], през 1839 г. Камило Боргезе променя фамилното си име на Алдобрандини, получавайки съответната титла.

Камило (* 1816 † 1902), 1-ви принц на Мелдола, син на Франческо Боргезе, 6-и принц на Сулмона
Джузепе (* 1865 † 1939), 2-ри принц на Мелдола
Клементе (*1891 † 1967), 3-ти принц на Мелдола
Камило (р. 1945), 4-ти принц на Мелдола. Предполагаем наследник е синът му, Клементе Боргезе Алдобрандини (р. 1982 г.).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Marcello Vannucci, Le grandi famiglie di Firenze, Newton Compton Editori, 2006
Borghese, Aldobrandini & Salviati, посетен на 6 септември 2022 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Альдобрандини // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890—1907.
↑ ^а ^б Фидеикомис (от лат. fideicommissium) е завещателно разпореждане, чрез което завещателят установява за наследник (в който случай говорим за „универсален фидеикомис“ или „наследяване с фидекомисар“) или за заветник (legatus) конкретен субект (наречен „istituito“) със задължението да пази получените блага, които при неговата смърт автоматично ще преминат към различен субект (наречен „sostituito“), посочен от самия завещател. По-малко строг вариант е фидеикомис de residuo, който не изисква istituito да задържи получените активи, така че наследяването на sostiutito е ограничено до неотчуждяемите блага. Източник: Уикипедия на италиански език, онлайн, посетен на 6 септ. 2022 г.
↑ Borghese, Aldobrandini, Salviati, посетен на 6 септември 2022 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Aldobrandini в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Альдобрандини // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890—1907.

[:0-2] а ^б Фидеикомис (от лат. fideicommissium) е завещателно разпореждане, чрез което завещателят установява за наследник (в който случай говорим за „универсален фидеикомис“ или „наследяване с фидекомисар“) или за заветник (legatus) конкретен субект (наречен „istituito“) със задължението да пази получените блага, които при неговата смърт автоматично ще преминат към различен субект (наречен „sostituito“), посочен от самия завещател. По-малко строг вариант е фидеикомис de residuo, който не изисква istituito да задържи получените активи, така че наследяването на sostiutito е ограничено до неотчуждяемите блага. Източник: Уикипедия на италиански език, онлайн, посетен на 6 септ. 2022 г.

[3] Borghese, Aldobrandini, Salviati, посетен на 6 септември 2022 г.

[1]

[2]

[3]